Смирение = това, което е, е.
Смирението е приемане на това, което е. Нещата такива, каквито са. Без да има нежелание в това приемане, без да има съпротива, без да има желание те да са по друг начин. Просто приемане.
Смирението не е примирение. Примирението по дефиниция е съпротива. „Не ми харесва това, което е, но нямам друг избор“. Това е примирение. В примирението има съдене: „не ми харесва“, „лошо е, ама какво да правя“. В примирението има недоволство: „иска ми се да е по друг начин, ама какво да се направи“. В примирението често има гняв: „засега ще си замълча, но просто чакам възможност да си отмъстя“. Или пък наведена глава: „ех, то няма какво да направя, ще търпя“.
Смирението е различно. При него по дефиниция човекът е приел нещата. На английски думата е surrender, но в превод на български преводът не е, че човекът се е предал. Да си се предал означава поражение, че си изгубил, че от тук нататък просто съществуваш, а не живееш пълноценно.
Не, смирението (surrender) има смисъла на приемане на действителността, без съдене, без етикети (добро/лошо/смотано/гадно). Тя е такава, каквато е. Приемаш я и работиш с нея, не срещу нея. Когато духа вятър, клоните на дървото следват вятъра. Когато идва зима, птиците отлитат на юг. Смиреният човек приема това, което е (и то не може да бъде по друг начин сега, в момента) и живее с него.
Всичко това не означава човек да не иска да промени това, което е. Ни най-малко. Но за да го промени, трябва първо да признае действителността такава, каквато е. След това да предприеме действие, ако реши.
Когато има вътрешна съпротива спрямо това, което е, няма смирение. Когато няма смирение, шансовете за промяна намаляват драстично. Само и единствено приемайки това, което е, дава устойчива основа. От там нататък тази основа може да се използва за да се живее спокойно с това, което е, или да се предприемат действия да се промени това, което е.
Неприемането на това, което е, води до трупане на гняв, омраза, напрежение, стрес. Води до едно вечно мрънкане, оплакване, „искане всичко да е по друг начин“, негативизъм, съпротива, всекидневно страдание, усещане, че „трябва“ нещата да са по друг начин.
Смирението просто пресича всичко това. То дава на човека една непоклатимост, една основа, едно ядро, което не неприкосновено. Каквото и да се случи, смиреният човек го приема. Може да не го харесва, но го приема. Може да го боли, но го приема. Може да иска да го промени на по-късен етап, но в момента го приема. И е окей с това. Не страда, не се бунтува, не се съпротивлява.
Смирението е огромна, гигантска сила.