Антидепресанти – как работят, какво правят, кога се използват, защо не бива да ви е страх от тях и още много информация. За да разберете всичко, първо трябва да бъде разбран принципът на комуникация между невроните и медикаментозна корекция. Разбира се, много опростявам една доста сложна тема с цел да стане достъпна и разбираема.
Не съм нито лекар, нито психолог. Част от информацията отразява моята лична гледна точка и не бива да се използва като препоръка за лечение. Консултацията със специалист е абсолютно задължителна. Не поемам отговорност за вашите действия и написаното не може да бъде използвано срещу мен под никаква форма. Текстът е предоставен “така, както е”, без да претендира за точност или истинност. Читателят се съгласява ако продължи да чете нататък.Надявам се информацията тук е полезна за вас, независимо дали сте общопрактикуващ лекар (ОПЛ), психиатър, психолог, психотерапевт или просто човек, който иска да намери решение на свой проблем.
Съдържание
Внимание
Не съм лекар (психиатър), не съм медицинско лице, нямам абсолютно никакво медицинско образование. Това, което ме накара да събера и предоставя цялата тази информация тук, е моята лична история и мъчението, през което преминах. Целта ми е да направя антидепресантите по-малко страшни в очите на много хора, които стоят сковани в страх и поради една или друга причина не искат да се лекуват. Цялата информация тук има само и единствено описателен характер и е свободно достъпна в интернет на други езици. Моля да не бъде използвана по никакъв начин за самолечение, поставяне на диагнози или каквито и да било решения освен това да посетите опитен психиатър.
Въведение
Общото в механизма, по който работят антидепресантите, е промяната в нивата на определени невротрансмитери в мозъка или на чувствителността на рецепторите, които реагират на тях. Всеки медикамент има за цел да намали или да повиши даден невротрансмитер като серотонин, допамин или норадреналин по един или друг начин, в една или друга комбинация и с една или друга потентност. Различните комбинации имат различен ефект и различни странични ефекти.
Важно – моля, не оставайте с впечатлението, че всичко, написано тук, работи безотказно и еднакво при всеки. Това просто не е вярно. Психофармацията е много различна от останалата част от медицината. При нея възможността да се предвиди как ще реагира всеки човек е по-ниска. Различните хора по неизвестни причини се повлияват много различно. Това вероятно има връзка с факта, че не знаем точно защо тези лекарства работят (а при някои хора не работят). Към момента хипотезата на тяхното действие не е точна и пълна и съответно понякога се случват различни неща от очакваните.
При някои ефектът е изключително добър (както беше при мен), при други горе-долу, а при някои хора ефектът е минимален. Същото е положението със страничните ефекти. При някои хора са много слабо изразени, при други средно, а при трети е доста тежко положението. Няма как да се разбере без да се опита. Освен това тук идва ролята на опитния психиатър, който знае как да подходи, каква стратегия да избере, как да комбинира, сменя и дозира лекарствата.
Важно, от 2020 година: Ако искате с пъти по-изчерпателна информация от поднесената тук до невероятни детайли, купете си книгата Да се чувстваш добре, д-р Дейвид Бърнс, където в последните глави ще намерите възможно най-подробната информация по темата.
Митът за дисбаланс в мозъка
Нека започна с развенчаването на мита за „дисбаланс в мозъка“, който десетилетия наред е налаган и удобен за фармацевтичните компании. Според тази хипотеза (силно опростено) в депресирания или тревожния човек „нивата на серотонин (или друг невротрансмитер) са ниски и ни трябва хапче, което да ги върне до нормални“.
Факт е, че въпросните хапчета (в повечето случаи) работят, но това не доказва автоматично, че ниските нива на серотонин или норадреналин са първоизточника на проблема. Аналогията, която ми идва на ум, е следната: трудното заспиване е причинено от липса на алкохол в кръвта. Пиейки чаша вино, вие заспивате по-лесно, което доказва, че имате дисбаланс, изразяващ се в липса на алкохол в кръвта. Или друга: ниската мускулна маса при някои мъже се дължи на липса на стероидни хормони в кръвта им. Набавянето на стероидни хормони покачва мускулната маса, следователно липсата на мускулна маса се дължи на дисбаланс, изразяващ се в липса на стероидни хормони. Или: прекомерното говорене и занимаване на родителите от техните деца изглежда, че се решава с даване на детето на таблет с интересна игра, на която да играе. Следователно проблемът на детето е дисбаланс, иразяващ се в липса на таблет. Предоставянето на таблет корегира този дисбаланс.
Това, което се опитвам да кажа е – лекарствата работят, но не задължително върху истинския проблем. Логическата връзка е вярна в едната посока. Депресираният/тревожният се подобрява при покачване на нивото на серотонин между невроните в мозъка му. Но това не означава, че причината е ниско ниво на серотонин.
Ефект
Първо ще разгледам какъв ефект имат този вид медикаменти върху човек, а след това ще разкажа за различните видове антидепресанти. Общото между всички видове е покачването (а при някои, парадоксално, намаляването) на концентрацията на един или повече от един невротрансмитери между синапсите в човешкия мозък. Отново напомням да се прочете първо принципът на комуникация между невроните и медикаментозна корекция.
Една от най-масовите заблуди е, че антидепресантът помага само на депресирани хора. Всъщност той има и ефект при тревожност и при много други проблеми и в този смисъл на думата наименованието „антидепресант“ е частен случай на неговото действие. Клиничната практика е показала, че покачването на нивата на серотонин и/или норадреналин водят до следните ефекти:
Антидепресивен
Депресията започва да се вдига. Харесвам тази аналогия с мъгла, която е надвиснала върху съзнанието на човека и го е замъглила. Негативните мисли започват да намаляват. Ниското самочувствие започва да се връща към нормалните си нива. Усещането за безизходица, отчаяние, безперспективност, обреченост, провал, незначимост изчезва. Човекът започва отново да спи, да се храни. Безсънието и промененият апетит (най-често намален) са абсолютната класика за депресия. Връща се възможността да се изпитва удоволствие. Връща се енергията. Ако човек буквално не е имал сили да стане от леглото, вече има такива сили. Спират неоправданите пориви за плач. Спират колебанията в настроението (афективност) като например от лошо/мрачно/тъмно/студено/валежно време или лесното пропадане в самочувствието при невинна забележка от друг човек за външния вид, уменията или компетентността. Връща се увереността в собствените умения и знания. Спират (ако е имало) мислите за самоубийство (суицидни мисли) или лична неадекватност.
Обезстрашаващ
Пак ще кажа, че антидепресантите нямат само антидепресивен ефект. Те имат силно обезстрашаващ ефект. Спират необоснованите страхове. Спират притесненията за бъдещето, миналото, повтарящите се по много пъти на ден и въртящи се в кръг дисфункционални мисли (rumination). Спират телесните симптоми като замайване, стомашен дискомфорт, потни крайници, ускорен пулс, паника, киселини, често уриниране, напрежение, тревожност, невъзможност човека да си намери място (несвъртане), усещане за ужас, идващ край на света, усещане за смърт, че ще се случи нещо много лошо, страх от загуба на контрол, страх от полудяване.
Притъпена емоционалност
Антидепресантите имат свойството да правят човека по-малко емоционален. Преди да кажете „това е ужасно“, нека напомня, че всеки в тежка депресия или тревожно разстройство би приел тази промяна „на драго сърце“. Над човека се разпъва нещо като „чадър“, който започва да го пази. Малко по малко външните фактори престават „да стигат до него“. Аз например престанах да вдигам пулс и да ми се изпотяват дланите от най-малкото „тревожно“ нещо, което чуя. Престанах да се влияя от промените във времето. При много хора става невъзможно да се разплачат. Помня например когато почина мой роднина и бях на висока доза антидепресант. Ако се беше случило преди няколко месеца, когато бях силно тревожен, щях да се срина, щях да се разпадна, щях да не мога да си намеря място от мъка, да плача с дни наред. Но на антидепресант… не се случи нищо. Приех до нормално, като част от живота, като нещо неизбежно. Да, беше ми мъчно, но останах цял. Не се разпаднах, не се разплаках дори. Просто бях стабилен.
