Медикаментозна терапия

Тази част от медицината, която се занимава с разстройства на възприятията и реалността, се нарича психиатрия, а лекарите се наричат психиатри. Това не бива да ви плаши ни най-малко. На психиатър далеч не отиват само „луди“ хора – разговорен термин, който сам по себе си е крайно неподходящ и обижда страдащите от съвсем различна болест. Всъщност повечето пациенти, обръщащи се към психиатър, страдат именно от тревожност, депресия или комбинация от двете. Тези състояния са с пъти по-разпространени от т.нар. психози.

Не съм нито лекар, нито психолог. Част от информацията отразява моята лична гледна точка и не бива да се използва като препоръка за лечение. Консултацията със специалист е абсолютно задължителна. Не поемам отговорност за вашите действия и написаното не може да бъде използвано срещу мен под никаква форма. Текстът е предоставен “така, както е”, без да претендира за точност или истинност. Читателят се съгласява ако продължи да чете нататък.

Разлика между невроза, депресия и психоза

За да ви успокоя допълнително, още сега ще обясня разликата. Ако трябва изключително много да опростя нещата, в психиатрията най-общо съществуват две големи направления от заболявания, които след това се разделят на по-конкретни.

Едното голямо направление са депресии и неврози. Към тях спадат всички форми на депресия като клинична депресия, следродилна депресия, сезонна депресия и други. Неврозите включват паническо разстройство, генерализирано тревожно разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство, обсесивно-компулсивно личностово разстройство, пост травматично разстройство, хистерия и всякакъв вид фобии като например агорафобия. С две думи всякакви състояния, които представляват разстройство на настроението, което включва и ирационален страх. Кратко описание на всяко може да прочетете тук.

Депресии и неврози най-общо се лекуват с един и същ вид лекарства, наречени антидепресанти. Името им е подвеждащо, защото те далеч нямат роля само при депресия, а повлияват положително абсолютно всякакви форми на ирационален страх. Практически при този вид проблеми засегнатите биологичните вериги в мозъка са доста близки и се коригират по сходен начин. Начинът, по който работят най-общо, е да увеличават нивата на серотонин и/или норадреналин между синапсите в мозъка. Това се свързва с намаляване на симптомите на депресия или тревожност.

Другото голямо направление в психиатрията са психозите. Те са много различни от депресиите и неврозите. При тях човекът губи връзка с реалността. Не бива състоянието да се бърка с дереализация и деперсонализация. Психозата се изразява под формата на всякакви нарушения на мисълта. Най-общо казано човекът започва да не различава обективната действителност от своите вътрешни фантазии. За него вътрешните илюзии се превръщат в неоспорими факти, които той не е способен да подложи на проверка. Т.е. липсва самокритичност към собственото мислене.

Например хората чуват гласове или виждат образи, които не съществуват. Слуховите халюцинации са много по-чести. В по-леките форми гласовете и образите са безцелни и преходни, докато в по-тежките гласовете казват на човека конкретни неща, които той се чувства длъжен да извърши. При наличие на параноидна психоза, човекът най-често истински вярва, че го преследват (тайни служби, извънземни и други), че го наблюдават с невидими устройства, че има конспирация в световен мащаб против хората, че правителствата ги облъчват с невидими лъчи или че във всеки има имплантиран чип, с който хората биват контролирани. Всичко изредено са само примери за придобиване на представа.

Хора в състояние на психоза може да усещат как са стигнали до невероятно прозрение за „света“, за „бог“, за „световен мир“ и други подобни изкривявания от обективната реалност. Често те вярват искрено и не могат да бъдат разубедени, че например земята не е кръгла, а плоска и всички предавания по телевизията, показващи земната повърхност са подменени с фалшиви. Те също така може да се съмняват, че самите те или техни близки са подменени с друга форма на живот, която се държи или изглежда по същия начин. Може да вярват, че са обладани от духове, призраци, зли сили, демони и други. Самокритичността в по-напреднала фаза на заболяването е сведена до минимум.

Човекът може да страда от временно причинена психоза след употреба на определени наркотици, която се лекува и може да не се повтори никога. Другата възможност е развиване на шизофрения, което е хронично заболяване и се третира и управлява с лекарства за неопределен период от време.

Надявам се схванахте разликата.

Психозите се третират със съвсем друг вид медикаменти от неврозите и депресиите, наречени антипсихотици или невролептици. Както подсказва името им, те силно намаляват или изцяло елиминират илюзиите, грешните вярвания, халюцинациите, и всички останали психотични симптоми и връщат човека в реалността. Начинът, по който действат, силно опростено, е да намаляват нивата на допамин в мозъка. Това действие се свърза с намаляване на психотичните симптоми. Обратно – повишаването му чрез стимуланти като кокаин и амфетамини, засилва психотичните симптоми.

Обяснявам всичко това, защото да се отиде на психиатър, не означава, че сте „луд“. Всеки един психиатър има далеч повече пациенти с проблеми в сферата на депресия и тревожност, отколкото в психотичния такъв. Вашият тип проблеми са масовите, които лекува един психиатър и той се сблъсква с тях по много пъти на ден, всеки ден.

Сега, след като сте доста по-спокойни, надявам се страхът от това да се отиде на психиатър значително е намалял.

Психиатричен поглед на тревожността и депресията

От гледна точка на медицината тези състояния са причинени от нарушена мозъчна биохимия, а от там и мозъчна дейност. Тя води до изкривяване на възприятията и от там като следствие идва ниската самооценка, самосъжалението, липсата на енергия, отчаянието, ирационалните страхове, паник атаките, нарушеният сън, високите нива на адреналин и кортизол (хормони на стреса) и от всичко това и телесните симптоми.

Докато психотерапевтът обикновено ще настоява, че мислите са причината за състоянието на страдащия и то може да се оправи с промяна в мисленето, психиатърът ще настоява, че причината е в нарушена биохимия, която може да се оправи с медикаменти и като следствие ще се оправят мислите и ще изчезнат негативните емоции и/или страховете.

Според мен истината е някъде по средата. Виждал съм и съм чувал много истории на хора, успяли само с единия подход и кълнящи се в неговата ефективност. При някои хора се оказва, че има нужда именно от промяна в мисленето, когато то почива на грешни основни вярвания, предизвикващи страхове или депресивни мисли. При други хора основата е по-скоро биохимична. Лично моите наблюдения над себе си и на още много хора, на които съм помогнал е, че при всеки е строго индивидуално.

