- Човекът изключително много държи на реда и перфекционизма, на волевия и междуличностен контрол.
- Много трудно се отпуска и винаги „е стегнат отвътре“.
- Неотстъпно и упорито следва принципите си. Правилата са изключително твърди и не търпят промени. Осъжда жестоко другите, които не изповядват същите вярвания.
- Посветен на работата, пренебрегва приятелите си и други занимания; не успява да завърже и да поддържа социални отношения.
- Прекалено съвестен и педантичен: понякога пропуска крайни срокове от стремеж към съвършенство (перфекционизъм).
- Не проявява гъвкавост по отношение на морала и етиката.
- Не изхвърля овехтели и безполезни вещи дори когато нямат сантиментална стойност, освен ако не е „фен“ на минимализма, който сам по себе си превръща в обсесия.
ОКР или ОКЛР
Това личностово разстройство звучи подобно на ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство), но е много различно от него.
Нуждата да се изпълняват поведенчески или мисловни задачи за облекчаване на честотата и натрапливостта на обсесивни мисли и компулсии, пораждащи крайна тревожност, характеризира и ОКЛР (обсесивно-компулсивното личностово разстройство) и ОКР (обсесивно-компулсивното разстройство). До тук обаче приликите приключват.
ОКЛР обаче започва в ранната зрялост, докато ОКР може да се развие на всеки етап от живота. ОКЛР е преувеличена форма на лични наклонности и става проблем, когато затруднява нормалното ежедневие; ОКР се подклажда от прекалено чувство за отговорност за безопасността – личната и на другите. Хората с ОКЛР смятат разбиранията си за напълно рационални. Засегнатите от ОКР осъзнават, че мисловният им процес е разстроен и цикълът подхранва тревожността им.
Хората с ОКЛР вярват, че тези техни особености всъщност им помагат в живота и докато не осъзнаят деструктивността им, вярват, че ги правят по-добри от другите. Това са вярвания като: педантичен съм, обичам да живея в чистота, гоня си задачите, изпълнявам всичко стриктно, държа нещата под контрол, на мен може да се разчита, отговорен съм.
Хората с ОКР разбират, че техните особености им пречат в живота и искат да ги няма, но са безсилни. Осъзнават, че не е нормално да си миеш ръцете по 50 пъти на ден, да проверяваш десетки пъти дали си заключил вратата, да извършваш ритуали с минути или часове, да имаш абсурдни вярвания (ако не светна 10 пъти лампата, майка ми ще умре).
Затова и много по-често човек с ОКР ще потърси помощ, отколкото такъв с ОКЛР. Вторият смята, че притежава един куп положителни качества. Поне докато не осъзнае, че е стигнал до безсъние, екстремна тревожност и антидепресанти именно защото е прекалено перфектен, има „внимание към детайлите“ (което уж много се цени в работата) и не може да спи, защото все премисля в ума си какво ли не.
Лечение
Лечението е КПТ и психодинамична психотерапия, както и консултиране, насочено в посока осъзнаване, че светът не е перфектен, промяна във възгледите, сваляне на летвата, сваляне на очакванията към себе си и другите. Най-вече работа над желанието за контрол. Осъзнаване колко малко зависи от него и колко по-лесно се живее, когато приеме нещата такива, каквито са, без непрестанна нужда да се променят или подобряват непрекъснато. Също така слагане на крайни предели колко и кога да се работи и обръщане на внимание на други сфери от живота извън работата.