Донякъде това е валидно и за положителните емоции. Човек като че ли става по-центриран. Нищо не може да те събори, но в същия момент (освен ако не те избие на мания, което бързо става видно след започване на приемането) не можеш и да си „много горе“. Всичко това, пак казвам, за човек в депресия или тревожно разстройство е много, много хубаво нещо.
Ако трябва да обобщя тази точка, бих казал, че антидепресантът прави лесно чупливите хора по-трудно чупливи. Позволява ти да паднеш от високо и да останеш цял. Позволява ти да посрещнеш предизвикателства, които иначе биха те разбили на парчета поради тенденцията да се чупиш от най-малкото, особено в разгара на депресивен или тревожен епизод.
Понижена невротичност
Невротичността е част от големите 5 черти на характера. Счита се, че хората с висока невротичност са биологично предразположени към депресия и тревожност. Големите 5 са в общи линии генетично/биохимично заложени характеристики на всеки човек. С когнитивно-поведенческа терапия може донякъде да се променят, но в сравнително ниска степен (според мен), тъй като те се коренят в биохимията на човека. Разбира се, винаги ще е валиден въпросът nature vs nurture или кое е определящо за характера и темперамента на човек – гените или възпитанието, но в конкретния случай много повече неща сочат към гените.
Хората с висока невротичност имат някои (или всички) от следните характеристики: лесно се палят, избухливи са, не владеят добре настроенията си, вечно бързат, припряни са, имат проблеми с гнева, лесно се дразнят и като цяло са раздразнителни, стегнати са, подскачат от най-малкото, често спят повърхностно и се будят от най-малкия шум. Макар и без директна връзка, често са перфекционисти, искат нещата да стават точно по техния начин, имат силно желание за контрол и ред и т.н.
Хората с ниска невротичност са спокойни, не им пука толкова какво се случва, мотото им е „к’от, тако’а“, нямат проблеми с гнева, дебелокожи са, не искат да контролират и всичко да става по точно определен начин, отпуснати са, по-често спят дълбоко и непробудно, трудно се ядосват.
Антидепресантът измества човека по скалата невротичност в посока по-ниска такава. Човекът става по-голям непукист, спира да се ядосва за несъществени неща, спира да му пука като цяло.
Повишена социалност, самоувереност, асертивност
Това е главна тема в книгата на Питър Крамър Listening to Prozac. Препоръчвам на всеки психиатър и психотерапевт да прочете тази класика. В нея психиатърът разказва за множеството си наблюдения след въвеждането на първия SSRI клас антидепресант Prozac (fluoxetine) в края на 80-те.
Неговите наблюдения са как хората под негово въздействие се променят значително. Стават по-самоуверени, намалява силно социалната тревожност, стават от срамежливи асертивни. Хора, които до преди това са се страхували да си поискат увеличение, да напуснат работата, която мразят), да поканят човек от другия пол на среща, да кажат смело мнението си пред повече хора, изведнъж придобиват тази самоувереност.
Крамър описва своето притеснение дали това не е началото на „козметичната фармакотерапия“, при която дори хора без психиатричен проблем биха искали да вземат такъв медикамент, за да променят себе си в посока, която е по-желана в съвременния свят. В крайна сметка кой не би искал да е по-смел, по-асертивен, по-самоуверен, да казва това, което мисли и да не го е страх от компромиси в живота си? Вероятно по-нататък ще напиша статия на тази тема и ще я разгледам по-подробно.
От личен опит мога да кажа, че приемането на антидепресант определено направи с мен всичко, изброено до тук.
Отрицателни/странични ефекти
Няма да е честно, ако не засегна тази тема. Няма да отделя много внимание не защото обичам антидепресантите и искам всички да ги пият, а защото по темата е изписано много и на други места. Освен това всеки реагира много различно и не може да се каже дали човек ще има един, няколко или повечето от страничните ефекти.
Определено масово се напълнява и масово спада сексуалното желание. Има хора, при което не става нито едното, при други стават и двете. Имам доста познати само с едното. Много е относително и непредвидимо. Освен това тук много зависи и от вида на антидепресанта и принципа му на действие. Някои като mirtazapine предразполагат повече към напълняване от други като escitalopram например. Същото е с сексуалното желание. Някои като paroxetine направо го убиват, докато други нямат толкова силен негативен ефект. То може да се изразява в ниско либидо като цяло (никакво желание за секс и интерес към темата), може да е само забавен оргазъм (което при някои хора всъщност е плюс), аноргазмия (невъзможност за достигане до оргазъм) или пълна липса на удоволствие по време на секс. При мъжете може да е еректилна дисфунцкия, при жените дори липса на овлажняване по време на секс, камо ли удоволствие.
Склонността към напълняване може да се определи от психиатричен генетичен тест. В такъв случай може да се добави за компенсиране на ефекта подходяща доза metformin или lorcaserin.
Сънливост, умора, обща мързеливост. Тук много зависи от вида антидепресант. По-седативни като paroxetine предизвикват такива ефекти, докато силно активиращи като fluoxetine не.
Лично аз имах ниско либидо, разширени зеници, апатия, сънливост, ниска мотивация, слаба памет и то само при високи дози, които бяха няколко месеца и намаляха при сваляне на дозите. Все пак нито един от тези проблеми не беше значителен на фона на това, че се възстанових напълно от състояние, което щеше да ме убие.
При някои антидепресанти може да има суха уста, запек, диария, проблеми със съня и други. Вероятно ще напиша статия специално на тема странични ефекти.
Поколения и начин на действие
Съществуват няколко поколения антидепресанти, а от всяко поколение има различни видове със специфично действие. Общото между тях е промяната на нивата на един или повече от следните невротрансмитери между синапсите на невроните в мозъка – серотонин, норадреналин, допамин, мелатонин.
МАОИ МоноАминоОксидазни Инхибитори
Monoamine oxidase inhibitors (MAOIs)
Първото поколение антидепресанти. Те работят като блокират ензимите, които разграждат различните невротрансмитери между синапсите на невроните. Ефектът е, че концентрацията на тези невротрансмитери нараства, което преди много десетилетия е се оказало, че има антидепресивен ефект.
За съжаление проблемите с МАОИ са много. Това не е „чист“ медикамент, тъй като принципът му на действие засяга множество системи в организма по нежелан начин. Казано по друг начин страничните ефекти са високи, безопасността му е ниска и може да доведе до повече вреди, отколкото ползи. Тъй като МАОИ за съжаление блокират действието на ензимите в цялото тяло, това има сериозни последствия.
Например когато се взимат, човекът не бива да пие чай, кафе, вино или бира, не бива да яде соя, бобови растения, фъстъци, шоколад, месо, риба, млечни продукти. Ако това не се спазва или по невнимание се вземе двойна доза, последствията може да бъдат изключително сериозни. Възможността от отравяне е много реална и лесно постижима. Трябва много показатели на човека да се следят, а самият той да бъде изключително стриктен.
Страничните ефекти също така са значителни. МАОИ инхибиторите в днешно време не се използват, освен в много изолирани случаи.
Трициклични антидепресанти
Tricyclic antidepressants (TCAs)
Типични представители са imipramine (Тофранил), desipramine (Norpramin), clomipramine (Anafranil / Анафранил) и част от популярния в България, но забранен на много места по света Деанксит – melitracen.
