Съществуват два главни аспекта, в които се разглеждат причините за възникване на дадено разстройство, описанието му, методите за справяне и предпазването от повторно развиване. Единият е на психологическа основа – мисли, чувства, интерпретации на ума, светоглед. Другият е биохимичен – мозъчна дейност, невротрансмитери, хормони, нервни импулси. Съществува двупосочна връзка между ум и тяло и често причина и следствие се преплитат.
Теориите, които разглеждат само единия от двата аспекта, без да взимат предвид другия, са непълни. Терапевти или психиатри, които са на мнение, че причината е само чисто биологична или само чисто психологическа, подценяват сложността на проблема и пропускат по-голямата картина. Човек, който иска само да пиете лекарства или само да ходите на психотерапия, задължително без да пиете лекарства подхожда нереалистично към проблема. Тук е моментът дебело да подчертая да не вярвате на хора, които ви казват, че проблемът е само в главата ви и ще се оправи с оправяне на мисленето или обратното – че той е само биохимичен и ще се оправи с хапчета. Подобен едностранчив подход често работи, но това по никакъв начин не означава, че е правилен модел на действителността. Ако можете да минете само с психотерапия и без лекарства, чудесно. Ако можете обратното – пак чудесно (но по-малко). Всеки случай е индивидуален, но това не омаловажава реалния модел на заболяването. А той е – комбинация от два аспекта. В действителност при даден човек ще работи повече работа върху един от тези два аспекта, при друг върху другия. Лично според мен най-добре се работи в комбинация.
Причините за възникването от една страна са важни, от друга не са. Важни са от страна на това да осъзнаете какво е довело до състоянието ви, за да го избегнете в бъдеще. Често това са силни стресори, които за всеки са различни. Не са важни от страна на това, че като осъзнаете причината за сегашното си състояние, това по никакъв начин магически не означава, че ще излезете от него. Забравете за прозрение тип: ахааа, ето какво било и паник атаките спират, започвате да спите, депресията изчезва и си живеете живота. Абсурд.
Най-общо казано хората, които развиват тревожно или афективно разстройство (което включва депресия), имат биологична/генетична слабост. Не са устойчиви на стрес. За това са отговорни няколко гена, които ако са в една комбинация, човекът никога няма да развие определено разстройство, дори да има фактори за това в средата. Ако са в друга комбинация, обаче, той става лесно податлив на депресия, тревожност, психоза или комбинация от всичко това.
Когато тази генетична слабост се комбинира с отключващ фактор в живота на човек, който той изживява като много силен стрес (за всеки това е нещо различно), следва първият т.нар. епизод на дадено разстройство. Той може да е депресивен, може да е тревожен, може да е маниен, може да е комбинация от тези или друг. От тук нататък психиката и биохимията на този човек са показали слабост, която с напредване на времето е възможно да се проявява отново и отново.
Когато един от тези два негативни аспекта (психика/биохимия) липсва, човекът не развива дадено разстройство.
На биологията не може да влияете. Вие го имате в себе си. Колкото по-бързо го приемете, толкова по-добре. Затова и медикаментите работят. На психологическата компонента може да влияете чрез подходяща психотерапия. Това е частта, която може да промените. За другата се пият хапчета. Това е положението. Ако е достатъчно повлияването на този аспект, над който имате власт, това се оказва достатъчно и не се налага след това да пиете хапчета. Ако не стане, си ги пиете. Просто е.
Повече може да прочетете в следните два раздела: