Биологични

Съществуват множество чисто биологични/физиологични причини, които причиняват тревожност или депресия. Много хора са предразположени към тези проблеми по рождение – още от малки са много страхливи и лесно възбудими дори от малки дразнители или меланхолични, пасивни, подтиснати.

Личният ми опит след години наблюдение на човешкото поведение показва, че хората не искат да повярват в този аспект. Не искат “да са болни”, а искат само с няколко сеанса при психотерапевт “да оправят нещата”. В същия момент множество психотерапевти настояват, че тревожните и депресивни разстройства са “само в главата на страдащия” и “човекът не е за хапчета”.

За съжаление подобен вид мислене вреди именно на хората, на които трябва да се помогне. Според мен е изключително безотговорно да бъде подвеждан човек “да не пие хапчета”, когато има очевидна нужда от биохимична намеса. В световен мащаб, в безброй изследвания и всекидневната психиатрична практика е неоспоримо доказано, че хората с тревожни и депресивни разстройства имат и биологичен проблем. Ще разгледам темата по-подробно в следващите глави.

Физиологичен проблем

Първото нещо, което човек трябва да отхвърли, е чисто физиологичен проблем от друго естество като проблем с щитовидната жлеза, нисък тестостерон при мъжете, ниски нива на витамин Д или Б12 и още няколко изследвания.

Наследственост

Тревожните и депресивни разстройства не се наследяват директно. Наследява се предразположеността към развиването им. Казано по друг начин – ако някой от родителите ви има дадено разстройство, вие няма да го развиете задължително, но вероятността да го развиете значително се увеличава. Тук темата е малко хлъзгава, защото детето може да има генетична наследственост, но може и да се научи да бъде тъжно или тревожно, израствайки заедно с родителя, копирайки поведението му.

За да се разреши този казус, най-много помагат изследвания с еднояйчни близнаци, които споделят 100% еднакъв генетичен материал, но които са израснали при различни родители. В зависимост от изследването (много са и резултатите са различни) ако единият близнак има тревожно разстройство, вероятността другият, дори израснал в различна среда, е с пъти по-висока. FIXME: линк към изследвания

Това, което се наследява по-точно, е конкретният тип характер. Да, характерът се наследява. Свързано е например със скоростта на провеждане на нервните импулси. Затова някои хора са по-флегматични, а други много нервни, лесно възбудими, бързат и вечно са на крак. Хората с по-лесно активиращ се симпатиков дял на нервната система са много по-предразположени към тревожни разстройства. Има деца, които от малки са много гневни, други са меланхолични, трети са много активни, докато други не обичат движението. Тук говорим за вродени отличителни черти, които не са обект на възпитание, а са на биохимична основа.

Като пример мога да дам следното изследване, което показва, че хората, които имат две къси комбинации на SERT гена в 17-тия хромозом са предразположени към депресия и тревожност. Хората с дългата разновидност са по-устойчиви на стрес и имат нещо като природна имунизация срещу подобен вид проблеми.
DOI: 10.1007/s100380050098

За проблемите с подобен вид изследвания ще говоря по-нататък и то доста подробно.

Нарушен баланс на невротрансмитери в мозъка

Теза, много удобна за фармацевтичната индустрия хипотеза: всички психиатрични проблеми са в следствие на нарушен биохимичен баланс в мозъка. Отивате на психиатър, той ви разпитва и на база на това какво му разкажете, как изглеждате и се държите и на още няколко фактора, той определя какво е нарушено. Изписва ви хапче, което оправя този дисбаланс и вие се оправяте.

Разбира се, това е крайно опростен модел и дори в някои случаи да работи, в много от тях не работи и това срива иначе страхотната хипотеза. Разгледал съм с много подробности какво точно се случва в тази статия. Силно препоръчвам да се прочете преди да продължите.