Второ поколение антидепресанти. Откриват се началото на 50-те години и започват да се прилагат към края на десетилетието. Наименованието им идва от специфичните 3 кръга от атоми в химичната им структура (вижте най-горе):
Първият трицикличен антидепресант се нарича imipramine и се продава под търговската марка Tofranil (Тофранил). Историята е интересна, но няма да се впускам в подробности. Накратко първоначално е бил тестван за хора с шизофрения. Не се оказал ефективен, но се забелязало, че настроението на болните се подобрявало. Така, по чиста случайност, било поставено началото на десетилетия третиране на тревожни и депресирани пациенти с първия трицикличен антидепресант – imipramine.
Главната разлика при трицикличните депресанти е начинът, по който действат. Вместо да блокират ензимите, които разграждат невротрансмитерите между синапсите, те блокират обратното засмукване (поемане) от предаващия (пресинаптичния) неврон. Ефектът е същият – покачване не нивото на тези невротрансмитери между синапсите. Конкретно трицикличните антидепресанти блокират обратното засмукване (поемане) на серотонин и норадреналин.
Големият плюс спрямо МАОИ е, че като не блокират разграждащите ензими, човек вече може да яде всичките забранени храни и напитки, които при взимане на МАОИ не могат да бъдат разградени и могат да доведат до токсичност. Така докато е на трицикличен антидепресант, човек не може да се отрови, защото вечерта е решил да хапна бучка сирене и да изпие чаша вино.
За съжаление трицикличните антидепресанти не са съвършени. Макар и по-безопасни от МАОИ, те продължават да имат редица недостатъци. Все още са далеч от достатъчно „чист“ медикамент, който да има действие, съсредоточено в дена посока. Вместо това продължават да са прекалено „широкоспектърни“ в своето действие, влияейки и на други невротрансмитери.
Влиянието им над хистаминовите рецептори води до седативен ефект или поспаливост.
Влиянието им мускариновите рецептори чрез блокирането на невротрансмитера ацетилхолин се нарича антихолинергичен ефект. Той води до пресъхване на устата, запек и влошаване на когнитивните (мисловните) функции. Този ефект е особено нежелателен и труден за толериране при по-възрастни пациенти.
За съжаление терапевтичната доза е много близо до токсичната. Това означава, че за да бъде ефективен един трицикличен антидепресант, той трябва да се дава в доза, която ако бъде превишена с малко, може да го превърне в токсичен. Тъй като тялото на всеки човек работи индивидуално и скоростта, с която то разгражда медикамента варира. Следователно предозирането е относително лесно и крие риск. Тъй като трицикличните антидепресанти се разграждат от cytochrome P450 ензимите, всяко лекарство, което го блокира, води до покачване на нивата на антидепресанта в тялото на пациента поради по-бавното му разграждане. Поради тази причина макар вече да не може да се отровите от сиренце и вино, все още трябва да бъдете следени от близо и да се внимава какво други лекарства се приемат.
Друг проблем с трицикличните антидепресанти е тяхното свойство да оказват влияние над сърдечния ритъм и да увеличават QT интервала (няма да навлизам в подробности).
Макар да носят по-малък риск от МАОИ, трицикличните антидепресанти имат своите проблеми и специфика, които правят широкото им приложение трудно и рисково. Въпреки това те се водят за истински пробив за времето си и в някои по-специфични случаи се използват и до днес. Поради по-широкото си действие, може да срещнете термина, че те са по-малко „селективни“ (избирателни) от следващото поколение антидепресанти – SSRI.
Селективни инхибитори на обратното засмукване (поемане) на серотонин
SSRI – Selective Serotonin Reuptake Inhibitors
Типични представители: fluoxetine (Prozac, Бифлокс), paroxetine (Paxil, Сероксат, Ксетанор), sertraline (Zoloft, Симулотон, Асентра), citalopram (Celexa, Серопрам), escitalopram (Lexapro, Ципралекс, Ленуксин, Есцитил, Елицеа), fluvoxamine (Luvox, Фаверин).
Дойдохме си на думата. Трето поколение или най-известните антидепресанти в широка употреба от края на 80-те години до днес. Принципът им на работа в сходен с този на трицикличните антидепресанти. Те блокират обратното засмукване (поемане) на невротрансмитера серотонин. Забележете – само на серотонин (в общия случай). Ефектът им върху всички останали невротрансмитери и рецептори е минимален. Това прави този клас антидепресанти първите „чисти“ медикаменти от този вид. Експериментално се оказва, че при най-много хора именно повишаването само на нивата на серотонин има най-силен антидепресивен и обезстрашаващ ефект.
Съсредоточавайки се върху невротрансмитера серотонин (заради което се наричат селективни или избирателни), те не оказват влияние върху останалите елементи от деликатната взаимно-зависима и балансирана система в човешкия мозък. Това им позволява да имат значително по-малко странични ефекти от трицикличните и особено от МАОИ предшествениците си.
За разлика от тях, SSRI са първото поколение специално създадени химични съединения. Докато МАОИ и трицикличните антидепресанти като imipramine се срещат в свободна форма (не знам как да го обясня), за създаването на първия SSRI антидепресант, fluoxamine, са били нужни дългогодишни и целенасочени усилия от страна на учените от фармацевтичната компания Eli Lilly.
Предимството на SSRI е, че не оказват влияние над сърдечния ритъм (с изключение на citalopram), не си взаимодействат с храни и напитки, сравнително безопасни са при предозиране и имат много по-благоприятен профил на страничните ефекти. Тези предимства позволяват сравнително бързото им навлизане като масов терапевтичен механизъм за хора с множество проблеми, които се повлияват положително от покачване на концентрацията на серотонин в мозъка.
В бъдеще ще напиша подробна статия, която сравнява всички видове SSRI и разглежда техните специфични разлики.
Инхибитори на обратното засмукване (поемане) на серотонин и норадреналин
SNRI – Serotonin–norepinephrine reuptake inhibitor
Типични представители: venlafaxine (Effexor, Ефектин, Венлафаксин, Велаксин, Лароксин, Тифаксин), desvenlafaxine (Pristiq), duloxetine (Cymbalta, Артитави, Дуксет, Дуласолан, Дулодет, Дулоксетин, Дулокси, Дулсевиа, Онелар)
За разлика от SSRI, SNRI медикаментите блокират обратното засмукване (поемане) както на серотонин, така и на норадреналин. Основната разлика от това е, че нивата на норадреналин между синапсите също се покачват. Обикновено това води до по-силно изразен активиращ ефект или казано по друг начин „те вдигат“ повече, отколкото SSRI. При някои хора това (SNRI) има по-добър ефект, отколкото покачването само на нивата на серотонин (SSRI).
Обикновено SNRI се използват ако човекът не се повлиява добре от няколко различни SSRI или състоянието му е различно от депресия или тревожност и профилът на влияние на медикамента трябва да е по-различен. Това ги прави т.нар. „втора линия: на действие след провал на „първата линия“ (SSRI).
Процесът проба-грешка може да се ограничи значително с психиатричен генетичен тест, който да покаже още в началото кой антидепресант е най-подходящ за конкретния човек.
Duloxetine (Cymbalta, Артитави, Дуксет, Дуласолан, Дулодет, Дулоксетин, Дулокси, Дулсевиа, Онелар) се изписва при хронична болка, особено в долната част на гръбначния стълб или всякаква на нервна почва.
Друга разлика е, че според някои изследвания SNRI имат по-малка вероятност от причиняване на сексуални проблеми. Разликата не е много голяма. Особено в сравнение с най-неприятния в това отношение SSRI – paroxetine. Според други изследвания, които съм чел, обаче, разлика почти няма. В крайна сметка всичко е строго индивидуално и конкретен организъм може да реагира различно.
Атипични антидепресанти
Всички разглеждани антидепресанти дотук увеличават нивата на серотонин, някои и на норадреналин. Коренно различен е bupropion (Бупропион, Уелбутрин, Wellbutrin, Зибан, Zyban). Той покачва само нивата нивата на допамин и норадреналин, но не и тези на серотонин. Използва се също така при отказване от тютюнопушене. Забранено е да се използва при хора, имали някога гърчове, епилепсия или припадъци, защото леко увеличава вероятността от тях.Mirtazapine (Миртазапин, Ремирта) е друг атипичен антидепресант. Той е от клас NaSSA. Неговото действие е много различно от SSRI, SNRI, TCA. Той не блокира обратното засмукване на серотонин. За разлика от работещите пресинаптично антидепресанти, той е антагонист на постсинаптичния 5-HT2A рецептор. Има силно изразен седативен ефект, което го прави подходящ за приемане преди сън. Свързан е със сериозно наддаване.
Trazodone (Тритико) е друг атипичен антидепресант, който подобно на mirtazapine е антагонист на постсинаптичния 5-HT2A рецептор и също има силно седативно действие, което го прави подходящ за приемане преди сън.
Много често mirtazapine или trazodone се изписват в комбинация със SSRI или SNRI, за да приспиват човека вечер и да компенсират донякъде намаленото либидо от тях.
Много повече по темата за атипичните антидепресанти може да прочетете в статията Либидо, сексуалност, антидепресанти.
Melitracen е една от двете активни съставки в извесния в България (но, любопитно, забранен в доста други държави) деанксит (Deanxit, Placida, Franxit, Anxidreg, Danxipress). Той е сходен с повечето трициклични антидепресанти, а в комбинация конкретно с flupentixol (флуанксол) в деанксит, има силно обезстрашаващ и успокояващ ефект.
Vortioxetine (Бринтеликс, Brintellix, Trintellix) е сравнително нов антидепресант, открит през 2011 и влезнал в употреба през 2013 година. Технически той спада към клас SARI, а не SSRI въпреки че също блокира обратното засмукване на серотонин. Това е така, защото той допълнително е агонист на рецептор 5-HT1A и антагонист на 5-HT3 и 5-HT7. По-специфичното за него е, че поради тези 2 свойства, той води до по-слабо изразени сексуални смущения от клас SSRI. В същия клас (SARI) спада и vilazodone (Viibryd).
Други видове атипични антидепресанти са например nefazodone, quetiapine, но също няма да навлизам в ненужни подробности. Важно е да се каже, че вероятността от сексуални проблеми при тях е с пъти по-ниска, отколкото с всички видове, коментирани до момента. При nefazodone има опасност от проблеми с токсичност за черния дроб при предразположени хора.
Единственият антидепресант, който действа не на невротрансмитерите серотонин, норадреналин или допамин, а на мелатонин, е agomelatine (Валдоксан). Той избягва изцяло сексуалните странични ефекти, присъщи на всички серотонинови антидепресанти, но е възможно ефективността му да е много по-ниска от тях.
Приложение при друг вид проблеми
Антидепресантите, макар своето подвеждащо име, са приложими в доста широк спектър от проблеми. Разбира се, в зависимост от профила си на действие, те може да повлияят положително следните разстройства: депресия, тревожност, паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство посттравматично разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР / OCD), дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD), болки при менопауза, фибромиалгия. Вероятно пропускам някое.
Пристрастяване
Няма такова. Е, добре де, малко по-сложно е.
Към антидепресантите няма пристрастяване в класическия смисъл на думата. Обикновено медикаменти, които водят до пристрастяване, вдигат нивата на допамин между синапсите. Тогава човек изпитва еуфория, чувство за блаженост или пък прилив за невероятно самочувствие, енергия и се чувства нереално добре. Антидепресантите не карат човек да се чувства по-добре от нормалното, те го карат да се чувства нормален.
Да имаш нужда от медикамент, не означава да си пристрастен към него. Да се каже, че човек е пристрастен към антидепресант е като да се каже, че диабетик е пристрастен към инсулин. При пристрастяването човек обикновено има нужда от все по-големи дози за постигане на същия ефект и с времето се развива все по-голям толеранс. Случаят с алкохол или наркотици е такъв. Разликата между тях и антидепресанта е, че хората активно взимат веществото, за да се чувстват еуфорично, в страни от равновесното си положение. Антидепресантът те връща именно в тази точка на равновестно положение, не ти дава да я подминеш.
Е, ако не изпаднеш в хипомания или мания. Но тогава разбираш, че имаш по-сериозен проблем, който е извън темата на тази статия и става въпрос за биполярно афективно разстройство (БАР). С помощта на опитен психиатър подобен вид проблеми лесно биват засечени и овладяни.
Пристрастяване има към бензодиазепини и класически приспивателни, за които ще пиша по-нататък. Към антидепресанти няма. Бъдете спокойни и си пийте хапчетата. 🙂
Спиране на антидепресант
Това е много хлъзгава тема. Силно препоръчвам да се прочете темата на Григор Гачев за спиране на SSRI.
След много изчетена специализирана литература, разговори с няколко психиатъра и наблюдение на няколко човека пред очите ми, заключението ми е следното: при всеки е различно. Има хора, при които спирането е доста лесно и няма никакви странични ефекти и може да става много бързо. Има други, при които това трябва да се случва изключително бавно и при които дори малко намаляване на дозата веднага води до много силен ефект на отнемането (withdrawal syndrome / discontinuation syndrome).
Лично аз, когато през годините съм намалявал дозите си, съм го правил с не повече от 5 мг, след което съм изчаквал няколко месеца да видя ефекта. Важно: никога не предприемайте намаляване на дозите си сами. Това винаги следва да става под наблюдението на опитен психиатър и след обстойно познаване на вашия специфичен случай.
Никой не иска да пие лекарства, но и никой не иска да бъде болен. На мен ми трябваше много време докато преборя вътрешната си нужда „да пия по-малко хапчета“ и да осъзная проблема в това. Много често когато човек самоцелно иска да си намали дозата, означава че все още психиката му не се е възстановила и трябва да продължи да взима лекарството си. Проблемът е, че често това не е осъзнато и човекът рационализира намаляването по всевъзможни начини.
Спирането на антидепресант се прави по схема от психиатър, обикновено в рамките на няколко месеца. Дозите се намаляват като се режат хапчетата и остават еднакви през дните. Грешка е редуването – един ден 2 хапчета, един ден 1. Причината е, че така концентрацията в мозъка също варира. Особено голям проблем е при медикаментите с кратък полу-живот, които бързо се преработват от тялото. Винаги се дава достатъчно време на тялото и мозъка да реагират на новата доза и се следи за връщане на част от симптоматиката.
Трябва да се прави разлика между завръщане на първоначалните симптоми, поради които е започнало взимането на антидепресант и кратковременните проблеми, свързани с намаляването на концентрацията му в мозъка. Няма да задълбавам. Изчел съм безброй научни изследвания по темата и към момента няма консенсус при какви точно условия да започне намаляването и как да се прави то.
Най-общо може да се каже, че в оптималния случай човекът не бива да е имал абсолютно, ама абсолютно никакви симптоми в продължение на минимум 6 месеца преди да се предприеме опит за намаляване (с малко). Забележете – не от началото на приема (което може да е било и преди години), а от момента, в който няма никакви симптоми. Наличието на симптоми почти винаги е лош предвестник и говори, че проблемът все още съществува.
