Съществуват множество чисто биологични/физиологични причини, които причиняват тревожност или депресия. Много хора са предразположени към тези проблеми по рождение – още от малки са много страхливи и лесно възбудими дори от малки дразнители или меланхолични, пасивни, подтиснати.

Личният ми опит след години наблюдение на човешкото поведение показва, че хората не искат да повярват в този аспект. Не искат „да са болни“, а искат само с няколко сеанса при психотерапевт „да оправят нещата“. В същия момент множество психотерапевти настояват, че тревожните и депресивни разстройства са „само в главата на страдащия“ и „човекът не е за хапчета“.

За съжаление подобен вид мислене вреди именно на хората, на които трябва да се помогне. Според мен е изключително безотговорно да бъде подвеждан човек „да не пие хапчета“, когато има очевидна нужда от биохимична намеса. В световен мащаб, в безброй изследвания и всекидневната психиатрична практика е неоспоримо доказано, че хората с тревожни и депресивни разстройства имат и биологичен проблем.

Физиологичен проблем

Първото нещо, което човек трябва да отхвърли, е чисто физиологичен проблем от друго естество като проблем с щитовидната жлеза, нисък тестостерон при мъжете, ниски нива на витамин Д или Б12 и още няколко изследвания.

Наследственост

Тревожните и депресивни разстройства не се наследяват директно. Наследява се предразположеността към развиването им. Казано по друг начин – ако някой от родителите ви има дадено разстройство, вие няма да го развиете задължително, но вероятността да го развиете значително се увеличава. Тук темата е малко хлъзгава, защото детето може да има генетична наследственост, но може и да се научи да бъде тъжно или тревожно, израствайки заедно с родителя, копирайки поведението му.

За да се разреши този казус, най-много помагат изследвания с еднояйчни близнаци, които споделят 100% еднакъв генетичен материал, но които са израснали при различни родители. В зависимост от изследването (много са и резултатите са различни) ако единият близнак има тревожно разстройство, вероятността другият, дори израснал в различна среда, е с пъти по-висока. Същото е за разстройства като БАР или ОКР.

Наследява се освен самата чисто мозъчна предразположеност към даден вид разстройство, така и типът характер. Да, характерът се наследява. Свързано е например със скоростта на провеждане на нервните импулси. Затова някои хора са по-флегматични, а други много нервни, лесно възбудими, бързат и вечно са на крак. Хората с по-лесно активиращ се симпатиков дял на нервната система са много по-предразположени към тревожни разстройства. Има деца, които от малки са много гневни, други са меланхолични, трети са много активни, докато други не обичат движението. И това е много преди детето изобщо да има възможност да бъде „научено“ на поведение. Тук говорим за вродени отличителни черти, които не са обект на възпитание, а са на биохимична основа.

Голяма роля имат следните 2 гена. При неблагоприятна мутация в тях (особено в комбинация), човекът е много по-неустойчив на стрес.

rs4680 COMT V158M: Worrier or Warrior?

SLC6A4: Линк 1 и Линк 2.

Повече по темата в следните 2 статии:

Децата орхидеи
Психиатричен генетичен тест

Нарушен баланс на невротрансмитери в мозъка

Теза, много удобна за фармацевтичната индустрия хипотеза: всички психиатрични проблеми са в следствие на нарушен биохимичен баланс в мозъка. Отивате на психиатър, той ви разпитва и на база на това какво му разкажете, как изглеждате и се държите и на още няколко фактора, той определя какво е нарушено. Изписва ви хапче, което оправя този дисбаланс и вие се оправяте.

Разбира се, това е крайно опростен модел и дори в някои случаи да работи, в много от тях не работи и това срива иначе страхотната хипотеза. Разгледал съм с много подробности какво точно се случва в тази статия. Силно препоръчвам да се прочете преди да продължите.

