Гмуркане в страха

Ако имате паническо разстройство, малко неща са по-ефективни на поведенческо ниво от директното гмуркане в страха. Парадоксално намерение/поведение или антифобийно поведение са други имена на същия принцип. Иска се много смелост, но резултатите са отлични. Човек набелязва точно това, от което най-много го е страх, от което изпитва паник атаки и… го прави. Звучи изключително просто или сложно според гледната точка.

Методът е отлично описан в програмата на Barry Mc Donagh: Panic Away. Не искам да правя реклама на нещо сравнително скъпо, но ще ви кажа под секрет, че ако много потърсите, ще я намерите и безплатно във формат, подходящ за eBook. Не е поредният интернет скам, а всъщност е пълна с много, много полезни методи и изключително адекватни примери, също от човек, който е преминал лично през паническо разстройство като мен. Разбира се, силно препоръчвам да си я купите.

Вместо да бягате от страха, да взимате бензодиазепин при всяка негова проява и да се криете и развивате избягващо поведение, директното гмуркане е нещо коренно различно. Според гледната точка, това е или прегръщане на страха или осмиване или директно обявяването на война срещу него и атака (но никога отстъпление). Лично при мен този метод имаше изключително силен ефект. С него успях да преборя много страхове и накрая паник атаките не ми правеха особено впечатление. Като чисто поведенчески метод, той е отлично допълнение към когнитивно-поведенческа терапия. Според мен работи при по-слаба тревожност обаче. Ако сте в наистина тежко състояние, категорично препоръчвам медикаментозна терапия.

Колкото и да ви се струва невероятно, след дълго практикуване, гмуркането в страха позволява да приемете поредната паник атака по следния начин: „Уф, пак ли? Заповядай да те видя колко си страшна, я си покажи зъбите да те видя как хапеш, да те изчакам да минеш, че си ми малко досадна и да продължа да правя това, което правех досега“. Не вярвате? Четете по-долу и практикувайте на глас!

Как се прави

Започвам да давам примери, защото така най-лесно се обяснява.

Паник атаката идва. Вече усещате стягането в гръдния кош, замайването, изпотяват ви се ръцете, идва усещането, че ще се случи нещо много лошо, че ще полудеете, че ще изгубите контрол, че ще се изложите. Буквално усещате как полудявате, как реалността като че ли ви се изплъзва и всеки момент ще припаднете, ще умрете, ще се случи нещо катастрофално.

Пример 1: Осмиване

Уникална техника. Уникална. Представяте си страха като анимационен герой, като Доналд Дък, с огромна опашка и смешни, абсурдно големи очи. Едното по-голямо от другото. Представяте си как идва уж като Смъртта с голямата коса, обаче вместо нея, Доналд Дък носи в ръка голям балон с коледни котета със сладки малки лапички. Абе де да знам, нещо подобно. И ви говори на смешен език „сйега шата убия да знаиш, убииам та на място ей ся та убииам“ и започва да размахва косата, която е балон от котенца и те летят насам-натам и скубят Доналд Дък, засядат му в опашката и я дърпат, докато той се опитва да ви посече, овивайки се в собсвените си лапи, падайки на земята и пльпсвайки в някаква локва.

Раздувате страха си, раздувате го до абсурди размери. Например ако е как ще полудеете, си казвате: Аз съм нааай-лудия човек на света, ама тотално откачил – не зная какво правя, ходя гол по улицата, текат ми лигите, любимият ми герой е самосвал-самолетоносач, пръскащ скенеро-подобни спинообразни пръски, хващащи смолата на ръждясалите метростанции в нашата вселена, завладяна от голямата космата водна лилия Пенка. Лудувайки в своя лудостранен свят, аз благоговея пред цялата истинност на материалната раздутост в моята вечна силиконова прелест и така ставам един пълен мазосадистичноатлетичен комар.

Нещо в тоя род на немисли.

Пускате си въображението. Ако страхът е от пускане на контрол, действате: Аз искам всичко да контролирам! Даааа! Искам да контролирам растенето на космите на бълхата върху лайното на моето ако, намиращо се върху моите задни косми и да я карам да ми дава отчет! Всеки ден! Колко микрона косми са поникнали! Искам да контролирам скоростта на придвижване на атомите в подкосмическото гравитационно поле, което още не сме открили и всеки ден както настройвам парното вкъщи, така да настройвам и нея! Всеки човек да мисли само каквото аз съм позволили да се мисли и дори когато не мисли, да не мисли, защото аз съм казал, че може да не се мисли! Когато телефонът ти не звъни, това да съм аз, който не ти се обажда! Искам да знам всеки къде е бил, къде е сега и къде ще бъде, включително ако е там, където ще бъде или ако е някъде другаде, където няма да бъде. Искам да имам пълен контрол! Да казвам аз на природата времето напред ли ще тече днес или назад, тревата ще расте ли или ще се вдлъбва наобратно в земята, акциите на компанията на съседа на тате нагоре ли ще отиват, надолу ли или настрани. А може би навътре. Зависи светът дали съм решил днес да е 2D, 3D или 92712189D! Аз, аз аз! Аз искам да определям всичко това.

Или пък ще се разболея от нещо неизлечимо!!!! Ще ме хване рак! Или риба. Или там нещо странно. Cancer! Ъ, не. Стоп. Не Cancer, а Cancel. Казвам стоп! И обръщам. Изведнъж всички ракоболни стават рибоздрави! Цялата земя е обхваната от нова болест – тази на оздравяването. Орди болни хора стават здрави, оставаящи хиляди други безработни. Цялата здравна система пропада. Лекари, медицински сестри, педиатри остават без работа, късат дипломите си и ги използват за жалки подпалки на своите ненужни знания, погребани от болестта на 21-ви век – оздравяването. Скоро дори антидепресираните си стават обратно депресирани, а след това никакводепресирани, просто стават и си отиват на работа (която ако са били лекари вече нямат).

Абе нещо подобно, схващате идеята. Когато осмеете нещо, чисто психологически е вече невъзможно да ви е страх от него. Осмивайки всеки страх по нови и нови начини, той изключително бързо се пука като един балон и от него не остава нищо. А като няма нищо, няма страх.

Пример 2: Гняв, предизвикване, атака

В този момент си намирате едно огледало да речем. Изправяте се срещу него и започвате да крещите (да, крещите си истински, ядосвате се много яко): „Хайде да те видя! Хайде де! Ела да видим какво ще ми направиш! Хайде да видим как ще пукна! Дай да те видя! Хайде, идвай, заповядай, твой/твоя съм! Дай, дай още! Дай ми още треперене, още замайване“!

Започвате нарочно да тресете крайниците си, да подскачате, да кривите лицето си в очакване да получите инфаркт, инсулт, каквото друго ви хрумне! Започвате крещите „Хайде, идвай, идвай, хайде, повали ме на земята, смачкай ме де, убий ме! Нека пукна ей сега, тук, на място! Хайде да те видим колко точно можеш, защото според мен не ставаш за нищо! Само се правиш на страшна, ама си въздух под налягане“!

Ядосвате се, започвате да удряте да речем възглавница ако имате наоколо (никога хора, само неодушевени предмети, никога хора). Сваляте си обувките и ги хвърляте срещу стената. Даже ако сте много смели, правите всичко това както има хора около вас. Нека ви помислят за луди! Още по-добре! Полудявам ли?!?!?! Хайде да полудея! Нека стана най-лудия шибан човек на тая шибана планета, нека ме снимат с телефони и ме показват. Не ме е страх! Луд, не луд, паниката е тотален кьорфишек!

Гняв и страх не могат да съществуват едновременно. Ядосвайки се, страхът се шашка. Как така? Нали целта ми беше да го стресна тоя човек, а той ми реагира с гняв… Нещо тук не е наред…

Правите си ваши адаптации на този пример. Ако най-много ви е страх от полудяване, започвате на момента да се правите на луди, да говорите несвързано, да си представяте как идват извънземни и ви отвличат, да пълзите по земята и какво ли още не. Просто казвате на страха – няма да я бъде твоята! Идвай да те разбия на пух и прах!

Пример 3: Пълно приемане

Сега знам колко абсурдно звучи това, обаче вярвайте ми и вървете с мен. Оставяте се. Напълно се оставяте. Като листо, което вятърът духва накъдето реши. Пускате контрола напълно. Казвате си – ела и ме вземи, твой/твоя съм. Вземи ме и направи каквото искаш с мен. Пълно приемане. Не се противите. Наистина пускате контрола. Давате на паниката да направи каквото реши с вас и не се съпротивлявате. Важно – не го правите „давам ти да правиш каквото искаш с мен“ и 1 минута по-късно „а сега се махай, не те искам“, а сте истински. Затваряте очи ако трябва, за да се отделите от света около вас и просто се пускате.

Може да си направите визуализация как страхът идва като изключително страшно чудовище с огромни зъби, а вие просто се обръщате към него и отваряте ръце, за да го прегърнете. Да, прегърнете. Все пак името на метода е „гмуркане в страха“ и целта му е да е парадоксален. Приемате този парадокс с цялата любов, на която сте способни и просто го правите. Гушкате го, докато ви хапе и се опитва да ви убие. Знаете, че няма да ви убие. Много пъти сте минавали от тук и сте оцелявали. Не бягайте, а просто приемете. Този път опитайте нещо различно. Дефиницията на лудост е да правиш едно и също и да очакваш различен резултат. Опитайте веднъж да направите нещо на 180 градуса.

Ефект

Горе дадох само няколко примера, но подходи има колкото искате. Целта е обща – заставате не с гръб към страха, а с лице. От там нататък подходи много – дали ще е гняв и предизвикване, дали ще е осмиване, дали ще е приемане, дали ще е нещо ваше си, вие решавате. Не бягате.

Знаете ли какъв е ефектът в крайна сметка обаче? Обезоръжавате страха. Това се случва. Снемате неговите остри нокти, зъби, плашеща маска с червени и злокобни очи. Подривате неговия авторитет, неговите механизми, по които да ви навреди. Ефектът, повярвайте ми, е… всъщност, разберете сами какъв е. Ако бях на ваше място, в този парадоксален момент, щях да очаквам следващата си паник атака с нетърпение, за да изпробвам нещо ново.