Някои деца са крехки като орхидеи. Те са изключително чувствителни и лесно раними. Както и предразположени към проблеми като депресия и тревожност. Други пък са устойчиви като глухарчета. Каквото и да се случва около тях, като че ли нищо не може да стигне до тях и да ги рани. Защо това е така? Гени.
Съдържание
За орхидеите и глухарчетата
Някои деца са свръх чувствителни и деликатни. Те са буквално като орхидеи. Ако като малки не са обичани, израснат в лоша и стресова среда, нестабилно семейство и при родители, които ги неглижират, те буквално увяхват. Също както орхидеята. Най-малката буря може да ги унищожи. Ако не бъдат пазени, децата орхидеи понасят много вреда от околния свят. С тях трябва да се действа много внимателно. Те искат много любов, закрила и редовни грижи. Изживяват изпитанията на живота изключително стресово, лесно биват съборени на земята. Плахи са и страдат от най-малкото нещо. Цял живот, дори като вече пораснали хора, носят в себе си тази силна чувствителност, която при неподходяща провокация може да прерасне до всякакъв вид разстройства – афективни като депресия или биполярно афективно разстройство, както и от тревожния спектър като паническо или генерализирано тревожно разстройство. Такъв тип деца дори като възрастни имат нужда от подкрепа, от някой до тях, не виреят сами. Това са децата орхидеи и делът им е около 15% – 20%.
Има обаче и други деца. Устойчиви като едно глухарче. Деца, които могат да виреят във всякаква ситуация, които нямат нужда от толкова внимателни грижи и които като че ли се справят и сами забележително добре. Стресът някак не стига толкова лесно до тях, не взимат навътре нещата и лесно свикват с новостите като детска градина или първия учебен ден. Нямат толкова нужда от грижи и могат да оцелеят във всякакви условия. Те са като едно глухарче – глухи и слепи за външните дразнители и силно психически устойчиви на стрес и неуспехи в живота. Това са децата глухарчета.
Концепцията за децата орхидеи
Изследване от 2005 година поставя началото на тази концепция. Последвано е от второ през 2010 година. До този момент е била добре известна склонността на някои деца да са устойчиви на стрес, докато други да са силно податливи от него в негативна посока.
Новото, което тези изследвания показват, е че има и друга страна на монетата. Децата орхидеи нямат само негативи от своята чувствителност. Оказва се, че при щастливо детство, при липса на силни стресори и малко повечко късмет, този този тип деца стават по-късно през живота си изключително успешни в много сфери и реализират значително по-голям потенциал от своите другарчета – децата глухарчета. Или казано по друг начин – силната чувствителност на децата орхидеи може както да се окаже тяхното слабо място, така и най-силното им.
Гени
Голяма роля имат следните 2 гена. При неблагоприятна мутация в тях (особено в комбинация), човекът е много по-неустойчив на стрес.
rs4680 COMT V158M: Worrier or Warrior?
Различно поведение при стрес и чувствителност
Когато детето е изложено на стрес – първи ден в детската градина или в училище, нова площадка с нови деца, първи досег с ново животно или конфликт с друго дете, орхидеите и глухарчетата реагират много различно.
Децата глухарчета имат нервна система, която реагира много по-спокойно. Да, техните нива на кортизол нарастват, сърдечният ритъм се ускорява, но… не чак толкова.
При детето орхидея, положението е коренно различно. Неговата нервна система реагира много остро, нивата на кортизол скачат значително и детето преживява случващото се много по-интензивно. За съжаление това го прави податливо на множество здравословни и психически проблеми, включително и по-късно през неговия живот.
По същия начин децата орхидеи запазват тази своя чувствителност във всички сфери от живота си. Те са изключително лесно възбудими от стимуланти като кафе и захар, всички видове наркотици. Обикновено невротичността им е засилена. Стряскат се от най-малкия шум, усещат най-малката промяна в средата около тях. Често спят по-повърхностно, будят се по-лесно, заспиват по-трудно.
Децата глухарчета са съвсем различни. Те като че ли имат невидим балон около тях, който не позволява на трудностите и грижите да стигат до тях. Те са устойчиви дори при много неблагоприятни външни условия. Невротичността им е ниска, „по-дебелокожи“ са. Но и не могат да изпитат същата емпатия и същите фини усещания, които са присъщи за децата орхидеи.
Децата орхидеи просто са по-податливи на външно влияние. Поемат повече както от негативното, така и от позитивното в живота. Ако това ви звучи като диагноза в посока биполярно афективно разстройство, сте на прав път. Не случайно едни от най-великите умове и артисти в историята са страдали от разстройства на настроението. Каквото им е било взимано, когато са били „долу“, толкова им е било и давано допълнително, когато са били „горе“, над останалите. Животът им е бил като влакче в лунапарк – нагоре, надолу и пак нагоре.
През това време децата глухарчета просто са живели живот без такива амплитуди. Без долу, но и без горе.
