Какво ви мъчи? Какъв е основният проблем, който не е решен в живота ви? Кой е основният дразнител, който подклажда състоянието ви? С коя негативна мисъл лягате и ставате? Какво искате да се промени, за да се „оправи животът ви“? Какви са дефицитите ви? Какво не ви достига, за да бъдете щастливи?
Съдържание
Въведение
Цели 3 години след създаването на сайта и описване на един куп помощни методи, осъзнах, че не съм описал най-важния. От там, от където се започва. Разковничето на проблема. Началото. А именно:
„Какво не е наред в живота ви?“
И то вероятно от много време. Това е стартовата точка. Това е и въпросът, от който добрият психотерапевт ще започне. Това ще е един от първите му въпроси.
Ако не решите основния проблем в живота си (или няколко ако са повече), който ви е блокирал да продължите напред, няма да ви помогне нито медикаментозна терапия, нито правилно хранене, нито прием на добавки, нито спорт, нито някой вид релаксация, нито смирение, нито вяра, нито йога, нито нищо. Всичко това ще е бягство от едничката ви най-важна цел – да разберете какво не е наред в живота ви, да набележите стъпките как да го оправите и да започнете да ги следвате.
Ако отдолу стои нерешен принципен проблем, който подклажда тревожността или отчаянието ви, всички други усилия ще са напразни. Да, медикаментите ще подтискат повтарящите ви се мисли. Да, релаксациите ще ви дават временно спокойствие. Да, йогата ще ви центрира. Да, доброто хранене ще намали колебанията в кръвната захар и настроенията ви, както и възпаленията. Да, медитацията ще успокои ума до едно време. Но до там. Всеки ден ще се събуждате и ще знаете, че нещо не е наред и докато не го оправите, няма да се успокоите.
Дефиниране на проблема
Основният проблем в живота на всеки един човек е различен. Най-често това е нещо, което добре знаете, че не е наред, но вероятно с години (десетилетия?) избягвате да се заемете и да решите. Обикновено това е повтаряща се мисъл. Мисъл, с която лягате и ставате. Мисъл, която не ви дава мира. Проблем, над който сте разсъждавали стотици или дори хиляди пъти отново и отново в главата си и или не сте намирали решение или решението ви се струва прекалено висока цена, която да платите.
Примерни проблеми
- Проблеми във връзката. Вашият партньор ви натоварва, стресира, изневерява, ядосва, упражнява насилие. Връзката е токсична. Сексът не върви. Не изпитвате привличане. Имате странична връзка. Може също така да сте във връзка, в която вече няма любов и сте с човека само от удобство, защото „сте инвестирали или преживяли много заедно“ под една или друга форма или поради страх от раздяла.
- Липса на връзка. Нямате никого до себе си. Понякога от години, понякога от 10+ години. Тежи ви, че сте сами. Притеснявате се, че ще останете завинаги сами и/или няма да успеете да изградите семейство.
- Липса на деца. Особено валидно при жени в 30-те или 40-те си години, които чисто биологично „изпускат последния влак“ да имат дете. Искате на всяка цена деца, но не сте намерили подходящия партньор.
- Проблеми с децата. Имате деца, но те са проблемни. Често боледуване. Стрес покрай грижи, недоспиване, ясли, детски градини, предучилищна възраст, училище. Проблеми с дисциплината, поведението. Закъсняване вечер, дискотеки, напиване, трудно тийнейджърство, кофти гаджета. Употреба на наркотици, проблеми с полицията.
- Финансови затруднения. Доходите ви са ниски или имате да изплащате големи кредити. Нямате жилище. Ужасява ви мисълта да изплащате ипотечни кредити с десетилетия. Вързани сте. Не можете да си позволите да се отпуснете и да не работите известно време. Нямате спестени пари. Не може да си позволите много от нещата, които желаете.
- Не харесвате работата си. Неквалифицирана е. Стресираща е. Работите много. Не си почивате достатъчно. Колегите ви дразнят. Заплащането е прекалено ниско. Няма увеличения. Плащанията се бавят или са непостоянни. Ангажиментите са повече, отколкото можете да поемете. Чувствате се притиснати и сякаш работата никога не свършва, а вие нямате сили да я вършите. Пътувате много до работното място или часовете са неудобни. Няма перспектива. Няма развитие. Като цяло няма смисъл от работата ви или конкретно от вашите усилия.