Антидепресантите коригират проблеми, свързани с разстройствата на настроението като депресия и тревожни разстройства. Описал съм подробно начина им на действие и ефектите от тях в в тази статия. Подробно сравнение между най-често изписваните антидепресанти от клас SSRI може да намерите тук.

Антипсихотиците коригират проблеми, свързани с разстройства на възприеманата реалност като психози. Например хора, които имат усещането, че има конспирация срещу тях, че ги следят (параноя), че имат таен имплантиран чип в главата си, че ги облъчват с невидими лъчи, които чуват гласове, подтикващи ги да вършат нередни неща или искрено вярват в нечисти сили, обладавания от демони и подобни.

Тази теза звучи много убедително и всъщност тя изглежда донякъде отразява добре реалността, защото доста хора наистина се подобряват значително при прием на такъв тип медикаменти. Въпросът, на който още не е точно отговорено, е точната причина защо това работи. Знаем, че работи, но не знаем много добре защо. Също така някои хора почти не се повлияват, а при други ефектът е много добър, което още повече обърква нещата.

Истината е, че нещата са значително по-сложни. В бъдеще ще разширя значително тази точка и ще добавя още много информация и гледни точки. FIXME: разшири

Употреба на наркотици или стимуланти

Причина за отключване тревожни или депресивни разстройства и психози е употребата на канабис, марихуана (трева), стимулиращи напитки в големи количества, халюцногени, амфетамини, кокаин и всякакъв тип забранени от закона вещества.

Неправилно функционираща амигдала

Човешкият мозък условно е разделен на “стара/примитивна/такава от влечуго” част и “нова/мислеща/планираща/интелигентна” част. Старата част е еволюирала много отдавна, преди ние да се появим като вид и е наследство от по-примитивните бозайници. Тя се намира в центъра на мозъка, под мозъчната кора и е отговорна за нашите първични емоции като страх, паника, гняв, наслада. Новата част е мозъчната кора, повърхността на мозъка. Тя ни прави хора, дава ни възможност да мислим, да имаме съзнание, да планираме във времето, да разбираме от абстракции или накратко – там е нашият разсъдък.

В старата част има едно бадемовидно тяло, наречено амигдала. То отговаря за нашия рефлекс “бягай, бий се или замръзни”. Когато видим лъв в джунглата, амигдалата, бидейки част от старата част на мозъка, взима нещата под контрол и започва да крещи “ОПАСНОСТ, ОПАСНОСТ! ЛЪВ! БЯГАЙ, БИЙ СЕ ИЛИ ЗАМРЪЗНИ”! Веднага изпадате в паника, кръвта се отдръпва от стомаха и главата (затова стомахът ви се “свива” и се замайвате все едно ще припаднете) и отива в мускулите (все пак ще се биете с лъва или ще бягате от него). Освен това трескаво започвате да търсите изход за бягство, а умът препуска. Звучи познато? Да, който е изпитвал паник атака, знае за какво става въпрос.

Амигдалата има превес над разумната част от мозъка и затова трудно може да спрете веднъж започналия процес на паника, идващ от нея, с положителни и рационални мисли. Разбира се, в наши дни лъвът е шефът, закъснението с реферата, липсата на финанси, страхът за здравето или пък нещо друго, което няма нищо общо с лъв.

Когато амигдалата реагира остро за щяло и нещяло, то от медицинска гледна точка тя се е повредила, не работи както трябва и следва да бъде “обуздана”. Това става в краткосрочен план със силни успокоителни, а в по-дългосрочен с дискутираните по-горе антидепресанти, които въпреки името си (а тук не говорим за депресия), имат силен ефект посредством повишаване нивата на серотонин и върху обърканата амигдала.

