Гранично (бордърлайн) личностово разстройство

От всички личностови разстройства, граничното личностово разстройство (бордърлайн, borderline) е едно то най-тежките. Среща се и като „емоционално нестабилна личност“. Тук само маркирам нещата „от птичи поглед“. След това вниквам по-подробно в темата.

  • Човекът има колеблива самопреценка.
  • Емоционално нестабилен е. Нарича се също „афективна дисрегулация“. Има резки промени в настроението. Типични са силни пристъпи на гняв.
  • Има емоционални, но нестабилни връзки с другите.
  • Страхува се да не остане сам, да не го изоставят. Често бива измъчван от чувство на празнота или самота, водещо до раздразнителност, депресия и тревожност.
  • Начинът му на мислене и възприемане е хаотичен. Това се нарича когнитивно (или перцептивно) изкривяване.
  • Действа импулсивно. Взимат се решения, които често се отменят или променят. Има склонност към самонараняване и/или самоубийствени мисли или опити. Белези по ръцете или краката (от рязане) са класика.

Необходима е психиатрична преценка при разграничаване на зависимото и граничното личностово разстройство, защото множество симптоми са общи.

Лечението е деликатна тема. В зависимост от това доколко е засегнат човека, резултатите може много да варират. При някои хора има видим прогрес, при други той не е чак толкова голям. Работещи методи са  КПТ, психодинамична психотерапия и групова терапия при по-леки симптоми.

Моите наблюдения са, че сравнително трудно се намират терапевти, които са наистина подготвени и могат да бъдат ефективни с това разстройство, но това не означава, че такива няма. Може да се наложи терапията да е дистанционна, защото в по-малките населени места не вярвам да има квалифицирани кадри.

Типични черти

Тук ще разгледам девет типични черти. При наличие на поне пет от тях, може да бъде поставена диагноза. Тъй като хората с това разстройство често са „букет“ от различни проблеми, за поставяне на точна диагноза е необходимо повече време и познаване на клиента.

Внимание! Необходима е психиатрична преценка при разграничаване на зависимото и граничното личностово разстройство, защото множество симптоми са общи.

За кратко време в кабинета буквално „няма кога“ да се проявят повечето типични черти.

Такъв човек най-общо се характеризира с една дума: нестабилност. Той или тя вечно мени настроението си по много пъти на ден, дори в рамките на часове, не може да задържи стабилно работа или връзка с друг човек, избухва много лесно в гневни изблици. Решава нещо, а след няколко минути е на противоположното мнение. На такъв човек като цяло не може да се разчита. Хората около него имат усещането, че при взаимоотношенията си с него или нея ходят по много тънък лед или в минно поле. Човекът е много непредсказуем.

Започвам с деветте типични черти.

Страх от изоставяне

Човекът непрестанно има усещането, че някой ще го изостави. Това може да е приятел, партньор (който рядко се задържа в подобна връзка), дори родител. Например казвайки му „този уикенд ще преместя някои твои неща от гаража, за да го почистя и ще ги върна“ веднага прераства в реакция „ти искаш да ме изоставиш, искаш да изхвърлиш всичко мое и да ме оставиш на улицата, нали!“.

Безобидна критика в работата от ръководител се интерпретира като заплаха от уволнение.

Страхът е много силен и дори дребни действия от страна на другите го провокират. Страхът достига лесно ирационални размери. Поради спецификата на разстройството често може да последват заплахи от слагане на край на собствения живот или дори заплахи за нараняване на другия човек.

Нестабилни връзки

Тук става въпрос за всякакъв вид връзки – интимни, приятелски, професионални. Човек с това разстройство просто не може да има стабилна връзка. Партньорите се сменят често (най-вече поради това, че не могат да издържат). Приятелите не се задържат много, защото не могат да разчитат на човека. Работите се сменят често по същата причина, а и самият човек е толкова неудовлетворен от себе си, не е наясно кой е и какво иска, че често мисли, че със смяна на работата, партньора, мястото на живеене или друг външен фактор, най-после ще намери покой.

Липса на идентичност

Човекът буквално не знае кой е. Дори много често може да го казва буквално по този начин „не знам кой съм“. Типично е „търсенето на това кой съм“, каквото и да означава това за неподозиращите хора около страдащия. Много типична е честа смяна на външния вид – боядисване на коса, различни прически, смяна на стила на обличане, на начина на изразяване, на аксесоарите, на всичко. Т.е. пак се стига до обсъжданата вече нестабилност. Един ден човекът се държи по един начин, на следващия по коренно различен. Той самият не знае кой е, поради което вечно търси, но не намира.