Картинката е от тази страхотна презентация на тема свръхчувствителни хора. Децата глухарчета (слабо чувствителни хора) почти не се влияят от добра или лоша среда (синята линия) и се развиват доста подобни и в добър и в лош контекст. Държат златната среда. В контраст децата орхидеи (розовата линия) може много да пропаднат в лоша среда, но и много да „разцъфтят“ в добра. Те са по-реактивни. Реагират повече и на лошото и на доброто.
Природата е устроена така – 80% от индивидите са стабилните, гръбнакът на всеки вид (не само при хората). Нереактивни към средата – била тя добра или лоша. Останалите 20% са реактивните – които или ще пропаднат много при лоша среда или ще „избухнат“ нагоре при добра.
Откъде идва разликата
Огромна част от това дали едно дете ще бъде орхидея или глухарче идва още преди то да се роди. Още в утробата се предопределя чисто генетично каква е неговата съдба в това отношение. Има достатъчно доказателства, за да вярваме, че основната заслуга на това какъв ще е характерът на детето и какви ще са неговите черти като възрастен човек в аспект орхидея или глухарче идват още в утробата.
Въпреки това нека не забравяме още нещо.
Епигенетика
Да речем, че обичате много домашния си любимец точно такъв, какъвто е. Обожавате характера му, номерата му, външния му вид, нрава му, размерите му, козината му, дори несъвършенствата му. С мъка си представяте деня, в който ще трябва да се разделите. Има ли решение този проблем?
Ако не сте запознати, можете да клонирате домашния си любимец. Напоследък цените доста паднаха в САЩ и за куче това струва около $50 000, за котка около $25 000. Какво се случва тогава? Взима се генетичен материал от живото животно и от него бива направен клонинг с 100% същия генетичен материал. Взимате бебето и го отглеждате.
Това вече е направено от доста хора по света. Ако приемем, че гените са донякъде виновни за това как ще се развие един живот, а отглеждането е останалата част, то бихме предположили, че клонингът ще е почти идентичен ако гените са същите и бъде отгледан по същия начин. Ефективно това означава, че на всеки 10-15 години може да отглеждате същото куче или котка докато сте живи.
Оказва се, обаче, че клонингите въпреки еднаквите гени и сходен начин на отглеждане, проявяват известни разлики от своя „източник“. Защо? Епигенетика.
Епигенетиката представлява активиране или деактивиране на определени гени, които „заводски“ от раждането на индивида са заложени по някакъв начин. Често това се случва при силен стрес. Оказва се, че изражението на дадени гени може да се промени в следствие от ранните изживявания, което по-късно да се докаже с ДНК тест. Всеки ген отговаря за различни черти от характера, външния вид, здравето и като цяло качеството на живот, който индивидът живее. В този ред на мисли се оказва, че добрата семейна среда, липсата на стрес и грижите се отразяват благоприятно на всяко живо същество, докато обратният сценарий може да не причини проблем за по-устойчивите, но при по-неустойчивите може да „превключи“ някой ген и да „отключи“ съвсем друго развитие в живота по-късно.
Между другото наскоро беше клонирана маймуна. Познайте кой е следващият вид.
Децата орхидеи в добра среда
Ако дете орхидея бъде отгледано с много любов, в много добра семейна среда, без стрес, дадат му се добри възможности да развива качествата си и бъде закриляно, то, също като цветето, разцъфтява и реализира значително по-голям потенциал от устойчиво дете глухарче. Казано с други думи детето глухарче не може да „пропадне“ много надолу при лошо детство, но и не може да се „издигне“ много нагоре при подходящо. Децата орхидеи често се намират в двата края на обществото – тези, които са много ниско долу и тези, които са много високо горе. Децата глухарчета от своя страна поддържат златната среда по средата. Да, те са устойчиви, но често нямат потенциала да надскочат себе си.
Разбира се, тук става въпрос не само за отглеждане и възпитание, но и за среда, за липса на силни стресори в живота. Както много добре знаем, това са често непредвидими обстоятелства и може да се каже, че става дума повече за късмет, отколкото за целенасочен ефект. Детето орхидея е лесно ранимо в своята същност и дори много добре положени грижи може да не се окажат достатъчни да го предпазят от единична, силно стресираща ситуация, която да го събори. Ако, обаче, то има този късмет, вероятността да развие много силно потенциала си и да направи нещо значимо в живота си и да го изживее пълноценно, нараства много повече, отколкото за дете глухарче.
Както орхидеята може лесно да загине, така при подходящи условия, тя разцъфтява и става неизмеримо по-красива от едно глухарче.
Връзката със силно чувствителните хора
Лично според мен децата орхидеи по-късно през живота си проявяват всички черти на силно чувствителни хора и връзката между двете е 1:1.
Литература
On the Trail of the Orchid Child
Understanding the Orchid Child
Alane Freund: „Understanding the Highly Sensitive Person“ | Talks at Google
Здарвейте!
Голяма роля имат следните 2 гена. При неблагоприятна мутация в тях (особено в комбинация), човекът е много по-неустойчив на стрес.
rs4680 COMT V158M:
SLC6A4
Къде в България може да се изследва дете за мутация в тези 2 гена?
@Ваня: Лично аз не съм запознат дали може да се изследват отделно. Което не значи, че не се прави. Алтернативата е директно целият Психиатричен генетичен тест.