- Лоши взаимоотношения със семейство и роднини. Не общувате с родителите или братята и сестрите си. В конфликт сте с тях. Има напрежение между вас. Има недоизказани думи и „неоправени сметки“.
- Липса на самостоятелност. Още живеете с родителите си. Не сте се отделили. Нямате навици да се справяте сами. Разчитате на чужда помощ. Зависими сте от някой друг. Т.нар. „орален“ (зависим) характер. Тотална класика.
- Не харесвате външния си вид. Например имате наднормено тегло, акне, криви зъби и всякакви телесни несъвършенства. Като цяло не сте атрактивни. Вижте следващата точка.
- Имате лоши навици. Успивате се, закъснявате за срещи, не поддържате на ниво хигиената си, лъжете, не умеете да планирате, храните се зле, не спортувате, не медитирате, не се движите достатъчно, пушите, пиете, гледате телевизия часове наред, мързеливи сте. Всичко в този ред на мисли. Всичко това между другото ви прави доста неатрактивни. Хората с добри навици силно увеличават атрактивността си в очите на другите.
- Сексуални проблеми от каквото и да е естество. Тук влиза и като цяло блокирана или неразвита сексуалност. Не рядко човекът няма сексуален опит като следствие, както и често наблюдавам години наред липса на връзка (това не е случайно). Невъзможност да съблазнява или да бъде съблазнен. Страх от контакт с другия пол. Тук включвам и зависимост към порнография и всякакви смущения, правещи невъзможна стабилна сексуална връзка, а от там и връзка като цяло.
- Зависимост към алкохол, наркотици, хазарт или определен вид храна.
- Липса на социални умения. Прекалена срамежливост, често позиция на „аутсайдер“, невъзможност за отпускане в непозната среда. Често води до отчуждаване и предпочитане времето да бъде прекарвано в самота.
- Здравословен проблем. Може да имате здравословен проблем от всякакво естество.
- Липса на смисъл. Не виждате смисъл от живота си, от ежедневието си, като цяло от съществуването си. Нямате нещо или няколко неща, за които да чувствате, че има смисъл да живеете.
- Не можете да се отърсите от загуба. Може да раздяла, развод, смърт на близък човек или домашен любимец. Преживявате отново и отново случката, връщате се вечно назад, блокирани сте и не можете да продължите напред.
- Нямате самоувереност. Не си вярвате. Не смеете да си поискате повече от живота (във всяка една сфера). Не вярвате, че заслужавате. Самосаботирате се. Мълчите, вместо да се заявите. Липсва ви асертивност.
- Изпитвате силен гняв и/или омраза. Не можете да приемете реалността. Дразни ви нещо или някой. Избухвате, проявявате агресия.
- Страхувате се от нещо. Човек или институция или нещо по-абстрактно. Страхът ви блокира. Не знаете как да продължите. Не виждате изход или решение.
- Заобиколени сте от негативни хора или още по-лошо – такива са приятелите ви. Те ви дърпат надолу и подкопават вашата самоувереност. Подтикват ви към лоши навици или действия.
- Изпитвате завист. Към колеги, приятели, роднини, дори семейство. Искате да имате това, което има някой друг – пари, партньор, успехи, позиция, влияние или нещо друго. Не ви дава мира, че вие не можете, нямате или не сте успял за сметка на някой друг.
- Не умеете да казвате „не“. Съответно всички искат от вас какво ли не и вие непрекъснато се съгласявате, поставяйки техните желания пред вашите.
- Работохолик сте. Работите вечерите, уикендите, понякога и нощите. Нямате хобита или нищо не ви доставя удоволствие извън работата. Или пък хобито ви пак е свързано с работата. Приятелите ви са предимно колеги. Ако излезете, говорите за работа. Други не по-маловажни сфери от живота ви куцат. Класика са здравето и личния/сексуалния живот. Не умеете да казвате „стоп“ и да отделяте работата да не прелива във времето за почивка. На повърхността това уж ви е „гот“, но отдолу реално нямате какво друго да правите с живота си.
- Не се харесвате. Това е голям проблем. Тук включвам част от другите точки. Може да е външността ви, може да е характера ви, може да са различни ваши навици, а може да е комбинация от всичко това. В по-краен случай може дори да се мразите.