При някои хора се налага взимането на поддържаща доза по-продължително време. Ако човекът е имал повече епизоди на проблема, заради който в момента взима антидепресант и е имал рецидивиране на състоянието, времето за взимане в момента се увеличава значително. Идеята е, че всеки следващ епизод покачва вероятността от нов в бъдеще и взимането на антидепресант намалява тази вероятност значително. По-нататък ще напиша статия на тази тема с обширните изводи, които д-р. Крамър прави в брилянтната си книга Against Depression.
Трайни увреждания от антидепресанти
Мислех си дали да добавя и няколко думи на тази тема и реших, че е добра идея за пълнота. Лично аз бях ужасно наплашен след четене по форуми за т.нар. Post-SSRI Sexual Dysfunction (PSSD). Опростено казано някаква сравнително минимална част от хората, преминали през лечение с антидепресант развиват сексуална дисфункция, която остава и след прекратяване на неговия прием. Сама по себе си тази информация съм убеден, че може да откаже много хора да започнат да се лекуват, особено ако в момента са крайно тревожни. Така беше и с мен.
Както съм писал вече много пъти, в медицината се гледа по-малкото зло. Риск при всеки медикамент има. Ако видите листовката на повечето от тях, ще прочетете проблеми, които се случват често, рядко, много рядко и почти никога. Този проблем е в графа „почти никога“.
Със сигурност има хора, които са получили PSSD, които при намаляване на дозите на даден антидепресант имат известните brain zaps и какво ли още не. Съществуват цели форуми на тези теми. Нека, обаче, се върнем на основното правило в медицината – трябва да се прецени потенциалната полза от даден медикамент спрямо потенциалния риск. Когато ползата е по-голяма от риска, си струва. Когато не е, не си струва. Ако статистиката е, че даден медикамент помага на много висок процент от хората и има вероятност да навреди на много нисък процент от тях, той си струва. Такъв е случаят с антидепресантите. Със сигурност хората по тези форуми не си измислят. Със сигурност има пострадали. Но със сигурност има много повече пострадали от това, че не са взели медикамента. Нещо като историята с ваксините, но да не навлизам в това бойно поле от BG-Mamma.
Психиатричен генетичен тест
От април месец 2018 в България се предлага психиатричен генетичен тест. Той може да покаже много точна информация за това това кой антидепресант е подходящ за конкретния човек и да съкрати много процеса на проба и грешка при хора, които не се повлияват добре. Препоръчвам горещо да прочетете следната статия по темата: Психиатричен генетичен тест.
Заключение
Предстои да напиша повече тук. Засега искам да кажа следното: лекувайте се. Не позволявайте на страха от неизвестното, на хора със съмнителни убеждения или изчетеното във форуми да ви държат в клопката на мъчението, отчаянието и страха. Изход има и понякога той е много по-близо, отколкото си мислите. Не се самолекувайте, доверете се на опитен специалист. Не си изписвайте сами лекарства и не си променяйте сами дозите. Нямате опит, често личното ви усещане кое е правилно и кое не в тази сфера е грешно. Самият аз, имайки толкова информация през тези години и прекарал невъобразимо много време в проучване и разбиране кое как работи, направих някои грешки. Опростил съм значително всичко, описано тук, за да бъде поне донякъде разбираемо. Това не означава, че сте разбрали всичко. Нищо не знаете. Това, което е важно, е да не ви е страх. Пътят към възстановяването преминава през преодоляване на насаденото от народопсихологията, приятелите, близките и форумите. Толкова често през тези години съм говорил с хора, които вярват сляпо, че психиатричните проблеми се решават с врачки, баячки, псевдо-психотерапевти, които виждат, че методите им не работят, но настояват „да не се тровите с химия“ и какво ли още не. Всички тези хора ги е страх, защото вярват грешни неща. Вярват, че това е една ужасна химия, която ще направи един куп неща, които всъщност не прави. И може да им отнеме години, много години, преди нещата да станат критични и да започнат да се лекуват. Загубени години.
Също така не съм противник на психотерапията. Напротив. Както може да прочетете в моята история, самият аз съм преминал през години психотерапия и тя ми е помогнала изключително много. Силно вярвам в когнитивно-поведенческата терапия и я приемам като дори задължителен компонент за преодоляване на депресия или тревожност. Благодарен съм за всичко, научено благодарение на нея и на качествените промени, които ми позволи да постигна със себе си. Просто не беше достатъчна, за да разреши психиатричен проблем. В което няма нищо лошо.
Свързани статии
Комуникация между невроните и медикаментозна корекция
Антидепресанти – сравнение
Боже, човече, вдъхна ми увереност и сила, която ще вложа да се лекувам… Благодаря, че има хора като теб, още утре ще посетя психиатър. Макар и с половин уста казвам, че започвам да не се страхувам от антидепресантите…
Много се радвам. Прочети внимателно и другите секции в сайта. Препоръчвам ти да комбинираш медикаментозната терапия и с психотерапия, както и да направиш други промени в ежедневието си, които да допринесат за по-бързото възстановяване. Не се страхувай от медикаментите, а се лекувай. Всичко ще бъде наред.
Здравей, огромно благодаря за информацията. Прочел съм може би целия сайт.. Аз имам генерализирана тревожност, проблема е много подобен на твоя, описан в „Моята история“. Ходил съм доста психолози, психотерапевти, психиатри, но нищо не ми е помогнало. Ще съм ти благодарен, ако споделиш дори информативно, какво ти е изписала психиатърката като антидепресанти, за да говоря и аз с моя психиатър за тях. Може би и на мен ще помогнат..
Благодаря предварително.
Здрасти. Радвам се, че ти е полезна. Ако самият аз я имах преди години, щях да си спестя много страдания. Лекувай се! Не чакай и не се надявай да мине от само себе си. Ще ти отговоря лично, защото не искам да давам идеи на хората как да се лекуват сами.
Страхотно и на мен ми вдъхна увереност да го пия.Онзи ден ми изписаха амитрипталин ,страх ме е да то пия ,за да не напълнея,това ще ме съсипе.
Весела, не се притеснявай. Пий си смело лекарството и се лекувай. Това да не напълнееш до някаква степен зависи и от теб. При всеки човек е различно, но ако усетиш, че ставаш по-мързелива след започване на лечението, задължително съзнателно увеличи движението в ежедневието си и предпочитай истинска храна пред полуфабрикати, вафли и подобни. Дори 30 минути ходене на ден пеша повече не е малко, а ако можеш да включиш активен спорт, още по-добре. Ако това е първият антидепресант, който ти изписват, изборът лично за мен е странен (амитрипталин е трицикличен), но вероятно твоят психиатър познава добре случая ти и е направил правилна преценка.
Здравей…..благодаря ти че ни вдъхна кураж…..
Всичко ще бъде наред!
Скоро бях написала ,че ми изписаха амитрипталин ,всички странични на АД ги изпитах .Сега пия Бифлокс 20 мг. сутрин по 1 табл.За първи път се доверих на лекаря и засега съм добре :).Малко се страхувам пак да не на пълнея ,но ще го пия вече реших 🙂
Да, амитрипталин е трицикличен и както е описано в статията, е нормално да има повече странични ефекти. Лично аз не бих го препоръчал като първа линия на действие. Напълняването освен чисто генетично, зависи и от самия човек. Целенасочено повече движение, ограничаване на въглехидратите. Аз лично много обичам кетогенен хранителен режим с ниско съдиржане на въглехидрати и високо съдържание на мазнини. Ако започне процес на напълняване, винаги може да се добави подходяща доза metformin или lorcaserin.
Здравейте, статията ви е много полезна. Скоро започнах лечение на тревожно разстойство със Золофт. Надявам се да ми помогне.
Здрасти Ванеса. Аз също! Не забравяй да комбинираш медикаментозната терапия с психотерапия. Горещо препоръчвам смесения подход при преодоляване на такива състояния.
