Внимание! Вече няколко човека се свързаха с мен с крайно отрицателно мнение за този метод. Това ме кара да не го препоръчвам и да ви предупредя, че може да си навлечете проблеми. При някои хора се отразява добре, но при други има доста неприятни резултати. Моля, подхождайте внимателно и/или най-добре пропуснете!
Холотропно, бхастрика, „инсайтинг“, „хаос“ и още много други имена. Макар да се различават в детайлите като това от къде се вдишва и издишва, каква е скоростта, интензитетът, времетраенето, позата и още няколко параметъра, в основата си те са много подобни. Лично имам опит с абсолютно всички видове и съм преминал през множество експерименти. Дишал съм легнал, седнал, в групи, сам, през носа, устата, равномерно, хаотично, по 10 минути или по 2 часа (да, 2 часа).
Няма да задълбавам какво се случва на биохимично ниво, но силно опростено се променя балансът на кислород и въглероден диоксид в тялото, както и киселинността на кръвта. За начинаещия в дишането човек изживяването е доста страшно и то меко казано. Цялото тяло изтръпва, на човек му става много студено (затова е хубаво да се прави първите пъти легнал и с одеяло), изтръпва му и се сбръчква устата, след това всички крайници, понякога дори крайниците се изкривяват (китките например), лично аз съм имал всякакви петна пред погледа си по 1-2 часа след дишане, виене на свят и какво ли още не.
Далеч по-интересно е какво се случва „в главата“ на дишащия. Няколко минути след започване човек влиза в т.нар. променено състояние на съзнанието (ПСС). Това означава, че не разсъждавате и нямате светоусещането, което имате докато сте будни. Със сигурност обаче и не спите. Трудно ми е да го опиша, представлява изключително странно състояние, което нормално човек не изпитва и затова не може да бъде разбрано на нивото на ума. Реално е вид транс. Трябва да се изпита, за да се опознае. Чувал съм сравнения с усещането при някои видове наркотици.
Изключително ефикасен метод за вкарване на силно тревожен човек директно в паник атака, ако има паник атаки. Лично аз разглеждам дишането като гмуркане в страха с главата напред. Предполагам е добър експеримент за човек, който съзнателно иска да се сблъска с много силни страхове. Обикновено това става само при водено дишане със специалист, който знае как да реагира ако нещо се обърка. Повярвайте ми, виждал съм как нещата се объркват. Това определено не е метод, който да практикувате сам/сама вкъщи, а лично аз имам и леко съмнение, че е метод, който изобщо е добра идея да се практикува. Казвам го от позицията на дишал лично десетки пъти и то не 10 или 20.
Целта е човек да преживее катарзис. Теорията е, че този катарзис има „изчистващ“ ефект и след това по някакъв начин се освобождавате от „блокажите“ в психиката си. Онлайн може да прочетете за невероятни истории как някой спира да има паник атаки след 2-3 дишания, как си решава за цял живот проблемите с тревожността и как буквално за един следобед хората преодоляват сериозни психилогически/психиатрични проблеми.
Добре разбирам, че всеки е различен. Може да има хора, на които им трябва точно този катарзис и това да е техният път. Лично моето мнение, обаче, е че това е противоречив метод. Да, звучи прекрасно като с магическа пръчка изведнъж да си оправиш проблемите, без да трябва реално да работиш над тях. Отиваш, дишаш и от следващия ден нямаш тревожност, нямаш паник атаки и си продължаваш живота.
Само дето как точно си представяте това да работи? Без човек да анализира и промени мисловните схеми в главата си, довели до това състояние и повтарящи се хронично? Или известно време да десензитизира нервната си система от константата тревожност чрез медикаментозна терапия и да даде шанс на фиозиологията и психиката си да се възстановят?
Като алтернатива, която със сигурност има целенасочен ефект мога да препоръчам EMDR. При EMDR човек пак влиза в променено състояние на съзнанието, ако мога така да го нарека, макар и в пъти по-лека форма, но с помощта на терапевт се набляга над конкретна травма и се следва конкретна поредица от стъпки с цел преработването ѝ. За разлика от това при дишането човек просто диша и се оставя травмите някак сами да изплуват и да се саморазрешат.
Тук е моментът да спомена, че лично според мен подобни дишания са опасни. Това е мое мнение, лично и не ангажирам никого с него. Не мога да го подкрепя с факти (а нямам и желание или такава цел) и за щастие не съм видял нито един човек, който трайно да си е навредил. За сметка на това съм видял хора, които с дишане са си докарвали проблеми за дълго време и е започвало обикаляне по лекари с всичките финансови, психологически и стресиращи последствия. Ако трябва да съм честен, от солидния си опит и разговори с много хора, аз лично не съм видял нито един човек, който магически да се е оправил само с дишане. Приемам, че може да има такива хора, просто не виждам механизъм, по който това да проработи. Освен това след десетки пъти дишане, тялото се адаптира и то престава да има толкова силен ефект. Към края на моите експерименти аз почти не се влияех от дори много интензивно и продължително дишане.
Самият аз окончателно приключих с всички форми на дишането след като след поредния опит се чувствах изключително зле, след това не можех да стана от световъртеж повече от час, не можех да шофирам, виждах всякакви петна пред погледа си с много часове и в крайна сметка тревожността ми се изстреля до небето без абсолютно никакъв положителен ефект.
Единственият вид дишане, който мога да препоръчам, е дълбокото коремно дишане. Практикува се изключително бавно, по време на медитация или водена медитация.