Личностови (не личностни) разстройства (характеропатия) са много различни от изброените до тук като тревожни (паническо, генерализирано), афективни (клинична или следродилна депресия, биполярно разстройство) или ОКР. За разлика от тях, личностовите разстройства засягат самата личност. Това означава, че човекът има качества и особености, които с годините са станали част от неговия характер. За съжаление изключително деструктивни.
Човек, страдащ от личностово разстройство има много по-различен (и често сериозен) проблем спрямо някой с депресия или паник атаки от няколко месеца. Личностовите разстройства съпътстват човека от ранна възраст, стават явни в юношеството и всяват хаос в живота му в множество сфери по изключително дълбок начин, който оставя следа, а човекът е счупен по множество критерии. Засегнатият човек не може да функционира нормално в обществото и често няма нормална работа или професионални успехи, семейство, нормални взаимоотношения, не може да планира нормално живота си и да го изживее пълноценно.
Терапията при личностовите разстройства е доста по-трудна и продължителна и за съжаление с по-ниска успяваемост. При тях когнитивно-поведенческата терапия често не е ефективна. По-добре работят схема терапията (за която ще пиша в бъдеще) и психоанализата.
Много често се налага прием на медикаменти, за да се държат част от симптомите под контрол.
Терапията с психотерапевт е абсолютно задължителна, защото човек с личностово разстройство има много, много работа над себе си. Много често става въпрос за продължителна терапия с години. Също така много малко психотерапевти са подготвени да работят с такъв тип проблеми. Наблюденията ми са, че неподготвен психотерапевт буквално не знае какво да направи с такъв клиент и откъде да започне. Разбира се, има какво да се направи, но нещата стават бавно и само с желание от страна на клиента, което често липсва.
Ако имате близък, който има личностово разстройство, е от първостепенна важност той да започне да ходи на терапия. Правилната стратегия, за да стане това, не е да му кажете „ти си бордърлайн, лекувай се“, а да го заведете до вратата на терапевта заради някои от симптомите, които често съпътстват тези разстройства като депресия, тревожност, прекомерен гняв или други, след което в процеса на работа да се пристъпи къ самия проблем. Трябва да се подхожда много внимателно. При грешен подход всъщност може да попречите на човека да получи помощ.
Общото между почти всички личностови разстройства е, че човекът не вярва, че има проблем. За него той си е нормален и „негативните“ черти, които му преписват другите, са „част от неговия характер“. Разбира се, това не е така. Те може да са част от неговия характер (защото говорим за личностово разстройство, а на паник атаки от 2 месеца), но това не ги прави нормални.
Личностовите разстройства се делят на 3 големи групи. Започвам с тези, които имат по-пряко отношение към темата на сайта, преминавам към тези които имат по-малко и завършвам с такива, които имат най-малко.
Съдържание
Без диагнози, моля
Внимание! Много е важно да не си поставяте сами диагнози! Много е лесно човек да се обърка и уплаши, че има това или онова разстройство, особено ако в момента е депресиран или тревожен! Информацията е с описателна цел. В никакъв случай не искам да уплаша някого и да започне да си представя как няма да се оправи никога, как има неизлечим проблем и подобни мисли. Също така аз не съм нито лекар, нито психолог и информацията тук може да не е вярна и не бива да се използва за самолечение или диагностициране! Не претендирам да съм добре запознат с темата!
Източници
До голяма степен информацията на тази секция от сайта е взета от книгата Как работи психологията на издателство Книгомания. Силно я препоръчвам, макар да е само въвеждаща. Сравнително точна е, добре илюстрирана и със страхотно полезно съдържание. Подходяща е както за психолози и психотерапевти, така и за хора с различни проблеми, които искат да придобият по-висока степен на осъзнатост за проблемите в живота си и как да и решат. Не задълбава и е има описателен характер, но е добро начало.
Група тревожност/страхливост
Тази група има най-голямо отношение към темата на сайта. Затова и започвам с нея. Хората тук се характеризират с тревожни, боязливи мисли и поведение. Засегнатите се борят постоянно със завладяващо чувство на страх и тревожност, а поведението им изглежда антисоциално и отчуждено. Необходима е психиатрична преценка при разграничаване на зависимото и граничното личностово разстройство, защото множество симптоми са общи.
Зависимо личностово разстройство
Избягващо личностово разстройство
Обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР)
Група драматизъм/емоционалност/нестабилност
Хората в тази група овладяват трудно емоциите си. Обикновено са прекалено емоционални, непредсказуеми и поведението им се оценява често от другите като драматично (drama queen), непоследователно, заплашително, неприемливо, смущаващо. Не рядко се създава омагьосан кръг – човекът се държи странно, това отблъсква другите, те го изолират, личните взаимоотношения се поддържат трудно, а това още повече задълбочава симптомите.
Антисоциално личностово разстройство
Гранично личностово разстройство (подробно)
Хистрионно личностово разстройство
Нарцистично личностово разстройство
Група странност/ексцентричност
Това е последната група, имаща най-малко отношение към тревожност или депресия. Хората с личностово разстройство в тази група показват поведение, което е странно или ексцентрично. Те общуват трудно с други хора, страхуват се от социални ситуации, не рядко са затворени в себе си, нямат много приятели. Разбира се, не осъзнават (считат), че имат проблем и не търсят помощ.
Параноидно личностово разстройство
Шизоидно личностово разстройство
Шизотипно личностово разстройство
Заключение
Както виждате, във всяка група има сходни черти и понякога разстройствата леко или доста се припокриват. Не рядко човек е „букет“ от различни разстройства в някаква степен.
Също така по себе си съм забелязал, че когато бях много зле, някои черти от характера ми, пасващи много точно на някои от описаните тук, излизаха на преден план. Когато на по-късен етап бях вече добре, същите тези черти почти не се проявяваха.
Важно е да не си поставяте сами диагнози! Информацията тук има само описателен характер и е нужно да се обърнете към професионалист, който да ви помогне, ако имате такава нужда.