Повечето хора, с които лично съм имал контакт, както и самият аз, при правилен подход, се възстановяват значително по-бързо и трайно при стабилизиране медикаментозно. Лично аз опитах без този компонент в преодоляването на своите проблеми и щях да се самоунищожа. В никакъв случай не позволявайте това да се случи и с вас, а се лекувайте.

Страхове от отиване на психиатър и прием на медикаменти

Страхът от посещение при психиатър държи много хора в клопката на паниката, тревожността, безсънието, депресията и чувството за безисходица. Така беше и с мен. Вероятно е да сте прочели онлайн много негативни истории за антидепресантите, за психиатрите, за лошата фармация, която иска да ви отрови, как това било само замазване на симптомите, как хората не се оправяли, как спирали хапчетата и всичко се връщало и подобни абсурдни гледни точки. Особено внимание искам да обърна на множество мнения как лекарствата не работят, как ефектът им е неразличим от плацебо и как може да се оправите само с билки като жълт кантарион, „натурално лечение“, хомеопатия, иглотерапия, масажи, кардио тренировки и други подобни. Лично според мен е подвеждащо и вредящо да има такава дезинформация и тя да е масово достъпна. Не забравяйте, че всеки има своя цел и понякога тя не съвпада с вашата – да се оправите.

Не мога да изброя колко сайтове съм видял, които отричат медикаментозната терапия. Сайт, който продава хранителни добавки с добре SEO оптимизирана статия как антидепресантите не работят, техните добавки работят и отдолу линк да си ги купите. Спортен сайт, който тръби как спортът и тичането вадят хората от депресията и отдолу линк към техните продукти и услуги. Не отричам напълно положителния ефект от кардио тренировки, но да се твърди, че човек в депресия може да се оправи с тичане е несериозно. Сайт, посветен на хомеопатия, твърдящ как трябва да спрете да се тровите с антидепресанти и да си купите техния хомеопатичен продукт, с който ще се справите с тревожността. Студио за масажи, което твърди, че масажите са спасението и трябва да разчитате на „натурални“ методи в справянето с тежък психиатричен проблем. И списъкът продължава…

Винаги внимавайте каква е каузата на източника на дадена информация. Вглеждайте се в целта на сайта, който ви казва какво да правите и особено дали не се опитва да ви продаде нещо или да ви насочи към своите услуги. Това важи и за този сайт. Разгледайте внимателно всичко, описано тук и преценете каква е и целта ми.

Моето наблюдение е следното – човек може да има изключително лека депресия и/или тревожност, която все още няма психиатричен характер. Тогава комбинация от всичко, изброено по-горе (изключвам хомеопатията) и правилна психотерапия ще даде резултат. Но когато състоянието е сериозно, когато човекът не спи, загубил е тегло, страховете са изключително силни, настроението е напълно негативно, работоспособността е намалена или загубена и човекът се влошава все повече, има много телесни симптоми като непрекъснато повишен пулс, екстрасистоли, високо кръвно, сериозни стомашни и/или геникологични проблеми, вечно е с потни ръце и крака, ходи по малка нужда през 1 час и от седмици и месеци (по-добре да не споменавам години) се върти в един омагьосан кръг, медикаментозната терапия е напълно задължителна. Тук описвам крайна фаза на болестта, но и при много по-ранна такава медикаментозната терапия също е задължителна.

Отново искам да дам линк към книгата на един от най-уважаваните психиатри на нашето време, д-р Питър Крамър Against Depression. Депресията и тревожните разстройства са сериозно заболяване. Хората е изключително важно да се лекуват. Само защото няма видими последствия както при счупен крак, възпалено гърло или скъсан мускул, това не означава, че депресията и тревожността не нанасят вреда. Нанасят, но по най-важният орган в тялото – вашия мозък. Тук не искам да плаша никого, просто давам информация.

Колко добре и бързо ще се повлияете от медикаментозна терапия зависи точно от три неща – кой пореден епизод е сегашният, колко време сте прекарали в него и вашата конкретна биохимия. Колкото по-дълго сте в депресия или тревожност и колкото по-често се е случвало преди, толкова по-трудно става възстановяването и толкова повече време отнема. Поради това, погрижете се още при първите симптоми.

В следващите подточки ще разгледам нещата, които не бива да правите и които биха ви наплашили да посетите психиатър.

Не четете нищо от форуми

Много важно е да не четете мнения във форуми на хора, които имат негативно отношение към медикаментозната терапия. Не мога да опиша от колко голямо значение е това. Четенето на форуми за даден проблем игнорира много важен фактор, който не е очевиден. А именно – вероятността да срещнете мнения на хора, които поради една или друга причина не са се повлияли добре и са влезнали да излеят мъката си, е многократно по-висока от тези, които са се оправили, живят си живота и не са си правили труда да пишат онлайн. Разбира се, тъй като се четат мнение след мнение на недоволни, човек лесно остава с грешното впечатление, че медикаментите не работят, започва да вярва в конспирации на фармацевтичната индустрия и сам започва да си пречи да се оправи.

Това, разбира се, не означава, че хората, повлияли се негативно, лъжат. Далеч съм от тази мисъл. Проблемите са няколко. Ще ги разгледам по-долу.

Отидете при проверено добър психиатър

Първо много хора не попадат на опитен психиатър, който да може да направи реална оценка на състоянието им, да им изпише правилната комбинация от медикаменти, защото не рядко те са няколко и да ги следи адекватно. Чул и видял съм доста грешни диагнози, грешно лекувани хора, с грешни медикаменти, в грешни дози и абсурдни комбинации. Разбира се, самият аз не съм лекар, но понякога съм се изумявал как е възможно да се сътвори това, което е било сътворено с някои хора.

Лично на мен ми отне няколко месеца, докато разбера основни понятия в медицината, да изуча статистика дотолкова, че да започна да разбирам различни научни изследвания и експерименталната им част и да си направя в главата поне теоретична картинка в кой случай какво се прави. След това, говорейки с много страдащи и с няколко психиатъра, открих, че моделът в главата ми за това кое кога какво се изписва, в какви дози и какъв ефект има, се оказа доста правилен. Не казвам, че съм много умен, в никакъв случай. За съжаление явно има обаче много психиатри, които правят неща, обратни на общата логика и елементарни правила.

При неправилно лечение човекът не само влошава състоянието си, но става и нещо по-лошо: той губи надежда в медикаментозната терапия като работещ инструмент. Съответно дори адекватно да е подходил към нея първоначално, „хвърля отровните хапчета“ и се обръща към методи, които няма механизъм, по който да направят каквото и да е за състоянието му. Например хомеопатия.