Здравейте,
Много благодаря за изчерпателната информация в статията!
Здравейте! Много полезна статия,благодаря! Моля Ви и аз да ми пишете на лично,защото ми сменят вече 4ти АД,без положителен ефект,но пък с много странични действия. Затова Ви моля да споделите какво ви е помогнало! Благодаря!
Благодаря. Свързах се лично. Най-добре е да се прочете статията Генетичен тест. Тя е много подходяща точно за хора, които не се повлияват добре.
Изключително компетентно написани статии.
Разпознах себе си на много места в “ Моята лична история”.
Най-важното е търпението и упорството, съчетано с желанието на човек да се оправи.
Лекувам ГТР от 6 месеца, под строго наблюдение на психиатър – преминах през доста АД, антипсихотици и транквиланти, докато се намери подходящата комбинация.
Благодаря. Пожелавам бързо възстановяване!
Здравей, съвсем случайно попаднах на сайта, на един дъх прочетох доста от статиите…..голяма част от нещата се припокриват с мен, но всеки случай е индивидуален….разбира се… Успях да си обясня доста неща, направо не е за вярване, колко просто и на разбираем език си дадох сметка за неща, които ме тревожеха и не намирах отговор…..а то чисто и просто си е ген, предразположеност, а не дефект…. Аз също съм израстнала в здраво семейство с обич и внимание, но уви…съм доста емоционална, чувствителна и със слабо място…психиката. Благодаря за всичко, много е полезен сайта и отваря нови хоризонти…..Успех на всички и не губете вяра, не че при мен не се случва де;)
Ели, радвам се, че сайтът ти е бил полезен. Да, биологична предразположеност в комбинация с отключващи фактори, които за всеки са различни. Разбира се, както виждаш, има много неща, които може да се направят. Успех!
Здравейте,
Това, което сте описали тук е наистина впечатляващо и тъжно. През какви трудности сте преминали само, това е истинската борба и желание за живот.
Аз имам следния проблем. В миналото имах 2 епизода на депресия- през 2013 и 2015г. Вторият път беше малко след като спрях лекарството. И двата случая бяха свързани с бих казал не кой знае какви проблеми от заобикалящия свят. Първият път получих ПА след едно много сериозно препиване, което после прерастна в тревожно разстройство, докато вторият път си беше откровена депресия породена от несбъдване на някои мои мечти и по – скоро осъзнаване на реалността, т.е. въобразявах си, че ще постигна някои неща, които като цяло си бяха доста трудни на онзи етап от време. Както и да е, подобрих се значително и двата пъти за около 3 месеца. Наистина не напълно, но на едно 80%. И двата пъти преборих състоянието с помощтта на Ципралекс. Първият път го приемах 1.5год., докато вторият за всеки случай около 2.5 год. Вторият епизод го комбинирах и с Ламиктал, но разбира се по предписание. И така стигам до тук. Преди около година загубих дългогодишната си работа, след което започнах нова, но не се получи заради колектива. Там издържах 4 месеца. След като напуснах започнах да изпитвам гняв към това да работя във фирми и да съм зависим от хора, с които можем далеч да не си паснем(напълно погрешно мое виждане, което после промених). Но поради целият този гняв и настройване развалих и връзката с дългогодишната си приятелка(от 9 години). Аз бях спрял всички лекарства 2 -3 месеца преди тя да ме зареже и към онзи момент не чувствах никакъв проблем. След като ме заряза се активизирах и започнах да си търся работа усилено, така че поне да оправя единия проблем. Бях твърдо решен да продължа напред без отново да посягам към лекарствата и макар, че раздялата ми с нея беше адски тежка за мен усещах, че имам сили да се справя и така. След което намерих работа, стартирах, но се чувствам страшно самотен на нея и едвам издържам. През голяма част от времето нямам заетост, а и освен това нямам среда. Аз съм на 32 и съм в една стая с две по – малки момичета, които си имат приказка, но някак са си самодостатъчни. Не ходим на обяди, да пушим, някакви почивки или каквото и да е. Времето ми минава като векове. Но и това не ме сломи така, както последното нещо, което научих – бившата ми приятелка е започнала връзка с един от най- близките ми приятели почти веднага след раздялата ни, което вече ме съкруши. Разделени сме от 3 месеца. Сега усещам, че няма да мога да издържа и в тази работа, защото сякаш съм в някакъв затвор и изолация, а като си остана вкъщи едва ли ще е по – добре. Определено след тези събития усещам, че пак попадам в дупката на депресия, тъй като не виждам как ще продължа напред, как ще го преодолея и как ще бъда спокоен и щастлив някога отново. Обмислям отново да прибегна до лечение с лекарства, но не знам дали ще ми помогнат в този случай, тъй като този път проблемите са много обективни. Но пък знам, че аз вече не мога да ги приема без помощ. Чувствам се слаб. Дали лечението с антидепресанти би ми помогнало да изляза от това положение, като аз ясно осъзнавам, че като укрепна ще трябва и сам да си помогна като променя някои фактори?
Благодаря предварително и се извинявам за дългия пост.
Здрасти, отговарям на „ти“. Провеждал ли си психотерапия? Звучи ми като чудесен пример за случай, в който КПТ ще бъде много полезна. За съжаление няма как човек да прилага нещата сам, дори да ги разбере на теория. При все целия си опит, сам нищо не постигнах, докато не се обърнах към терапевт и прогресът беше доста видим за кратко време. Ти описваш чисто житейски проблеми, по-скоро породени от светоглед, който ти носи пропадания в настроението. С няколко месеца ефективна КПТ това се променя из основи. Ако методът работи при теб, разбира се. При някои хора работи и имат нужда точно от това, при други не става. Ако проработи, спираш да интерпретираш по същия начин случващото се около теб и заменяш досегашната си „програма“ с по-реалистична и изправяш изкривения светоглед. Звучи ми като да се стабилизираш медикаментозно, но след това поради липса на работа с мислите и когнитивните изкривявания, пропадаш отново. Лекарствата дават една стабилност, но ако не се работи върху проблемите в живота на човек, се явяват само временно решение.
Мога да те посъветвам следното – не стой в никакъв случай дори кратко време в депресия или тревожност. В никакъв случай не чакай и не се оставяй състоянието да те погълне. Решително вземи мерки. Не мога да ти дам съвет дали да прибегнеш до лекарства, защото не познавам случая ти и това би било безотговорно. И все пак – фактът, че си имал два епизода досега и явно започва трети, не говори добре. Както съм писал и на други страници в сайта – всеки следващ епизод по дефиниция е по-тежък от предишния ако не се вземат мерки и води до по-трудно възстановяване. От изключителна, изключителна важност е да не се допуска влизането в пореден. Пораженията по психиката и физиологията ти не си струват риска, да не говорим за качеството на живот. Ако решиш да започнеш медикаментозна терапия, обаче, в никакъв случай не оставяй само с нея.
Със сигурност мога да те посъветвам да потърсиш терапевт. Дори няколко ако не се получи с първия или втория. Задължително КПТ – с таблиците с негативните мисли, с домашните, с реструктуриране на мислите, заместването им с алтернативни. Ако във всеки един момент почувстваш нужда от лекарства, не се двоуми, но не разчитай само на тях. Прочети внимателни целия сайт, колкото и време да ти отнеме. Описани са доста помощни методи, които може да прилагаш допълнително като спорт, подходящо хранене, спиране на някои вредни навици.
Възстановяването почти винаги е комплексен подход и някой има нужда от едно, друг от друго, трети от всичко накуп. Успех!
Здрасти Вили. Може да прочетеш внимателно целия сайт. Със сигурност ще ти бъде полезен. Справянето с тези състояния е от една страна медикаментозно, но от друга е важна и промяната в много навици, светоглед и разбирания за света. Наистина решението е комплексно. Не подценявай нито един изброен метод за справяне в сайта.