Импулсивност

Често се взимат необмислени решения, без да се взимат предвид последствията. Човекът буквално решава как изведнъж ще похарчи голяма сума пари или ще се сбие с някого или ще напусне работа или ще си смени външния вид (предната точка) или ще смени средата или нещо друго, което не си в помислял дори 10 минути по-рано. Отново нестабилност.

Тук влиза употребата на субстанции, без ясна преценка до какво може да доведе това. Наркотици, алкохол (който технически също е наркотик), безразборен секс.

Тази точка много прилича на хипоманиен епизод при биполярно афективно разстройство (БАР). Важната разлика е следната: ако при БАР епизодът продължава с дни или седмици и човекът е непрестанно импулсивен и приповдигнат и прави необмислени постъпки, то при граничното личностово разстройство тази импулсивност се появява и изчезва в рамките на един ден, дори на няколко часа. Т.е. тя е нестабилна – в един момент я има, след 15 минути човекът е различен.

Самонараняване

Мислите за самоубийство и самонараняването, които понякога са типични за депресията, са често един от симптомите на бордърлайн. Те често се провокират при задействане на страха от изоставяне. Също така човек с бордърлайн е много по-склонен да направи опит а самоубийство или да реже тялото си от човек, който е депресиран, но няма това личностово разстройство.

Афективност

Настроенията са нагоре-надолу непрекъснато и човекът не може да ги регулира, което води до екстремното им преживяване. Той буквално реагира много силно на тях и няма никакъв контрол. Смехът е неконтролируемо кикотене, тъгата е сигнал за край на живота, любовта е най-великото чувство на света, гневът е изпепеляващ. И всичко това може да се променя на 180 градуса по няколко пъти на ден.

Чувство на празнота

Човекът може да го описва буквално – „чувствам се празен отвътре“, „има дупка в мен“, а може и да не го интерпретира по този начин, но да иска да каже същото. Съответно тази празнота поражда нуждата да бъде запълнена. С безразборни връзки, секс, храна, наркотици, нужда от други хора. Обаче дупката е като пробита бъчва – колкото и да наливаш в нея, всичко изтича и човекът накрая отново се чувства празен, сам, изоставен. Нищо като че ли не може да запълни тази празнина.

Силен гняв

Гневът при страдащ от бордърлайн е нещо, което не се вижда всеки ден. Той може да е ужасно силен. Когато страдащият е обхванат от гняв, той буквално не осъзнава какво прави. Може да крещи, вика, да хвърля и чупи предмети, да напада хора, да се бие, да има хулигански прояви и какво ли още не. Най-често малко след това човекът искрено съжалява за това, което е направил и изпитва срам и вина. Много често и страх, че заради направеното ще бъде изоставен. Много е важно другите да разбират, че той няма контрол над тези свои изблици и не е „виновен“ в класическия смисъл на думата.

Психотични симптоми

Подложени на силен стрес, хората с гранично личностово разстройство може да изпитват психотични симптоми. Това означава да губят връзка с реалността – да имат мания, че са преследвани, да придобиват грешни убеждения за света, другите или себе си, да чуват гласове (които в най-лошия случай им заповядват да правят лоши неща). Също така често срещано е в такива моменти човекът да има дисоциативни симптоми. Това означава за кратко да „става някой друг“. Например да се държи като малко дете, инфантилно. Буквално изведнъж от голям, зрял мъж, да се превръща в 5 годишно дете, на което е взета играчката и да се държи по сходен начин.

Ако в момент на психотични симптоми страдащият е в среща с психиатър, е много лесно лекарят да се подведе и да помисли, че става дума за психоза.

Заключение

Вместо заключение искам да посъветвам хората с поставена такава диагноза да не спират да търсят и да работят над проблема си. Осъзнаването е първата стъпка, а след нея следва много, много работа. При хората с това разстройство вътрешното страдание е огромно и възможността да се води пълноценен живот е силно намалена. Аз нямам никакъв опит при работа с такива случаи и споделям тук само това, което съм чел в дебелите книги. Надежда има, но пак казвам – нужна е дисциплина, осъзнаване на проблема и къртовски труд, често с години.

Моля никой да не си поставя диагнози сам!