Дайте време на лекарствата да подействат

За разлика от стомашен проблем, болящ зъб или друг типичен медицински проблем, медикаментозната терапия при психиатрични проблеми (да, приемете, че имате психиатричен проблем – не е голяма работа) понякога трябва много повече време, за да се повлияе положително човек. Повечето медикаменти започват да действат ефективно чак след четвъртата седмица, а често състоянието може да се влоши леко първоначално преди да започне да се подобрява.

Това не бива да отказва човек от назначената му терапия. Депресия и тревожност понякога може да се повлияват много бавно. Виждал съм хора, които без смяна на терапията започват да виждат позитивна промяна чак на шестата седмица и това в никакъв случай не значи, че лекарствата не работят. Просто биохимията на всеки е индивидуална и в тази сфера разликите между хората са огромни.

Сменете терапията ако все пак не работи

Дори много опитен психиатър понякога не може да предвиди кои медикаменти и комбинацията от тях ще работят при даден човек и какви странични ефекти ще има. Затова е напълно нормално дори няколко пъти да се сменят лекарствата и общия подход. При някои хора има много силни странични ефекти от един и същ медикамент и се налага да бъде сменен, докато други не изпитват никакъв дискомфорт. По същия начин при някои хора някой медикамент е много ефективен, но при друг няма почти никакъв ефект.

Не е грешка на вашия психиатър ако сменя терапията и я адаптира спрямо вашия случай. Много е важно да знаете това. Например аз бях много голям щастливец и при мен още първата стратегия даде отлични резултати. Виждал съм, обаче, хора, при които не е така. Наистина всеки случай е строго индивидуален.

Осъзнайте неблагоприятните външни фактори

Има някои хора, при които външните фактори играят решаваща роля в тяхното бавно или лошо повлияване. Примери са ако човекът употребява алкохол, има лоша и деструктивна среда, не е подкрепян, бива малтретиран или подтискан, не посещава и добър психотерапевт и продължава да разсъждава по начин, водещ до самосаботиране, изолиран е от обществото, не работи, няма добри отношения с родители или човек до себе си, не спортува, работи на смени и не може да спи нормално, храни се неправилно и има наднормено тегло, има друг медицински проблем. Тук може да се изброят много допълнителни фактори, които да не позволяват на човека да излезе от дупката.

От изключителна важност е човек да намери сили и да прилага възможно повече от методите, описани на този сайт. Разчитането само на лекарства в никакъв случай не бива да е основна стратегия. Но приемането им лично според мен е задължително. Най-малкото за бързо възстановяване при по-леките случаи и за възстановяване изобщо при по-тежките.

Разбирате, че всички тези изброени причини в последните няколко точки няма как да се знаят за човек, който пише мнение в някой форум, че медикаментозната терапия не работи. Подходът следва да е комплексен и да не се разчита само на едни или друг метод, а да се комбинират всички известни и възможни за излизане от депресивен или тревожен епизод.

Медикаменти

Тук ще разгледам видовете медикаменти, които се изписват при депресия и тревожност и накратко ще обсъдя техните свойства, начин на действие и всичко, което е добре да знаете.

Антидепресанти

Главните медикаменти, които се изписват при различни тревожни разстройства и депресия са антидепресантите. Името им е подвеждащо, защото освен при депресия, те са ефективни и при тревожност. Често дори двете състояния се преплитат и човекът страда и от двете едновременно, което е разбираемо, защото макар на пръв поглед много различни, чисто биохимично те се повлияват по еднакъв начин поради сходната биохимична дисфункция в мозъка зад тях.

Задълбочено съм разгледал темата за това как работят и какъв ефект имат антидепресантите за справяне при тревожност и депресия в следните три статии:

Комуникация между невроните и медикаментозна корекция
Антидепресанти – принцип на действие, видове, ефект
Антидепресанти – сравнение

Накратко те работят като увеличават нивата на серотонин между невроните в мозъка. Някои от тях оказват влияние и на други невротрансмитери като норадреналин. На това се дължи техният ефект. Обикновено отнема от 2 до 4 седмици докато ефектът настъпи с пълна сила, така че е нормално да няма моментално разлика. При някои хора тя настъпва доста бързо, при други е нужно повече време.

Зависимост

Антидепресантите не предизвикват зависимост по същия начин, по който предизвикват някои наркотици, алкохолът или други медикаменти. Главното, с което се характеризира предизвикваща зависимост субстанция е, че с времето организмът привиква към нея и дозите трябва да се покачват за подобен ефект. Също така те може да предизвикват чувство на еуфория или удовлетвореност, което да кара човека да ги използва отново и отново. Антидепресантите не предизвикват нито еуфория, нито чувство на блаженство или приятен опияняващ ефект. Никой не търси антидепресант, за да се почувства горе, повдигнат, опиянен. Това, което правят те, е да върнат човека в неговото равновесно положение, нарушено от болестта. Самият факт, че не се продават със зелена рецепта е показателен сам по себе си. Изключително важно е да правите разлика между зависимост и нужда. Диабетикът не е зависим от инсулин, той има нужда от него.

Спиране

Това не означава, обаче, че може да спрете да ги взимате изведнъж след продължителен прием. Ако направите това, е възможно да изпитате силен ефект на отнемане, но не защото сте се пристрастили, а защото мозъкът ви е свикнал на променена биохимия от тях и ако рязко ги спрете, ще предизвикате много рязка промяна в нея. Поради тази причина антидепресант се спира изключително бавно, постепенно и под наблюдението на лекуващия лекар. При някои хора това е много лесен процес (както при мен), при други е неприятно и просто трябва да се подхожда по-бавно.

Задължително е да се прочете темата по въпроса на Григор Гачев. След това е почти задължително да се види колко адекватни съвети дава на ордите хора, които го питат как да си спрат лекарствата. Най-често да се обърнат към лекаря си или да не го правят на своя глава. Само от тази тема може да научите много, но и някои коментари след статията може да ви уплашат, така че ако страдате от тревожно разстройство, най-добре не четете коментарите.

Никога не спирайте сами изписан ви антидепресант! В случай, че болестта все още не е преодоляна, рискувате тя да се върне обратно. Само вашият лекар може да прецени след какъв период на прием може да се опита постепенно намаляване и да се следи за завръщане на симптомите. Тук като че ли хората най-много се плашат. Плашат се „да не пият антидепресанти цял живот“ и дали ако пият, „не замазват само проблема, който си седи отдолу и чака да изригне щом те се спрат“.

Как стоят нещата реалистично

Ситуацията е следната: тревожността и/или депресията е дошла във вашия живот поради множество причини. Някои от тях вероятно са породени от околната среда и вашите възприятия. Тези причини се променят/преодоляват/приемат чрез психотерапия. Там намесата е задължителна, за да може човекът да усвои нови начини и поведение на мислене, които да му носят по-малко стрес, негативни мисли и чувства и да го държат спокоен и в нормално настроение. Целта е да се научите да не се саботирате сами, защото психиката ви веднъж е показала слабост и от тук нататък до края на живота ви трябва да се пази. А най-много може да си навредите сами.

Другият компонент, обаче, е чисто биологичен. Предразположени сте към това състояние още от раждането си. Чисто генетично. Така, както някой е предразположен да развие по-лесно диабет или сърдечни проблеми въпреки добрите навици, които спазва (ако ги спазва). Не можете да избягате от гените си. Има хора, които не са генетично предразположени и които при абсолютно същите външни фактори и вътрешни възприятия като вас, няма да развият разстройството.

За мисленето, поведението, навиците и вътрешния свят се грижи психотерапията. За биологията, обаче, се грижи психиатрията. Да се опитвате да оправите психиатричен биохимичен проблем без (био)химия е като се да опитвате да подкарате кола с вода. Просто няма как да стане.

Възстановяването на биохимичния компонент донякъде зависи от вас като начин на мислене, но в изключително малка степен. В много по-голяма зависи от медикаментозната терапия. Вие нямате чак толкова голям контрол, колкото си мислите, да изкорените депресията или тревожността от мислите си. Съответно в това кога може да спрете да пиете антидепресант. Когато тялото, мозъкът и психиката ви покажат, че можете, можете. Докато това не се е случило, не можете. Затова периодично се правят опити за намаляване на дозата. Това не е зависимост. Това е нужда. Има съществена разлика, която трябва да разберете. И страдащият от сърдечен проблем не иска да пие хапчета до края на живота си, но се налага. Хубавото при вас е, че много, много хора с психиатричен проблем като депресия или тревожност успяват да върнат биохимичния баланс и да спрат да приемат медикаменти в един момент.

Кога ще се оправя?

Важно е да не си давате измислени от нищото крайни срокове. Например – „ще го пия 6 месеца и го спирам“. Или 2 години. Или 3 години. Пият се докато има нужда. Междувременно се работи психотерапевтично, преодоляват се лошите мисли и страховете, създава се един различен светоглед. Създава се психологическа устойчивост, която в бъдеще да пази податливата ви психика. Създават се добри навици като много сън, спорт, правилно хранене, медитиране, живот с по-малко стрес.

След това, когато сте нямали абсолютно никакви симптоми на първоначалната болест, се изчаква минимум 6 месеца от този момент и се опитва леко намаляване на дозата. Ако сте добре, след известно време се опитва ново малко намаляване. И така докато стане едно от тези две неща – или докато не се влошите или докато не се спре медикаментът и сте добре. Колко да се изчаква се определя от много фактори, които преценява психиатър.

Ако се влошите, се връща предишната доза, на която сте били добре и се зареждате с ново търпение. Това е положението. Не може с магическа пръчка да накарате биохимията си да изпревари самата себе си.

Важно – във всеки един момент трябва да бъдете на правилната доза. Не минималната, а правилната. Тази, на която нямате абсолютно никакви проблеми. Само тогава тече процес по правилно възстановяване. Държите ли се на ниска доза, на която имате все пак някакви проблеми, вие си вредите. Не позволявате на мозъка си да се възстанови. Това е класическа грешка. Освен това така увеличавате вероятността от пълно разгръщане на нов епизод, а това е напълно недопустимо. И за вас и за вашето здраве и за близките и за всички.

Лекуват ли антидепресантите

Лекуват ли антидепресантите? Лекуват. Питайте произволен психиатър с дългогодишни наблюдения или прочетете няколко сериозни книги по темата. Знае се, че лекуват още от 60-те години на миналия век и това е факт. Не „замазват“, не ви „тровят“, а лекуват. Как? Като връщат нарушения биохимичен баланс, задържат го достатъчно време правилен и дават възможност на мозъка да възстанови нормалното си функциониране. След това започва намаляването им и ако мозъкът може да се справи сам, чудесно. Излекуван сте. Ако не може, трябва му помощ. Това е положението. Приемате фактите такива, каквито са. Може след още известно време да нямате нужда, но ако имате нужда, имате, пиете си антидепресанта и си живеете нормално живота.

Ако сте излекувани, ще се върне ли отново състоянието? Никой не може да каже. Може да се върне, може да не се върне. Т.е. може да имате следващ епизод след няколко месеца или 15 години, а може и да нямате нито един до края на живота си.

От какво зависи това? Отново от два фактора – възприятия/вярвания/стрес/ежедневие и биохимия. Стремите се да живеете с по-малко дистрес, медитирате, спортувате, храните се добре, поддържате добра форма, спите много, не се напрягате и работите за промяна на негативните си мисловни модели.

Как възприемате действителността? Дали сте придобили по-адекватни мисловни методи за справяне с нея и всекидневния стрес, дали сте променили ежедневието си, дали сте премахнали дразнителя, довел до последния епизод, дали сте по-спокойни, нервирате ли се по-малко, сравнявате ли се с другите и страдате ли от това, преследвате ли болни мечти, намерили ли сте спокойна и подходяща работа, изпълнили ли сте важните неща в живота си, ходите ли на йога, спортувате ли, давате ли си почивка, храните ли се добре, спите ли достатъчно? Ако сте направили всичко това, сте си написали домашното. Каквото зависи от вас, направено е. От тук нататък – нямате контрол.

Вторият фактор, разбира се, е биохимията. Там нямате контрол. Ако мозъкът ви е податлив отново да изпаднете в депресия или тревожност, вероятността се увеличава и дори да сте изпълнили всичко, описано по-горе, може да не е достатъчно. Тогава не бива да обвинявате себе си. Не сте слаб/а, просто не зависи от вас. Ако се налага, пиете си хапчето и си живеете живота, това е положението. На света има далеч по-страшни неща и е нужно да погледнете малко философски на цялото нещо.

Това, което се знае със сигурност за вероятността да се върне, е следното: колкото повече епизоди сте имали досега и колкото повече е продължавал всеки един от тях, толкова вероятността да има следващ нараства. Ако това ви е първи епизод и сте взели мерки още на първия месец, сте отличници.

Ако това ви е 5-ти епизод и продължава няколко години, шансовете ви намаляват значително и за да бъдем обективни вероятността проблемът да е станал хроничен и да имате нужда от активна терапевтична и медикаментозна терапия за дълго време е висока. Затова – лекувайте се навреме и не стойте в епизод на тревожност или депресия, защото си вредите и увеличавате времето за възстановяване!

Тровят ли ви антидепресантите?

Не, не ви тровят. Ако се зачетете по форуми, ще откриете безброй абсурдни мнения как ви скапвали този и онзи орган, как ви пълнили организма с токсини и всякакви нелепи изказвания. Това е една от причините защо според мен такъв тип информация трябва под някаква форма да се цензурира, защото противоречи на фактите и плаши хората да се лекуват. А фактите са – в зависимост от антидепресанта, той се метаболизира по различен начин. Някои от тях оказват ефекти над определени ензими, други не чак толкова. Някои могат да си взаимодействат с други лекарства и това е нещо, което вашият лекар трябва да знае, други не. Ако сте много притеснени, може няколко месеца след началото на приема да си направите чернодробни изследвания, за да се убедите, че всичко е наред. Ако сте имали проблеми с черния дроб, трябва да предупредите лекаря си.

SSRI антидепресантите са много безопасни за вашето здраве и дори да си мислите, че някак хипотетично ви вредят, отново напомням основния принцип в медицината – ако даден медикамент помага повече, отколкото вреди, то от него има смисъл. По-добре ли е да не спите, да имате паник атаки, да сте с хронично високи нива на адреналин и кортизол в кръвта, да имате запек или диария, да нямате енергия за нищо, да сте нетрудоспособни, да искате да се самоубиете и да имате силни психосоматични проблеми?

Само от мен ли зависи да се оправя?

Тук искам да обърна внимание на нещо изключително важно. Ако някой ви каже, че зависи само от вас и усилията, които сте положили, за да се излекувате, не вярвайте на този човек. Това просто не е истина. Вие нямате пълен контрол над това. Ако състоянието ви се влоши или се върне отново, може да е просто въпрос на биохимия, над която нямате контрол с мисленето си. Това е положението. Не се самобичувайте и самообвинявайте. В същия момент, обаче, направете всичко, което зависи от вас, за да сте добре. Не се оставяйте на „то това са си гени“ като извинение да не направите положителни промени в живота си.

Алкохол, наркотици

Силно нежелателно е антидепресанти да се комбинират с алкохол. Моята психиатърка директно го забранява, но познавам други, които не го правят. След всичко изчетено от мен, съм стигнал до следното заключение: алкохолът променя мозъчната биохимия. При наличие на какъвто и да е психиатричен проблем, употребата му следва да е строго забранена. Целта на медикаментозната терапия е да оправи биохимията, а една от главните цели на човека е да не пречи с алкохол. Както и грешно мислене, за което е нужна психотерапия при правилния терапевт и школа, която дава резултат.

Като цяло имате ли психиатричен проблем, най-добре е да забравите за алкохол въобще. При някои хора, склонни (генетично) към злоупотреба с алкохол, това може да се окаже изключително трудно, но положените усилия си струват. Аз например никога не съм имал желание да пия алкохол и за мен пълното му спиране беше изключително лесно.

Отново повтарям – алкохолът нарушава мозъчната биохимия. Той няма място в тялото и мозъка на човек с какъвто и да е психиатричен проблем и може само и единствено да навреди, никога да помогне. Алкохолът е „привилегия“ (нарочно в кавички) на здравите, които не ценят това свое здраве. Ако не сте готови да спрете алкохола, вие не сте готови да се възстановите.

Излишно е да споменавам, че наркотици под каквато и да е форма са абсолютно и категорично забранени. Лично според мен човек, който има психиатричен проблем и взима наркотици, не заслужава да му бъде оказвана помощ докато не осъзнае какво си причинява. А най-страшното е, че точно тези хора имат нужда от най-много помощ, което води до парадокс.

Лично аз познавам и съм говорил с психиатърката си, както и съм прочел безброй материали за хора, отключили различни разстройства от употреба дори на „безобидни“ наркотици като марихуана, да не говорим за по-сериозни. Особено често е това явление при станалите модерни напоследък дизайнерски дроги, синтетични дроги от сорта на евтини хапчета по морето. Амфетамините (известни и като екстази) са изключително опасни, често са смес и от други активни съставки с неясен произход.

Марихуаната често е много подценявана. Проблемът не е в самата марихуана. На някои хора си действа много успокояващо и ги разсмива зверски, след това те отиват по форумите и пишат как тя трябва да се легализира и колко е гот да се напушиш. При други хора с малко по-различно конфигурирани гени, обаче, тя води до силна параноя, временна психоза и за съжаление понякога отключва много сериозни разстройства, от които после човекът не може да излезе с месеци и тежка медикаментозна терапия. Познавам такива случаи и наистина е жалко да видиш как животът на човек се съсипва от нещо толкова „безобидно“.

Тук за пореден път следва да кажа една проста истина – това, че дадена субстанция има даден ефект върху вас по никакъв начин не ви гарантира, че тя ще има същия ефект върху друг човек. Възможността човек да види и осъзнае тази простичка истина, е ключът към много по-малко страдание по света.

Бензодиазепини / транквиланти

Бензодиазепините са успокоителни на разговорен език. Медикаменти като диазепам, лорапам, ксанскс, лексотан. Всички те са от един и същ клас, наречен бензодиазепини или слаби транквиланти. Ефектът им е силно обезстрашаващ. Действат буквално 15 минути след прием и подтискат много силна паника, страх, ужас, напрежение.

За разлика от антидепресантите, към тях се развива зависимост. Затова и се продават със зелена рецепта. Ако взимате редовно бензодиазепин, е възможно да развиете толеранс и да ви трябва по-висока доза, за подобен ефект. Освен това при спиране, е възможно да имате изключително силни симптоми на отнемане, много силен страх и това да води продължаване на приема им, което завърта порочния кръг.

Тези медикаменти също така водят до проблеми с паметта и усвояването на нови знания, както и до намалена умствена дейност и/или засилване на умствени дефицити при наличие на такива.

Моят опит, опитът на моя психиатър и изчетеното от достатъчно достоверни източници показват следното – при правилно лечение с подходящ антидепресант в правилна доза и ако е наложително в комбинация с други медикаменти, които не водят до зависимост, дългият прием на бензодиазепини е ненужен и грешна стратегия. Запомнете – антидепресантът в дългосрочен план лекува депресия и/или тревожност или при много тежки случаи я поддържа в нормални граници. Бензодиазепинът, взиман при всяка паник атака или силен страх, води до психическо и физическо пристрастяване с всичките негативни последствия.

Обикновено бензодиазепин се изписва само за първите няколко дни от терапия на човек с изключително тежко тревожно разстройство, както беше при мен. Това позволява поне през тези няколко дни човекът да спи и да не се тресе от страх всеки ден по цял ден, докато антидепресантът успее да поеме след няколко седмици и да започне да оказва антидепресивния и обезстрашаващ ефект. В изключителни тежки случаи може да се пие бензодиазепин при нужда в малки дози, но това преценява само психиатър и трябва изключително много да се внимава дали дори това не е прекалено.

Тъй като това са медикаменти, които водят до пристрастяване и трябва да се отпускат контролирано и отговорно, съм виждал като стратегия да се дават само на блистер с нужните дози от психиатъра на пациента като дори не му се изписва рецепта за тях поради възможността за злоупотреба под някаква форма.

Напълно забранено е този вид медикаменти да се комбинират с алкохол или други медикаменти на своя глава, водещи до подтискане на централната нервна система. Ако го направите, ефектът им може да се усили непредвидимо много и да стане изключително опасно за вас. Следвайте инструкциите на вашия лекар.

Излишно е да споменавам, че наркотици под каквато и да е форма са абсолютно и категорично забранени.

Седативни медикаменти

Безсънието е следствие от тревожност или депресия. Когато то се коригира правилно с антидепресант, човекът си връща съня. Да се спи е от изключителна важност. В никакъв, никакъв случай не вярвайте на фрази като „от безсъние не се умира“. Напротив, умира се и то бавно и мъчително. Добрият сън е едно от нещата, които трябва да си заложите като приоритет по време на възстановяването. За съжаление самото безсъние също предизвиква тревожност или депресия, така че следствие и причина може да се завъртят в порочен кръг. Ако не спите, е необходимо моментално да вземете мерки. Липсата на сън не е опция.

Ако не спите добре, назначената ви медикаментозна терапия не е адекватна или все още не е подействала.

Човек, който не спи като следствие от тревожност или депресия, изключително много допълнително влошава състоянието си като отказва лечение. Лечението, както вече написах, идва от самия антидепресант, но допълнително често се изписват помощни медикаменти, които да направят съня по-стабилен и дълбок, което оказва положително влияние на всичко.

И тук, както при бензодиазепините, лошата стратегия са класическите приспивателни или т.нар. хипнотици. Те също водят до пристрастяване, дозите трябва да се увеличават, появяват се неприятни странични ефекти и може да се взимат за много кратко време. Доста често съм виждал човек да си „лекува“ безсънието от тревожност или депресия със зопиклон (хипнотик със зелена рецепта), но да го е страх да пие антидепресант, който ще му помогне и за самия проблем и като следствие ще оправи безсънието.

Съществуват много медикаменти със седативен (приспивателен) ефект, които нямат негативните ефекти на класическите приспивателни и могат да се взимат продължително време без опасност и пристрастяване. Тук идва ролята на психиатъра, който да подбере правилната комбинация от антидепресант и седативен медикамент, така че човекът да спи, състоянието му да се подобрява и в същия момент да не развива зависимост и дозите да се покачват.

Напълно забранено е този вид медикаменти да се комбинират с алкохол или други медикаменти на своя глава, водещи до потискане на централната нервна система. Ако го направите, ефектът им може да се усили непредвидимо много и да стане изключително опасно за вас. Следвайте инструкциите на вашия лекар.

Излишно е да споменавам, че наркотици под каквато и да е форма са абсолютно и категорично забранени.

Помощни медикаменти

Освен антидепресанти и седативни лекарства, които да помагат на съня, психиатърът може да реши да включи и допълнителни лекарства, които да ги допълнят. Това може да е друг вид антидепресант с по-различно действие от главния за определен период от време, а може и да е слаб невролептик/антипсихотик. За тях повече е следващата точка.

Изключително важно е да не броите „броя на хапчетата“, мислейки си, че по-малко хапчета = по-добре. Пиете каквото ви е изписано в дозите, които са ви изписани и не правите „оптимизации“ как да пиете по-малко, по-рядко и т.н. Ефектът на различните медикаменти понякога има силно взаимно действие, което не разбирате и няма нужда да разбирате. Освен това само един медикамент може да не е ефективен за вашето състояние, само с него да се възстановите много по-бавно и в крайна сметка повече да си навредите ако не взимате всичко, което ви е изписано, мислейки си „че се тровите по-малко“. Отдавна изпуснах броя на хората, които разказват истории в главите си „как се тровят“. Забравете подобен вид мислене, той води до повече агония и удължаване именно на състоянието и страданието, които искате те преодолеете. Далеч по-добре е за кратък период на време да пиете повече медикаменти в по-високи дози и да се стабилизирате бързо, след което броят им и дозите да намалеят, отколкото да се влачите с месеци с ниски дози и малко медикаменти. Помислете над това.

Невролептици / антипсихотици

Както писах по-горе, принципно антипсихотиците се използват при различно състояние от депресия и тревожност, наречено психоза. Те работят на различен принцип от антидепресантите. Въпреки това при определени състояния оказват благоприятен ефект (предимно при тревожност) и може да се изпишат временно в началото на хода на лечение.

За разлика от антидепресантите, те блокират определени допаминови рецептори. Делят се на типични (конвенционални) и атипични и се различават по силата, ефективността си, профила на страничните ефекти и множество други фактори. В никакъв случай не бива да се плашите ако ви е изписан невролептик. Някои в ниска доза имат само антидепресивен ефект. При мен например ефектът беше буквално изключване на вътрешния диалог и всички повтарящи се натрапливи мисли, които ме измъчваха всеки ден, по цял ден просто затихнаха. След кратко време вече нямах нужда от невролептика. Освен това имат благоприятен ефект над съня без да водят до пристрастяване и може да се използват в късните часове заедно или отделно от друг седативен медикамент.

Стратегии за комбинация

Всички изброени медикаменти до тук понякога се комбинират в доста сложни комбинации от това кога и по колко да се приемат. Както съм писал в моята лична история, аз стартирах с 5 медикамента и 6 аларми на телефона кога, какво и по колко да пия. Но силно вероятно бях в състояние, категоризирано като толкова тежко, че щом можете изобщо да четете написаното тук, дори не се доближавате. Само година по-късно медикаментите бяха вече само 2, а дозите по-ниски. Овладяването е от първостепенна важност.

Нарочно няма да ви давам никакви конкретни стратегии, а вече съм научил доста. Не го правя никога и с познати хора, защото не съм лекар. Събирам тази информация чисто от любопитство и за да направя модела в главата си на това кое как работи по-точен.