В бъдеще ще добавям и още примери, но надявам се схващате какво имам предвид. Намерете това, което подклажда недоволството ви. Това, което ви разваля настроението като се сетите за него. Това, което ви мъчи от години. Това, което искате да е различно. Това, заради което правите компромис със себе си всеки ден.
Може да имате множество проблеми. А може да имате един основен. Независимо от случая, вземете една тетрадка, отделете си 1 час и седнете и напишете всичко, от което сте недоволни в живота си. Откакто се помните. Всичко, което ви стресира. Всичко, което ви кара да правите компромиси, да се оплаквате, да искате да е различно. Всичко, което ви спира.
А здравите?
Тук ще попитате: „Защо трябва да си реша проблема, за да се възстановя от тревожното и/или депресивното си разстройство? Нима здравите хора нямат нито един проблем и живеят перфектен живот?“
Не, разбира се. Много хора имат един или повече основни проблеми в живота си. Почти не познавам човек, който да каже „аз нямам никакви проблеми“. Почти всеки си има нещо, което го яде отвътре.
Обаче вие не може да си го позволите. Разбирате ли? Здравите хора (които не страдат от тревожно и/или депресивно разстройство) изпитват този стрес от нерешните си проблеми, но той не ги събаря. Вас ви събаря. Те имат избор да си оставят проблемите в живота нерешени, докато вие нямате този избор. Налага се да намерите всичко, която ви образува стрес и решително да го елиминирате. Ето пример какъв беше резултатът при мен.
Ако не спрете хроничния стрес, който се образува във вас от един или повече подобни принципни проблеми, всичко друго, описано на този сайт, няма да има значение. Във вас отдолу ще тлее огънят и нищо няма да може да го задуши. Ще пиете медикаменти, ще правите йога, ще спортувате, ще правите релаксации, ще се храните отлично, ще спите много и… като не сте си решили проблема, който ви мъчи, пак ще сте зле.
Здравите хора имат малко по-различни гени от вас. Техните основни убеждения са малко по-различни. Техният начин на мислене е малко по-различен по ключови за тези състояния начини. И още няколко разлики. В следствие на всичко това, тези хора нямат тревожно и/или депресивно разстройство. А вие имате.
Така че е нужно да го решите. Иначе е силно вероятно да не можете да се възстановите.
Намиране на решение
След като установите главния проблем в живота си, е време да го решите. Ако проблемите са повече от един, степенувайте ги по важност и се заемете с тях един по един. Едновременно може да ви дойде в повече.
Аз също подходих така. Когато бях в разгара на разстройството си, седнах и си направих списък от нещта, които не са наред в живота ми. След което се заех да ги решавам. Някои отнеха месеци, други години, други още решавам, а трети ще отнемат сигурно десет и повече години. Едно е сигурно – не се ли започне, дори с много малки стъпки, никога няма да се стигне до решение.
Много от проблемите може да се решат с помощта на опитен психотерапевт. Пред него може да разкажете за проблема, да го огледате от всички страни и да начертаете план как да се реши. Имайте предвид, че едва ли имате най-уникалния и нерешим проблем на света. Не сте толкова неповторими. Повечето проблеми са масови и добрите практики и подходи са вече известни. Трябва само да разберете как да проработи за самите вас!
Контрол или неговата липса
Трябва ясно да разграничите върху кои проблеми имате контрол и върху кои нямате. За едните можете да направите нещо самите вие и там е „лесно“ – иска се да намерите как. Може да отнеме години, но е под ваш контрол и нямате оправдание.
За другите проблеми, над които нямате контрол, следва първо да си зададете въпроса „наистина ли нямам контрол“. Ама много внимателно да си го зададете. Не рядко се оказва, че имате. Когато нямате, обаче, става интересно.
Решението тогава е – или приемате проблема и действителността около него и преставате да се противите (но смирение, не примирение) или, ако има как, напускате ситуацията/човека/институцията/полето на действие на проблема. Със сигурност звучи по-лесно, отколкото е, но както написах и преди – нямате избор. Налага се да си решите проблемите ако искате да се възстановите. За мен лично това е въпрос на приоритети.