Антидепресантите коригират проблеми, свързани с разстройствата на настроението като депресия и тревожни разстройства. Описал съм подробно начина им на действие и ефектите от тях в в тази статия. Подробно сравнение между най-често изписваните антидепресанти от клас SSRI може да намерите тук.

Антипсихотиците коригират проблеми, свързани с разстройства на възприеманата реалност като психози. Например хора, които имат усещането, че има конспирация срещу тях, че ги следят (параноя), че имат таен имплантиран чип в главата си, че ги облъчват с невидими лъчи, които чуват гласове, подтикващи ги да вършат нередни неща или искрено вярват в нечисти сили, обладавания от демони и подобни.

Тази теза звучи много убедително и всъщност тя изглежда донякъде отразява добре реалността, защото доста хора наистина се подобряват значително при прием на такъв тип медикаменти. Въпросът, на който още не е точно отговорено, е точната причина защо това работи. Знаем, че работи, но не знаем много добре защо. Също така някои хора почти не се повлияват, а при други ефектът е много добър, което още повече обърква нещата.

Истината е, че нещата са значително по-сложни. В бъдеще ще разширя значително тази точка и ще добавя още много информация и гледни точки.

Употреба на наркотици или стимуланти

Причина за отключване тревожни или депресивни разстройства и психози е употребата на марихуана (трева), стимулиращи напитки в големи количества, халюциногени (LSD, гъби), (мета)амфетамини, кокаин и всякакъв тип забранени от закона вещества. Най-опасни са синтетичните дроги с неясен произход и въздействие.

Неправилно функционираща амигдала

Човешкият мозък условно е разделен на “стара/примитивна/такава от влечуго” част и “нова/мислеща/планираща/интелигентна” част. Старата част е еволюирала много отдавна, преди ние да се появим като вид и е наследство от по-примитивните бозайници. Тя се намира в центъра на мозъка, под мозъчната кора и е отговорна за нашите първични емоции като страх, паника, гняв, наслада. Новата част е мозъчната кора, повърхността на мозъка. Тя ни прави хора, дава ни възможност да мислим, да имаме съзнание, да планираме във времето, да разбираме от абстракции или накратко – там е нашият разсъдък.

В старата част има едно бадемовидно тяло, наречено амигдала. То отговаря за нашия рефлекс “бягай, бий се или замръзни”. Когато видим лъв в джунглата, амигдалата, бидейки част от старата част на мозъка, взима нещата под контрол и започва да крещи “ОПАСНОСТ, ОПАСНОСТ! ЛЪВ! БЯГАЙ, БИЙ СЕ ИЛИ ЗАМРЪЗНИ”! Веднага изпадате в паника, кръвта се отдръпва от стомаха и главата (затова стомахът ви се “свива” и се замайвате все едно ще припаднете) и отива в мускулите (все пак ще се биете с лъва или ще бягате от него). Освен това трескаво започвате да търсите изход за бягство, а умът препуска. Звучи познато? Да, който е изпитвал паник атака, знае за какво става въпрос.

Амигдалата има превес над разумната част от мозъка и затова трудно може да спрете веднъж започналия процес на паника, идващ от нея, с положителни и рационални мисли. Разбира се, в наши дни лъвът е шефът, закъснението с реферата, липсата на финанси, страхът за здравето или пък нещо друго, което няма нищо общо с лъв.

Когато амигдалата реагира остро за щяло и нещяло, то от медицинска гледна точка тя се е повредила, не работи както трябва и следва да бъде “обуздана”. Това става в краткосрочен план със силни успокоителни, а в по-дългосрочен с дискутираните по-горе антидепресанти, които въпреки името си (а тук не говорим за депресия), имат силен ефект посредством повишаване нивата на серотонин и върху обърканата амигдала.

Неправилно хранене

Макар почти невъзможно само по себе си неправилното хранене да е първопричината, често то е много утежняващ фактор. Когато човек яде храни с висок гликемичен индекс като сладки изделия, хляб (всякакъв), паста, ориз, тогава неговата кръвна захар рязко се покачва. Тъй като високата ѝ концентрация в кръвта е опасна за всички органи, панкреасът реагира мигновенно (при хората без диабет) и отделя големи количества инсулин. Този хормон позволява кръвната захар да се усвои като енергия от клетките на тялото, а излишната да се натрупа под формата на мазнини (е, няма как).