Лекуването проба-грешка за съжаление понякога е неизбежно. Много трудно може да се предвиди как ще реагира биохимията на даден човек. Аз съветвам хората да се зареждат с търпение и да знаят, че понякога пътят може да е труден, но изход винаги има. Категорично!
Депресията има генетичен компонент под формата на предиспозиция. Това ще рече, че не се наследява самото заболяване, а предразположеността към него. Т.е. това човек да е податлив на депресия. От там нататък има и фактори като околна среда, възпитание, личен опит, лични вярвания, начин на живот и много други. Само в неблагоприятна комбинация на всичко това, се стига до депресия или тревожно разстройство. Съветвам те да прочетеш внимателно сайта. Ще придобиеш добра представа.
Дал съм координати на представителството на теста за България: https://nmgenomix.com/genecept-assay/
Горе в дясно има телефон.
Те вероятно ще могат да те насочат към специалист в твоя или близо до твоя град, който работи с техния тест.
Здравейте, аз от почти 20 години пия сероксат. Той ме спаси от това да изгубя работата си, а отглеждах сама двете си деца. Ако бяха ми дали по -рано този антидепресант нямаше да преживея драматично много тежки моменти. Сега говорим с личната ми лекарка, да сменим с нещо по- леко. Така се изрази. А аз съм на малка поддържаща доза от 10 мг. Но като спра тази доза , особено през зимата съм цялата в сълзи за което и да е нещастие по света. Имаше почти 5 лета, в които без да искам спирах лечението си за около цели 3 месеца, но с настъпването на есента идваха симптомите -плач, режещи кратки и леки болки в прасците.
Много сте полезен! Как харесвам електрониката за такива неща. Правите голямо Добро!
Привет, Таня. Да, антидепресантът определено дава емоционална стабилност и не позволява на човека да се „счупи“ в критични ситуации. И мен е спасявал неведнъж, когато имах нужда. Сероксат е сравнително „тежката артилерия“, да. Но няма лошо – като имаш нужда, имаш. Освен това 10 мг е доста ниска доза. Аз познавам хора на 60 мг сероксат + още 30 мг дулоксетин (Онелар, Дулсевиа, Cymbalta) + миртазапин. Просто от това имат нужда. Аз на 10 мг сероксат имах единствено подтиснато либидо и сексуални проблеми. Не че са малко де, но на фона на алтернативата, нямаше сравнение.
Радвам се, че съм полезен на хората. Това е целта на сайта – да спестява страданието на други и да не се лутат като мен. Успех!
Невероятно! Самата истина.
Здравей, радвам се че си създал този сайт, за да разберат повече хора ,че не са единствении, а даже са твърде много в това число и аз. Накратко моята история е свързана със социална фобия , която се отключии при смяна на работата… Ходене по мъките както ти си описал в продължение на около 2 години. Посещавах и се борихх много с различни видове психотерапевти, йога, рейки лечение, въобще каквото се сетиш ,също както при теб. Година и малко бях на Ад и бях добрее, спрях го без проблем по схема , но отново се появиха същите нетърпими симптоми. Би били полезно за мен , тъй като аз прочетох и твоята история, накратко ако можеш да споделиш колко време си пил , след това колко време си бил добрее и няколко цикъла ли си направил. Благодаря ти предварително.. Смея да говоря на Ти ,защото според мен сме с еднаква съдба, а това определено скъсява дистанциятаа..
Страхотна статия !!!
Благодаря, Марияне. Разбира се, че можеш да ми говориш на „ти“, аз дори го предпочитам. Можеш да намериш отговор на въпроса си в тази статия: https://strahbg.com/?p=1497
Здрасти на всички и поздравления за целия труд,който си положил! Имам един въпрос и ще бъда кратък в историята си. Явно нервите и работата ми,която на моменти е доста напрегната,предизвикаха нещо като…как да кажа…бодежи и ‘дърпане’ в сърцето. Както и да е,и до болница се стигна. Посещение на кардиолог и закачане на холтер. Така или иначе се оказа ,че сърцето си е наред. Но въпреки това ,когато ми станеше така и го усещах ,почваше паниката и тревогата. Общо взето чак втория кардиолог осъзна ,че АД ще помогне…думите му бяха, сърцето е наред ,сега ще оправим главата. Предписа ми есцитил и флуанксол. Пих ги 7 ,8 месеца по схема. Всичко беше наред. Но…когато ги спрях…стриктно ,без своеволия…започна виене на свят и гадене. Бях на невролог …изписа ми бетасерк…за световъртежа…само че беше ранна пролет и каза че не е добре да спра ад при смяна на сезона. Така ,че продължих до лятото. Спрях го….но след няколко месеца започна да ми става нервно ,нямаше проблем със сърцето ,но почнах пак само есцитила…на своя глава. Знам,че е тъпо. В малка доза мисля…10мг на ден. От известно време пия по 5 през ден…не ме питай защо така ,просто исках да го намаля постепенно и да нямам световъртеж и гадене.
Уж щях да съм кратък хах….та въпроса ми е как да го спра и колко време ще продължат симптомите на отнемане и трябва ли да го спирам изобщо ,след като след месец два …отново почва нервното състояние. Извинявам се за дългото обяснение е благодаря предварително… Ако искаш може да ми отговориш на лично,да не занимаваме останалите. Поздрави!
Привет и благодаря. Много типично е това, за което пишеш. Да опростя нещата: имаш 2 опции.
Опция 1 – изчиташ сайта от-до и прилагаш всички методи, които да ти намалят общата тревожност и стреса, който изпитваш в живота си. Ако си поставаш за първа цел в живота да си свалиш тревожността и да пресечеш нещата, които те натоварват, имаш никак не малък шанс да можеш да си добре без лекарства.
Опция 2 – пиеш си лекарствата и не променяш нищо в живота си. Ще си добре, поне в началото. След време обаче може да не е достатъчно.
Прочети внимателно всичко, което пиша на сайта. Редуването през ден е грешка. Така ту се увеличава, ту намалява концентрацията в мозъка. Ако си решил да правиш така, по-добре го сцепи до 2.5 мг и ги пий всеки ден. Отделен въпрос е, че не е добре на своя глава да взимаш такива решения. Най-добре е да обсъдиш решенията си с психиатър. Най-важно е обаче да се запиташ дали се влошаваш при намаляването. Ако се влошаваш, намаляването (и спирането) е грешка. Намаляване се прави само и единствено ако си добре. Ефект на отнемане има първите няколко дни (4-5-6 дни). Ако след 10-на дни и повече все още изпитваш дискомфорт, рядко може да се говори за симптом на отнемане, а по-скоро за състоянието отдолу, което не е излекувано.
Съветът ми е:
1. Намали си общо стреса в живота. Хвани всички по-сериозни проблеми, които имаш и започни да работиш на тях. Особено такива, които те натоварват всеки ден и за които непрекъснато мислиш. Веднъж тръгнало това състояние, много трудно можеш да се върнеш до стабилност, ако не намалиш до минимум стреса си. За всеки човек стрес е нещо различно. Установи какъв е при теб. В 90% от случаите човек няма идея как да се справи сам. Силно, много силно препоръчвам психотерапия, ако живееш в по-голям град и имаш достъп до КПТ специалист.
2. Виж всички методи в сайта – водени медитации, релаксации, многото сън е задължителен, редовни почивки, планиране на удоволствия. Много неща са. Правиш възможно повече от тях. Повечето тревожни хора не знаят или не могат да си почиват и да се отпускат по една или друга причина. От ключва важност е да се научиш да го правиш и да не се натоварваш. Все още си в ранна фаза. Силно се надявам да не се задълбочи, но обикновено това става, ако човек не положи големи усилия да каже не на напрежението.