Ако смирението и приемането на това, което е, не работи (но така че да спре да е проблем, а не да се замете под килима), следва опция две. Съжалявам, че ще прозвучи крайно и отстрани е лесно, но:
Разделяте се/развеждате се; Осиновявате си дете/деца; Започвате да спортувате и си оправяте здравето и външния вид; Тръгвате на психотерапевт, сексолог, психиатър; Записвате се на курсове за преквалификация след работа и уикендите; Повишавате си квалификацията; Събирате пари; Напускате работа; Свързвате се с кариерен консултант; Кандидатствате за нова работа по нов начин; Стартирате собствен бизнес; Отделяте се от мама и тате на всяка цена, дори в мизерни условия; Записвате се на курсове как се ходи по срещи и как се свалят жени или мъже; Започвате да опитвате; Отивате на бързи срещи; Присъединявате се към клуба на анонимните алкохолици (АА) или към комуна за рехабилитация; Отивате на терапия след загуба или силна травма (+EMDR); Четете книги и ходите на курсове по стрес мениджмънт, за да разберете и овладеете емоциите си, а после тренирате с хора; Започвате да ходите на уъркшопове за личностно развитие; Практикувате методи за обезстрашаване; Пиете си хапчетата; Спирате да се виждате с приятелите си и сменяте изцяло средата; Намирате нови хора на събития, съвпадащи с вашите хобита; Започвате да тренирате да отказвате и казвате „не“ на всеки около вас, често; Записвате се за няколко седмици на работа, на която нон-стоп ви отказват и режат; Спирате да работите след работа, като вкъщи нарочно не работите дори да можете; Променяте навиците един по един и ги правите положителни; Слагате чавка след всеки постигнат напредък и се тупате сами по рамото като отбележите напредък.
Звучи като много стрес? Наведнъж да. Малко по малко се постига. Едно по едно. Планиране за седмици, месеци, години, десетилетия напред. Особено ако успеете да се стабилизирате относително в някакъв момент. Но каква е алтернативата? Живот в тревожност или депресия? Аз лично не виждам такава.
Това ще ме излекува ли?
Ако реша проблема (проблемите) си, това ще ме излекува ли?
Не знам. Може да ви излекува, може да не ви излекува. Но със сигурност ще свали значително тревожността или депресивността ви. Със сигурност ще загаси огъня в основата – там, откъдето гори.
Ако, разбира се, приемем, че във вашия случай има такъв проблем и той е виновен за състоянието ви, а не просто безпричинно повредена мозъчна биохимия.
Да, има и такива случаи. Не казвам, че задължително всеки с тревожно или депресивно разстройство има сериозен проблем в живота си.
Моята лична гледна точка
Често да ви кажа, какъв по-добър стимул за себеразвитие от едно тревожно или депресивно разстройство? Не обичам да правя такава причинно-следствена връзка, но ако самият аз не бях преминал през личния си ад, нямаше да се променя толкова коренно. Защо? Защото нямаше да имам стимул да работя над проблемите и характеровите си особености.
Поставих си за цел да реша всеки един проблем в себе си, който бях набелязал като проблем и/или обстоятелство, образуващо стрес. Направих го и сега всеки ден съм благодарен, че преминах през тази трансформация. В хода ѝ реших някои проблеми, които цял живот ме държаха в напрежение, бяха ме блокирали или заради които принципно не виждах смисъл и изход. Сега съм безкрайно по-спокоен, уравновесен, наясно със себе си и доволен от живота. Определено мога да кажа, че част от причината да развия разстройството, лично при мен, бяха проблеми, които ме измъчваха денонощно. Сега повечето ги няма, а малкото останали, са с доста по-малка сила от преди.
Отдавам моето лично възстановяване в огромна степен на работата, която свърших по решаване на личните си проблеми. Беше ли лесно? В никакъв случай. Струваше ли си? О, да.
Когато самият аз си реших не един и два проблема, със събуждането се чувствах различно. Просто ми се живееше. Изпитвайки често удовлетвореност от постигнатите резултати, като че ли сам започнах да си променям мозъчната биохимия. Виждайки резултатите в ниските си нива на стрес, в огледалото, в портфейла, в партньорките си, в мислите си, в енергията си и изпитвайки удоволствие често и устойчиво, сам си помагам. Не става да чакаш само на хапчето. Или на терапевта. Буквално си имам календар с удоволствия и си ги планирам! Планирам си кеф! И това не е свързано задължително с пари, дори често не е. Не искам да ми завиждате, а да ви мотивирам! Мога аз, значи можете и вие! Няма нищо по-хубаво от това да погледнете живота си сега и преди време и да си кажете „абе има разлика и аз си го постигнах“. Хайде, действие! И да се похвалите после!