Форум, блог пост, Facebook група. Мнения на хора. Как антидепреснтите не работят. Как някой е имал ужасни странични ефекти. Как някоя кръвна лаборатория оплескала нечии резултати. Как на някой му се чупила колата нон-стоп. Схващате идеята.
Най-вероятно човекът, влезнал там и написал негативната си история, не лъже. Най-вероятно има добрата цел да предпази други хора да не направят същата грешка. Най-вероятно написаното е истина.
Какъв тогава е проблемът с приемането на тази информация за абсолютна истина?
Статистиката.
Проблемът е, че не виждате съотношението на доволните към недоволните. Най-вероятно виждате само недоволните – форум или FB група, привлякла като черна дупка недоволните, хората с проблеми. След като изчетете няколко мнения, вероятно започвате да си мислите нещо подобно за действителността:
Изглежда правдоподобно. В крайна сметка виждате няколко страници във форума или Facebook групата и няколко десетки човека казват едно и също.
Това, което не виждате, е следното (сравнете и скалата от ляво):
Истината е, че верояността всеки доволен да отиде и да напише „доволен съм от антидепресантите“ или „доволен съм от тази или онази кръвна лаборатория“ или „доволен съм от тази или онази кола“ е почти нищожен. Защо? Защото няма нужда. Човекът си е свършил работата, вече дори е забравил за случката и сега си живее живота.
Проблеми, лош късмет и недоволни винаги ще има. Това не е важно.
Важно е съотношението на доволни към недоволни.
Литература: