Dysthymia (Chronic Depression)
Страдащият е хронично подтиснат, не му се прави нищо, няма мотивация, оплаква се, тъпо му е, скучно му е, като че ли нищо не може да му задържи вниманието или да го амбицира, чувства се жертва. Мислите са негативни, няма енергия, двигателната активност е понижена, няма желание за тренировки, излизане сред хора, социален живот. Все нещо не му е наред и приема това за своя черта от характера или преписва вината на външни обстоятелства. Трудно е фокусирането, мисленето е по-бавно, отнесено. Отвън другите може да интерпретират състоянието като „мързел“.
Човекът не покрива всички критерии за клинична депресия и симптомите са много по-слабо изразени, но за сметка на това продължителността ѝ може да е много дълга и да остане недиагностицирана с години. Обикновено поради по-леката си форма страдащият дори не се замисля да потърси специализирана помощ, тъй като е приел състоянието си за “нормално” и за част от себе си, от характера си.
Невероятно е как след медикаментозна и/или психотерапевтична намеса подобни хора изведнъж преоткриват себе си. Изведнъж намират енергия, желание, започват да правят промени в живота си, спират да се оплакват, стават продуктивни и като че ли стават друг човек. Виждал съм го няколко пъти, а д-р Крамър описва в книгата си това за много пациенти.
Дистимията е много коварна, защото поради липсата на очевиден проблем, не се търси помощ.
Следната картинка показва доста точно различните видове афективни разстройства, част от които е депресията. Хоризонталната линия е нормално настроение. Всичко над нея е нереално приповдигнато, а под нея нереално подтиснато.