Всичко това ще ти свали тревоножността. Ако това се окаже достатъчно, ще си добре без лекарства. Иначе (или ако не ги прилагаш изброеното), трябва да си пиеш лекарства. Не е опция да не ги пиеш и да си в състояние „горе-долу“. Защо? Стоенето във всяко друго състояние от 100% стабилно, дава лоша прогноза в дългосрочен план. Казано с други думи ако си позволиш да стоиш в нестабилно състояние, с времето ще се влошаваш. Дали тази стабилност е породена от промяна в начина на живот или лекарства, зависи от теб и от мозъка ти. Или е възможно само с първото или не. Някои хора предпочитат лекарствата, без да опитат промяна във всички други важни аспекти, което е въпрос на личен избор. Разбира се, при други равни условия, най-добре е човек да е стабилен без лекарства.
Здравейте, поздравления за сайта!Много полезна информаця.Историята Ви ми напомня на моята.Аз от 10 години съм с ПР. Пия сероксат от тогава, с прекъсвания от години. Дори успях да родя и да се справя без лекарства. Пия поддържаща доза при нужда. След по- голям стрес се появиха атаки, които вече познавам и контролирам, но пак трябва да започна АД. Доктора иска да го смени със Золофт, заради страничните ефекти на Сероксат. Малко ме е страх, като чета страничните ефекти на Золофт? Благодаря за отделеното време 🙂
Благодаря, Били. Тялото на всеки реагира индивидуално, но „на теория“ Золофт има по-благоприятен профил на страничните ефекти от Сероксат, който е „най-тежката артилерия“ от всички SSRIs. Препоръчвам ти да не четеш нищо, а да опиташ това, което докторът е преценил. При 10 човека съм виждал 10 различни реакции от едно и също лекарство, така че смисъл да се сравнява между различните хора няма абсолютно никакъв. Може да сравняваш само спрямо себе си в различни периоди от време. Успех!
Здравейте, от 5 дни пия Ципралекс и се чувствам много зле, нямам никакъв апетит, силно гадене и липса на енергия! Отчаяна съм вече.
Привет. Тялото и мозъкът на всеки човек реагира различно. Първите 2 седмици обикновено съветвам хората до голяма степен да игнорират изцяло как се чувстват. Напълно нормални са множество промени в усещанията в тялото, в работата на ума, в общото ниво на енергия, мотивация и т.н. При някои хора няма абсолютно никакви проблеми, при други нещата са доста неприятни. Виждал съм десетки случаи и от двете крайности с едно и също лекарство. Няма място за отчаяние, макар на пръв поглед да изглежда така. Нещата след време в повечето случаи се подобряват. Съветвам хората да се заредят с много търпение и с много воля, защото пътуването е дълго и има много планини и морета, докато нещата се оправят. Ето например как се движеха при мен.
Здравейте, аз имам вече 4-ти епизод. Сега ми изписаха серопрам. По 1/4 сутрин и вечер, вечeр тритико 2/3 и сутрин и вечер деанксит. Бях спряла да пия лекарства, но сега за 1-ви път имам, бучене в ушите, световъртеж, глвоболие. Сайтът ви ми беше изключително полезен. Благодаря ви. Какво мислите за серопрама?
Благодаря. Сравнение на повече антидепресанти, включително Серопрам, може да бъде намерено тук: https://strahbg.com/?p=320
Благодаря за труда и старанието, всичко да е толкова разбираемо и лесно за прочитане.
Всичко е обратимо и спасение има винаги – воля, смелост в комбинация с правилните специалисти и разбиране от близките.
Здравейте !
Благодаря, че сте споделил толкова ценна информация и опит, прави Ви много голяма чест за помощта, която оказвате индиректно.
От 16-17 години се боря с психични проблеми – страх, тревожност, притеснения. Вече два пъти изпадам в неспособност дори да стана сутрин от леглото и да се облека, изпитвах много силен страх. Не можех да вляза сам в банята да се избръсна или изкъпя, непоносима безнадеждност и ужас.
Смених много медикаменти(предписани от психиатри), сега пак съм в такова състояние.
В момента взимам сертралин и миртазапин, все още не мога точно да определя удачната дозировка. Психиатърката ми определи 50 мг Стимулотон сутрин и 30 мг. Ремирта вечер.
Не намирам пълно разбиране и съчувствие у дома. Не знам как изглеждам отстрани, може би с право се дразнят от мен, не знам.
Имам много голяма нужда от няколко доброжелателни и насърчителни думи, не знам дали ще се оправя само с лекарства. Толкова ми е самотно и пусто, все едно съм сам на света.
@Христо: Радвам се, че информацията ти е полезна. Най-големият ми съвет е да изчетеш целия сайт, защото решението много рядко е едно конкретно нещо (както в случая обсъждаш медикаментите). Моите наблюдения са, че е нужен холистичен подход, особено когато човек се върти в омагьосан кръг. Виж тази статия по темата.
Много често срещано е да не намираш разбиране от близките ти. Повечето хора (за щастие) не са се сблъсквали с тези състояния и е невъзможно да се поставят на твое място, дори да искат. Лично аз, когато бях зле, срещах липса на разбиране пракически от всички, които не бяха преминали през нещо подобно. Следвателно от почти всички. Единствено хората, които бяха минали през ада, знаеха какво изпитвам.
Самотно и пусто ти е, защото вероятно си силно депресиран в момента. Виж, моят съвет е да прочетеш статията, към която дадох линк. Като цяло да прочетеш целия сайт. Хвани го и чети, чети, чети. Не пропускй нищо. Дори да отнеме много дни. И след това започни да опитваш едни по един методите, които съм описал. Все някой ще проработи, а много хора имат нужда от всички наведнъж. Разбирам, че е трудно и вероятно нямаш мотивация, но имай смелост и вяра! Лекарствата са едната страна на монетата, нужно е да обърнеш внимание на другата. Не бива само да седиш и да чакаш на тях да проработят. Виж статията и се дръж! Светът е голям и спасение дебне отвсякъде!
Здравейте! 🙂
Поздравления за изчерпателната и полезна информация!
Ще се опитам да бъда кратка, но да видим…
Аз съм с Хашимото и отстранена щитовидна жлеза вследствие на продължителен хроничен стрес и потискани емоции. Ще приемам хормони докрая на живота си. Та, както и да е. Преди 2год започнах да отключвам фобийно състояние (без причина), което се изразява в страх да пресичам улици (основно на светофарно кръстовище). Пробвах да ходя на психолог, след това на хипнотерапия и медитация, но без резултат. От известно време една колежка (завършила Психология) ми помага, като целта е да стигнем до корена на проблема, от който е тръгнало всичко. Тя все още не е практикуващ лекар и няма опит в медикаментозно лечение с антидепресанти, към което се чудя дали да не прибегна. Възможно ли е при ниски нива на серотонин, допамин в унисон с дисбаланс на щитовидни хормони да съм отключила тази агорафобия? И за този вид фобия какво лечение бихте ми препоръчали? Аз живея във Варна, но честно казано е много трудно да се попадне на кадърен и опитен терапевт.
Поздрави,
Силвия
@Силвия: Възможно е, да. Хората обаче масово не разбират отделните невротрансмитери и използват допамин, серотонин и норадреналин взаимнозаменяемо, което е грешно, защото нямат абсолютно нищо общо. Нещата са много комплексни и не зависят от едно нещо в изолация. Може да видиш новата страница Преодоляване. Ето и някои добри въпроси в психилогически аспект: Решаване на проблемите. Виж и страницата, посветена на Агорафобия. Също така поведенческите експерименти са направо задължителни. EMDR прави чудеса.