Изписването и комбинирането е работа на вашия психиатър. Някои медикаменти се пият сутрин, други на 6 часа заради по-малък живот на полуразпад, трети имат седативен ефект и се пият вечер, четвърти нарочно са сметнати няколко часа преди седативния вечерен медикамент, за да усилят ефекта му. Едни влияят на едни рецептори, други на други. Едни работят по един начин, а други правейки уж същото, по друг начин. Едни имат странични ефекти при комбинация с някой друг и затова се взимат през много часове разлика. Други пък се допълват и се взимат заедно.

Нещата са сложни и вие нямате нужната теоретична и практическа подготовка, за да правите корекции. Оставете това на вашия психиатър и му давайте ясна обратна връзка какво се случва.

Като общо правило първоначално ще ви бъде изписан антидепресант, блокиращ обратното засмукване (поемане) на серотонин. Какъв – зависи от много фактори. SSRI са предпочитани като първа линия поради добрата си ефективност в комбинация с безопасност и ниски странични ефекти спрямо алтернативите. Ако спите зле, вероятно ще ви бъде изписан и медикамент, който да подобри съня. Ако сте изключително тревожен с непрекъснати паник атаки, опционално ще ви бъде изписан бензодиазепин за кратко време. Възможно е към всичко това да ви се даде и класически трицикличен антидепресант и/или слаб невролептик за кратко.

Разбира се, възможно е ако положението не е толкова тежко, да ви се изпише само антидепресант с нещо слабо седативно за сън. Възможности много и не е моя работа да ги коментирам. Пиете това, което ви е изписано и започвате да се оправяте.

Все пак ако не започнете да се оправяте, възможности за корекция много. Обикновено първо се сменя SSRI антидепресантът с друг от същия клас, защото хората не реагират еднакво към всички. Ако един не работи, друг може да се окаже ефективен. Ако и това не проработи, обикновено следващата стратегия е смяната на SSRI със SNRI, който оказва влияние освен над невротрансмитера серотонин и на норадреналин. Ефективността при вас може да се окаже по-добра при тази комбинация. Може да се допълни и трицикличен антидепресант ако при вас SSRI/SNRI не работят. Тук вече навлизам в сфера, която е по-добре да се остави на професионалист.

Същото е със съня. Ако не спите, следва промяна – и на дозите и на самите медикаменти. Важно е да се каже, че дозите може да има нужда доста да се нагласяват в началото на терапията докато не се види конкретно вашето тяло как реагира. Това е напълно нормално и не бива да ви плаши или да ви кара да си съмнявате в уменията на лекуващия лекар. Много е трудно да се предвиди как ще реагирате.

Работи ли медикаментозната терапия?

Като цяло да, работи.

На практика хората се делят на няколко групи. Някои (като мен) се повлияват много ефективно, бързо и с минимални странични ефекти, нямат ефекти на отнемане при спиране и опитът им с антидепресанти е изцяло положителен.

При други хора резултатите не са толкова убедителни в началото. При тях се налага да се опита друга стратегия и отнема известно време докато се намери работеща комбинация и човекът да бъде повлиян положително.

Има и хора, при които ефективността е ниска. Това е факт. Такива хора просто съществуват. Ето какво могат да направят те. При тях ефектът не е добър, страничните ефекти са по-силни. За този вид пациенти не мога да говоря много, защото информацията ми е само от онлайн форуми, където не може да се проследи пълната история на човека, да се разбере дали няма утежняващи фактори, дали това не е 20-ти епизод, дали е проведена правилна терапия и са опитвани различни стратегии и още един куп фактори.

Също така дали човекът не е 120 кила, с инсулинова резистеноност, не е влизал никога във фитнес зала, тъпче се с хляб и вафли по цял ден, не медитира, има силно деструктивни мисловни модели, не е подложен на неимоверен стрес, не дължи огромни суми и не е притиснат и още един куп фактор. Всяко нещо оказва влияние.

Ако трябва да съм честен, от всички хора, на които съм помогнал, повлияването на повечето е доста положително при правилен подход. Разбира се, не съм ги съветвал какво да правят лично, а насочвал към специалисти и насърчавал да спазват назначения курс на лечение.

За съжаление съществуват множество научни изследвания, които едва ли не сравняват антидепресантите като ефект с плацебо и заключават, че ефективността им е много ниска, че са полезни само в крайни случаи и че рисковете от тях са по-големи от ползите. Повярвайте ми – изчел съм много, много такива, както и мета анализи, стигащи до подобно заключение.

Проблемите в подобни изследвания най-общо казано се делят на 2 вида – хората, които участват и протоколът за лечение, който се спазва.

Много често там се залага на един антидепресант, една доза и всички се третират с тази комбинация. Не се правят различни комбинации, не се променят дозите. В реалността ако такъв човек отиде на психиатър, ще се правят промени, докато не се намери комбинация от медикамент и доза, които са оптимални за него. Не всеки се повлиява от SSRI, понякога има нужда от SNRI, трицикличен или съвсем друг клас като NaSSA.

Освен това често в тези изследвания участват хора с рецидивираща депресия/тревожност от много години, които са преминали през множество епизоди в миналото и възможността за повлияване вече е силно намаляла. Замислете се за профила на човек, който участва в такива изследвания. Колко вероятно е на страдащ за първи път без история с такъв тип проблеми (когато шансът от повлияване е най-висок) изведнъж да се предложи да участва в подобен експеримент. Или този човек ще бъде взет от база данни с хора с история на предишни епизоди, които не са се повлияли добре от класически подход и се изпробват различни методи, които да дадат резултат?

Затова и ако попитате произволен психиатър „работят ли антидепресантите“, той ще ви погледне с леко наведена глава и ще ви попита „а защо да не работят“? Идеята ми е – търсете мнение на хора, които правят това всеки ден и имат години опит. Не вярвайте на форуми и изследвания, зад които стоят нечии интереси или просто желание да се докаже нещо (че са неразличими от плацебо) поради възможността да се намерят технически начини да се докаже.

Повече по темата може да прочетете с подробности в книгата на д-р Питър Крамър Ordinarily well. Той детайлно описва колко е важно да се разбира как се провежда едно изследване, какви скрити подводни камъни крие, как да интерпретираме резултатите и да не вярваме сляпо на заключенията от него. Особено когато то противоречи на множество други или на клиничната практика на специалист, който вижда с очите си други резултати с десетилетия.

Ако при вас ефектът не е добър, задължително прочетете статията Психиатричен генетичен тест.

Странични ефекти

Отново препоръчвам да прочетете двете статии по въпроса, защото темата е много обширна.

Да, странични ефекти има и те може да са доста. Не, вероятността да ги изпитате в пълна сила и всички клони към нула.

Въпреки това е вярно, че има сравнително малък процент хора, които изпитват много силни странични ефекти. Проблемът, който виждам лично аз е следният – след това тези хора отиват в интернет, правят си регистрации по всички възможни форуми и започват да пишат колко ужасни са лекарствата и да разказват какви ужасни неща са се случили с тях. Да, желанието им е добро – да предпазят други да не направят същата грешка. Но самите те правят много жестока грешка точно в този момент.

Грешката е, че приемат, че с всички други ще се случи същото като с тях. А това не е така. Хората реагират много различно и индивидуално. Постигнатият ефект всъщност е да уплашат човек, който има голяма вероятност да се повлияе положително от това да се лекува и да оздравее.

Питате дали аз в момента не правя същата грешка? Дали не подтиквам много хора да опитат медикаментозна терапия само защото аз съм се повлиял положително? Да, правя точно това, изхождайки от своя личен опит. Но правя и нещо различно.

Давам на хората информация. Давам им избор. Давам им фактите (пречупени през моя поглед, разбира се) и им казвам – опитайте. Ако не работи, не работи. Поне ще сте опитали. Аз съм тук, пред вас и се повлиях положително. Искам моят глас да се чуе. Така, както не се чува гласа на много други хора като мен, които са се възстановили, но не са направили никъде регистрация във форум, за да обяснят на другите как са се възстановили. Защо? Защото просто си живеят живота. Затова и направих целия този сайт – за да покажа, че изход има, методи много, да разбия едно голямо табу и да покажа, че преди човек да опита, няма как да знае.

Имах ли странични ефекти? Имах. Ниско либидо, никакво желание за секс, трудност да стигна до оргазъм. Леко напълнях, което с тренировки компенсирах изцяло. Имах разширени зеници. Бях с потисната емоционалност, неподатлив на външно въздействие над настроението ми (което всъщност го броя като плюс). Малко стомашни проблеми в началото, слаба памет, проблеми в концентрацията, но преди това по всеки от тези критерии всъщност бях по зле.

Струваха ли си страничните ефекти? Да, твърдо да. Получих с пъти повече, отколкото загубих и то „загубих“ само временно.

При други хора на различни медикаменти от мен и с друга биохимия резултатите може да са много различни. Идеята е, че никой не може да го предвиди, а да се стои в състояние, които те изстисква, вреди ти по безброй начини и съсипва живота ти едва ли е по-зле от цената на страничните ефекти.

Тук главният аргумент на всички алтернативни методи е, че те могат да помогнат и „да минете без хапчета“. Ако става, става. И то трябва да стане много, много бързо, защото стоенето в това състояние ви съсипва. А ако не става? Какво правите тогава? Кое е по-малкото зло?

Пазете се от фанатици-антимедици

Искам да завърша една от най-важните страници в целия сайт със следния апел: пазете се от фанатици-антимедици. Хора, които ще ви предложат всевъзможни техники за справяне, но и ще ви накарат да не взимате лекарства като задължително условие, за да работите заедно. Тези хора ще се опитат да ви настроят изцяло против медикаментозната терапия и ще ви обяснят колко лоша е тя, как ще направи един куп невярни неща с вас, как ще попаднете в ръцете на Big Pharma, от които няма излизане, ще ви наплашат с психодиспансери и хора с бели престилки, ще ви накарат да повярвате, че проблемът ви е 100% в мисленето и само с промяна в мислите ще се възстановите и че всичко друго е „замазване на проблема“. Ще ви кажат, че като взимате лекарства, проблемът се скрива, само за да изскочи още по-голям след това и че не могат да работят с вас докато проблема го няма заради гадните лекарства. Ще ви напълнят главата с „натурални“ методи за справяне, които самите вие ще се чудите как изобщо биха могли да подействат. И ще ви държат в състояние, което ви вреди.

Най-страшното е, че подобни хора всъщност искрено искат да ви помогнат. Те искрено вярват в своите методи и дълбоко в себе си са убедени в своята правота. Именно това може да ви подведе. Тези хора изглеждат автентични, защото те са автентични. По техните вътрешни правила те не правят нищо лошо, а напротив – само ви спасяват от лошото. И точно това ги прави най-опасни – защото човек разпознава кога друг човек е напълно искрен и му се доверява. С което прави грешка, която не осъзнава.

Как да разберете дали аз не ви подвеждам? Много лесно. Ще ви трябва добър английски обаче. Аз правя този сайт предимно за хората, които не знаят добре английски, защото всичко, което описвам тук, е описано преди десетилетия в световноизвестна литература. За да стигнете до нея, се налага да излезете от клопката на българския език. Тогава пред вас се разкриват безброй здравни организации, безброй научни изследвания, безброй научни статии, безброй световно известни имена в справянето с депресия и тревожност, безброй записи от конференции, безброй неоспорими факти.

И всички те говорят едно и също – депресивните и тревожни разстройства по цял свят се лекуват по два начина – с психотерапия като най-ефективна е когнитивно-поведенческата терапия и медикаментозно чрез антидепресанти. Това е.

Да, помагат и други методи. Полезни са и други школи. От различни психотерапевти знам, че не с всички хора се работи ефективно когнитивно и при тях се подхожда различно. Да, помага EMDR, помага спорт, помага понякога хипноза, помагат един куп неща. Зависи от човека – при един работи едно, при друг съвсем друго.

Но всичко, изредено до тук са психотерапевтични подходи. И те са само единия компонент, който работи. Другият е промяна в биохимията с химия. Нито един сериозен специалист или организация няма да защити позицията, че не бива да се взимат лекарства, че те вредят, че са лоши и че трябва до дупка да се действа без тях. Особено защото каузата, зад която стои специалистът или организацията задължително дава по-добър резултат от тях.

От всеки един сериозен източник, от всяка една сериозна здравна организация, от всеки един сериозен практикуващ лекар и от множеството на запад лекари психиатри-психотерапевти, обучавани в различни школи ще чуете едно и също – лекарствата работят и се използват с голям успех. Те допълват, а не се противопоставят на останалите методи. И нито един от тях няма да ви каже да ги спрете или никога да не ги започвате, защото вярва в своя метод и хапчето прави този метод излишен или негоден. Едва ли не – „ако хапчето помага, аз защо съм и какъв е смисълът от моя метод“? Нито един уважаващ себе си специалист няма да каже това.

Както навън, така и в България.

Всеки, който ги отрича, лично според мен, осъзнато или не, преследва личен интерес (да се самодокаже или друг), а не този на своя клиент.

Психиатричен генетичен тест

Мутации в някои гени може да доведат до лошо повлияване или да покажат кой медикамент е най-подходящ. Горещо препоръчвам да прочетете следната статия: Психиатричен генетичен тест.