Терапия при социална тревожност

За усвояването на тези умения, няма как да си изкривя душата, съм благодарен на първия си терапевт, който ме научи да се изправям срещу страховете си, да ги гледам директно в очите и вместо да бягам от тях, да вървя смело срещу тях и да ги трансформирам в смелост.

Терапията при социална тревожност се състои в това да правите неща пред други хора, които принципно ви е срам и/или страх да правите. Особено важи за елиминиране на страха от „какво ще кажат хората“. Аз лично за себе си прилагах предимно този вид поведенчески експерименти.

Измисляте си нещо, което по вашите критерии е социално неприемливо, но и заради което няма да си навлечете проблеми в ежедневието. Социално неприемливо е да се се стреля по улиците, но това не означава да си купите пистолет и да ходите да стреляте по хората. Дори да е воден. Трябва да направите дизайна на поведенческите експерименти така, че да не пострада никой, никой да не се чувства застрашен и да няма опасност да ви натупат ако не случите на човек, с когото да експериментирате.

Какъв е смисълът? Човек да се научи, че мнението на другите, особено непознатите, не е важно. Да излезе от оковите на собствените си правила. Да види, че очакванията му колко са критични другите към него не се оправдават. Да види, че на повечето хора изообщо, ама изооообщо не им пука как изглеждаш, как се държиш, какъв си, от къде си и т.н. Експериментите следва да се прилагат в напълно непозната среда. Ако сте от малък град, най-добре ще е да ги проведете извън вашия град за ваше лично спокойствие. Ако сте от голям град, вероятността да попаднете на познат човек е нищожна, особено ако отидете в част на града, в която принципно не ходите или в идеалния център.

Тъй като примерите са по-добри от обясненията, давам по-долу няколко.

Примери за терапия при социална тревожност

Не съм нито лекар, нито психолог. Част от информацията отразява моята лична гледна точка и не бива да се използва като препоръка за лечение. Консултацията със специалист е абсолютно задължителна. Не поемам отговорност за вашите действия и написаното не може да бъде използвано срещу мен под никаква форма. Текстът е предоставен “така, както е”, без да претендира за точност или истинност. Читателят се съгласява ако продължи да чете нататък.

Отивате на произволна спирка на градския транспорт, където чакат много хора. Както си чакат, настанявате се между тях и сядате на земята. Стоите така поне 3-4 минути. Ако искате да ви е по-трудно, лягате и гледате право нагоре или към хората, които ви гледат. Внимавайте в този случай, може да си помислят, че ви има нещо. Успокоявате ги, че ви няма нищо и си почивате. Все пак има риск. Ако не искате да лягате, но все пак да ви е трудно, може да започнете да си говорите сами. Разговорът с въображаем приятел е от по-лесните неща, разговор с висша сила е по-трудно.

Влизате в магазин за дрехи. Разглеждате внимателно няколко дрехи и питате продавачката дали може да си купите една пица. Сериозни сте, гледате я в очите. Ако сте мъж и искате да ви е по-трудно, питате продавач, особено ако е по-як от вас. Като ви се каже, че не продават пици, продължавате да си разглеждате дрехите, вадите телефона и провеждате разговор на висок глас, оплаквайки се как сте в магазин за дрехи и, видиш ли, не искат да ви продадат пица. Излизате разочарован.

Влизате в поредица от магазини, където ви падне по пътя. Във всеки един питате дали може да ви дадат на заем едно левче и че ако ви дадат, след няколко минути ще им върнете два. Ако не ви дадат, си тръгвате с усмивка и показвате банкнота от 50 лева да речем с думите „ами аз всъщност си имам“. Когато някъде най-после ви дадат, благодарите. Излизате и се връщате след 10 минути и връщате на човека 2 лева. Гледате го в очите и благодарите.

Обличате си някакви много стари дрехи, взимате едно празно шише алкохол и се правите на пияница. Ако си намерите и нещо скъсано на улицата, с което да се облечете, още по-добре. Внимавате да не ви набият, не носете ценни неща по себе си. 🙂

Заставате по средата на оживена улица. Прочиствате гърлото си, размахвате победоносно ръце и… започвате да рецитирате стихотворение, с жестове, артистично. Като приключите, просто си продължавате по пътя. Става и да седнете по средата и да си чоплите нещо по телефона, докато другите ви заобикалят от двете страни. Ако искате да е по-трудно, се опитвате да ги гледате в очите. Подсказвам: почти никой няма да си срещне погледа с вашия.

Нареждате се да си купите нещо на много дълга опашка, ама много дълга. Идва вашият ред. Избирате си нещо след малко сумтене какво да изберете. Като го изберете, молите да го върнат и да избирате нещо друго. Обаче и то не ви харесва и молите за нещо трето. Така докато някой не ви направи забележка, когато казвате „абе аз нищо не си харесвам“ и си тръгвате. Внимавате да не ви набият. 🙂

Паркирате собствената си кола на оживено място. Слизате и правите едно-две кръгчета наоколо. Връщате се при нея и започвате да я ритате колкото да се пусне алармата, сваляте чистачките, взимате от земята някакви боклуци и започвате да ги редите по предния капак и тавана. Измисляте си още какво да направите на колата, без да е непоправимо. Задължително периодично я ритате, за да се пуска алармата. Ако някой дойде да ви търси сметка, казвате смутено „ами това си е моята кола“, отключвате я и си влизате вътре.