Свръхчувствителните хора

Терминът на английски е HSP (Highly Sensitive Person). Представлява ясна разлика в мозъка и нервната система (може да се каже и на характера), срещана при около 15%-20% от хората, която прави човека изключително чувствителен. Както емоционално в своя вътрешен свят, така и на външна стимулация. Тази черта се среща не само при хора, а в над 100 вида животни от мухи до маймуни и прави притежаващите я индивиди доста различни.

Хората с тази черта възприемат от всичко по много и дълбоко. Сетивата им буквално са по-чувствителни, обработват по-дълбоко информацията, по-лесно биват свръх-стимулирани и имат по-силна емоционална реакция (и положителна и отрицателна). Усещат неща, които повечето хора изобщо не отчитат. Виждат детайлите, чуват звуците по-силно, усещат как се чувстват другите по-добре, емоционално изживяват дълбоко всичко в ежедневието си, много по-лесно раними са, имат изострена нервна система и долавят малките неща, изцяло невидими за останалите. Емпатични са, лесно разбират емоциите на другите. В същия момент техните емоции лесно могат да бъдат засегнати. Обида или заплаха стига силно до тях и ги разтърсва. Фини хора са, не понасят грубото отношение. Обичат реда, ненавиждат шума и хаоса.

Както всичко в природата, което е прекалено чувствително, това е нож с 2 остриета. От една страна тези хора усещат много и виждат всеки детайл, от друга прекалено „силен сигнал“ може лесно да ги претовари и събори.

Сигурно е излишно да казвам, че силно чувствителните хора са с пъти по-предразположени към развиване на депресия или тревожност и е нужно да се пазят.

Основателите на термина са Elaine Aron и съпругът ѝ Arthur Aron в средата на 90-те.

Книгата

Книгата по темата ми отвори очите за много неща. Все едно е писана за мен. Aко сте свръхчувствителен човек, ще имате същото усещане – историята на вашия живот. Помогна ми да осъзная много мои черти, които съм смятал цял живот за недостатъци. Помогна ми да осъзная от какво да се пазя, как да се възползвам от тази своя черта, какво да правя и какво да не правя. Обясни ми защо цял живот съм се чувствал различен от другите. Даде ми здравата и добра перспектива какъв съм. Помогна ми.

Типични черти

Как да разберете дали сте силно чувствителен човек? Най-вероятно вече го знаете. Въпреки това ето някои черти, които може да познаете в себе си. В този списък съм взел черти от доста места, като съм се опитал да бъда изчерпателен. Това може малко да разводни най-често срещаните. Също така съм базирал много черти на самия себе си, така че не съм изцяло обективен.

• Силно сте загрижени как се чувстват хората около вас, особено в некомфортна среда. Може да е в комбинация с това да искате да им помогнете да се чувстват по-добре.
• Изживявате много дълбоко на пръв поглед безобидни събития.
• Често чувате за себе си съвети като „не взимай нещата толкова навътре“ и/или „защо си толкова чувствителен/на?“.
• Лесно се превъзбуждате от прекалено негативни или позитивни събития. Включва влошаване на съня преди или след такова събитие.
• Предпочитате спокойна и тиха (и чиста) среда. Хаосът ви натоварва.
• Дразни ви силният шум или като цяло шумове.
• Реагирате много емоционално на всичко и/или трудно управлявате емоциите си.
• Взимането на решения ви отнема много време. Голямата сетивност ви кара да премисляте възможностите, да се поставяте в обувките на други хора или бъдещия себе си и да се опитвате да предвидите всички последствия. Също така сте наясно с много детайли, които участват в избора.
• При писане на email или някакъв текст, често променяте думи или цели изречения, след като са написани. Силно ви интересува как ще бъдат възприети.
• Имате силна ориентираност към детайлите.
• Подбирате внимателно вещите си по множество малки, но важни за вас критерии.
• По-скоро сте интроверт, но не задължително. Около 30% от свръхчувствителните хора са екстроверти.
• Трудно понасяте критика. Засяга ви прекалено много.
• Психическият стрес лесно прелива на физическо ниво – схващания в раменете, болки в стомаха, сърцебиене, главоболие, общо физическо неразположение.
• Поради многото възприемана информация и нуждата от ресурси за обработката ѝ, лесно се претоварвате и изтощавате.
• Имате много богат вътрешен свят.
• Имате слаба поносимост към болка, глад, шум.
• Имате много силна реакция от всякакви стимуланти като кафе, наркотици, захар (също е наркотик).
• Имате повърхностен сън. Поне едно от следните: трудно заспиване, ранно събуждане, често будене през нощта. Сепване при най-малкия шум.
• Често подскачате от внезапен шум или се стряскате лесно.
• „Презареждате“ се на тишина.
• Самобичувате се често.
• Често драматизирате нещата и/или правите от мухата слон.
• Премисляте всички възможни развития в дадена ситуация.
• Лесно се разклащате от промени в живота ви.
• Имате нагласата „направи го добре, направи го веднъж“.