Неправилно хранене

Макар почти невъзможно само по себе си неправилното хранене да е първопричината, често то е много утежняващ фактор. Когато човек яде храни с висок гликемичен индекс като сладки изделия, хляб (всякакъв), паста, ориз, тогава неговата кръвна захар рязко се покачва. Тъй като високата ѝ концентрация в кръвта е опасна за всички органи, панкреасът реагира мигновенно (при хората без диабет) и отделя големи количества инсулин. Този хормон позволява кръвната захар да се усвои като енергия от клетките на тялото, а излишната да се натрупа под формата на мазнини (е, няма как).

Разбира се, многото инсулин пък води до бързото спадане на кръвната захар, при което човек рязко огладнява, дори да е ял сравнително скоро. Тогава идва усещането за непреодолим глад. Понеже кръвната захар в този момент е много ниска, а мозъкът и всички органи имат нужда от нея за енергия, започва да се отделя кортизол от надбъбречните жлези. Това е хормонът на стреса. Той казва на всички органи в тялото “ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ!”. Ставате много нервни, припряни, понякога ръцете започват да треперят, вие ви се свят, а гладът е непреодолим. Стигналите сте до състояние на хипоглекимия (хипо = ниско, глекимия = кръвна захар). Понякога дори се будите през нощта в това състояние, гладни, напрегнати, тревожни. Разбира се, отделеният кортизол още повече влошава нещата и паник атаката вече чука на вратата. Многото поета храна и повторното поемане на нова и нова, която няма как да се изгори, води до нови и нови мазнини. Новите мазнини около корема пък водят до затлъстяване на органите, обостряне на възпалителните процеси в организма и куп проблеми. Да не говорим, че след време клетките започват да не реагират на инсулина, панкреасът отделя още и още, трупате още и още мазнини и в един момент вече няма накъде и развивате диабет тип 2.

Липса на движение и спорт

Липсата на движение също само по себе си не е първопричина, но особено в комбинация с неправилно хранене, е сериозен утежняващ фактор. За здрава психика, трябва здрава физика. А за здрава физика, трябва движение и спорт. Заседналият начин на живот и движението от вкъщи до асансьора, от там до колата, от колата до асансьора, от там до офиса и обратно не води до нищо добро. Тялото се нуждае от движение и физическа активност, за да се случват по оптимален начин процесите в него. Минимум 20 минути кардио (пулс над 120) на ден и трениране с тежести или йога 3 пъти в седмицата са отлична стартова точка и нужна среда, в която човек да започне своето възстановяване.

Гледане на порно

Не, тази точка не е майтап. Валидна е повече за мъжете. Подробно темата се разглежда на тази страница. Комбинацията порно, мастурбиране, оргазъм (Porn, Masturbation, Orgasm - PMO) води до изключително много неприятности, които не са очевидни. За повече информация може да проучите движението nofap и да отделите 5 минути на следното клипче, което обяснява всичко много сбито. Има и субтитри на български - натиснете бутона CC, след което настройки -> субтитри -> български. Силно препоръчвам да се изгледа и TED презентацията на Гери Уилсън. Накратко стигането до оргазъм от порно е суперстимул, който не е наличен в природата. Той води до нереално високи нива на невротрансмитера допамин в определени части на мозъка, което намалява чувствителността на допаминовите рецептори и следва депресия, висока обща и социална тревожност, слаба ерекция и невъзможност за секс с жена, но нормална по време на порно (в по-напреднала фаза слаба и тогава), психогенна еректилна дисфунцкия, ниска мотивация, замъглено съзнание (brain fog), ниска самооценка, хронична умора, асексуалност. Спирането на гледането на порно, мастурбирането на него и стигането до оргазъм дава възможност на допаминовите рецептори възвърнат нормалната си чувствителност, след което промените са меко казано невероятни. Това понякога е много трудно, защото порното е истинска зависимост, не по-слаба от тази към наркотици, алкохол или хазарт. Този процес е свързан с множество симптоми на отнемане (withdrawal symptoms), подобно на тези от някои наркотици, тъй като механизмът на действие в мозъка е същият. Понякога десензитизацията отнема няколко седмици, понякога месеци.