Разбира се, многото инсулин пък води до бързото спадане на кръвната захар, при което човек рязко огладнява, дори да е ял сравнително скоро. Тогава идва усещането за непреодолим глад. Понеже кръвната захар в този момент е много ниска, а мозъкът и всички органи имат нужда от нея за енергия, започва да се отделя кортизол от надбъбречните жлези. Това е хормонът на стреса. Той казва на всички органи в тялото “ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ!”. Ставате много нервни, припряни, понякога ръцете започват да треперят, вие ви се свят, а гладът е непреодолим. Стигналите сте до състояние на хипоглекимия (хипо = ниско, глекимия = кръвна захар). Понякога дори се будите през нощта в това състояние, гладни, напрегнати, тревожни. Разбира се, отделеният кортизол още повече влошава нещата и паник атаката вече чука на вратата. Многото поета храна и повторното поемане на нова и нова, която няма как да се изгори, води до нови и нови мазнини. Новите мазнини около корема пък водят до затлъстяване на органите, обостряне на възпалителните процеси в организма и куп проблеми. Да не говорим, че след време клетките започват да не реагират на инсулина, панкреасът отделя още и още, трупате още и още мазнини и в един момент вече няма накъде и развивате диабет тип 2.

Повече по темата може да прочетете тук.

Липса на движение и спорт

Липсата на движение също само по себе си не е първопричина, но особено в комбинация с неправилно хранене, е сериозен утежняващ фактор. За здрава психика, трябва здрава физика. А за здрава физика, трябва движение и спорт. Заседналият начин на живот и движението от вкъщи до асансьора, от там до колата, от колата до асансьора, от там до офиса и обратно не води до нищо добро. Тялото се нуждае от движение и физическа активност, за да се случват по оптимален начин процесите в него. Минимум 20 минути кардио (пулс над 120) на ден и трениране с тежести или йога 3 пъти в седмицата са отлична стартова точка и нужна среда, в която човек да започне своето възстановяване.

Повече по темата може да прочетете тук.

Гледане на порно

Не, тази точка не е майтап. Валидна е повече за мъжете. Подробно темата се разглежда на тази страница. Комбинацията порно, мастурбиране, оргазъм (Porn, Masturbation, Orgasm - PMO) води до изключително много неприятности, които не са очевидни. За повече информация може да проучите движението nofap и да отделите 5 минути на следното клипче, което обяснява всичко много сбито. Има и субтитри на български - натиснете бутона CC, след което настройки -> субтитри -> български.

Силно препоръчвам да се изгледа и TED презентацията на Гари Уилсън. Накратко стигането до оргазъм от порно е суперстимул, който не е наличен в природата. Той води до нереално високи нива на невротрансмитера допамин в определени части на мозъка, което намалява чувствителността на допаминовите рецептори и следва депресия, висока обща и социална тревожност, слаба ерекция и невъзможност за секс с жена, но нормална по време на порно (в по-напреднала фаза слаба и тогава), психогенна еректилна дисфунцкия, ниска мотивация, замъглено съзнание (brain fog), ниска самооценка, хронична умора, асексуалност.

Спирането на гледането на порно, мастурбирането на него и стигането до оргазъм дава възможност на допаминовите рецептори възвърнат нормалната си чувствителност, след което промените са меко казано невероятни. Това понякога е много трудно, защото порното е истинска зависимост, не по-слаба от тази към наркотици, алкохол или хазарт. Този процес е свързан с множество симптоми на отнемане (withdrawal symptoms), подобно на тези от някои наркотици, тъй като механизмът на действие в мозъка е същият. Понякога десензитизацията отнема няколко седмици, понякога месеци, понякога години.