Допълнителни черти

Тук включвам черти, които според мен също са типични, но не задължително толкова често срещани. Отново базирам много на себе си и не съм обективен. Може да нямате доста от тях, но пак съм се опитал да включа всичко, за което се сещам.

• Силно се влияете от средата си (и искате да я контролирате) – температура, влажност, духане от климатик, шум, други хора, ергономичност на работното място, колеги, критика, задръствания.
• Лесно се поставяте на мястото на другите и си представяте как биха се чувствали те в дадена ситуация. Съответно мислите за това как другите биха се почувствали от вашите действия.
• Като деца сте били определяни като срамежливи.
• Мислите твърде много преди да действате. Много често се стига да анализа-парализа. Дори дребни задачи водят до силно обмисляне на всички нужни неща за изпълнението им, всички последствия и плюсове и минуси. Резултатът е малко свършена работа и силно вътрешно натоварване и преживяване на нещо, което дори още не се е случило.
• Имате силна способност към намиране на малки грешки – в написан текст например. Може и в изреченото от друг човек. Силна сетивност за нюанси в тона и/или изразните средства.
• Чувствителни сте на тема естетика или ергономия.
• Трудно понасяте насилие.
  
• Трудно изживявате собствените си грешни решения в миналото.
• Работите много добре в екип. Харесва ви и често давате алтернативна гледна точка. Виждате неща, които убягват на другите. Въпреки това не обичате крайните решения да са ваши и да носите бремето на отговорността и/или критиката от тях. Поради високата сетивност, това би ви натоварило.
• Лесно ви идва отвътре да избухнете или повишите тон. Дори да успявате да го контролирате на повърхността.
• Държите на добрите обноски, на доброто възпитание, учтиви сте, прави ви впечатление ако друг е груб, невъзпитан, говори на диалект, използва неправилно езика или се държи по неподходящ начин. Детайлите!
• От време на време предпочитате да обядвате сами.
• Приемате доста неща лично, дори когато обективно не е така.
• Понякога не се чувствате комфортно на оживени места като концерти, дискотеки, партита. Особено в непозната компания.

Още особености

Свръхчувствителните хора имат тенденция, когато са поставени в нова ситуация, да забелязват какво ли не в ума си и да анализират непрекъснато случващото се, да предъвкват ментално отново и отново всичко. Често в края на такъв ден, човекът ако превърти лентата, се изумява колко много се е случило, колко много информация е минала през ума му и се чувства натоварен, изморен и изстискан.

Силната сензитивност се класифицира като черта на нервната система (дори не на характера, защото има изцяло биологичен компонент). Т.е. тя не е разстройство, а черта. Имат я и други организми освен хората като маймуни, кучета и т.н.. Среща се в над 100 вида. Това означава, че в природата тя има важна роля и не може да бъде наречена проблем сама по себе си, защото има и положителни качества. Въпреки всичко това в контекста на депресия и тревожност, чертата определено е отрицателна. Свръхчувствителните хора са много, много по-податливи на тези разстройства, често се чувстват стресирани, претоварени, не спят добре.

Не знам дали връзката е 1:1, но със сигурност голяма част от свръхчувствителните хора са били и деца орхидеи.

Много изследвания показват връзка с генотип с два къси алела в до болка познатия серотониновия транспортър 5-HTTLPR в ген SLC6A4. Ако питате мен, там се коренят 90% от проблемите в живота ви и заради които сте на тази страница. Още по темата вижте и в тази статия.

Ако свръхчувствителният човек е родител в добра, сигурна и защитена среда, той може да даде изключително много на своето дете – да го разбира, да го обича, да разбира потребностите му, да му обръща внимание, да е до него. Това прави тези хора страхотни родители, но когато не са подложени на стрес. Поставете ги в стресова среда и ефектът е на 180 градуса – викове, крясъци, рев, претоварване, избухливост, нервност.

Често свръхчувствителните хора възприемат това да си родител като нещо изтощаващо, изискващо много усилия и по-трудно, отколкото останалите. Това може да окаже влияние над желанието им за деца и/или да забави този момент.

Какво не е

Силната чувствителност не е:

• интровертност – 30% от имащите чертата са екстроверти
• невротичност или отвореност към опита от големите 5
• разстройство – форма на аутизъм, ADHD, ПТСР/PTSD и т.н.
• по-често срещана при жените (просто мъжете по-рядко си признават висока чувствителност)
• нещо, което може да елиминирате (вродена е)

Предимства

Свръхчувствителният човек има по-голям потенциал от слабо чувствителния. Да, по-неустойчив е на стрес, по-раним е, няма защитна черупка, но в правилни условия може да стане диамант. Ако израсне в добра среда, ако бъде предпазен от ударите на живота, той може да стигне до висини, непосилни за останалите. Силната чувствителност дава възможност да се виждат детайлите, усет за естетиката, силна емпатия, алтернативна гледна точка, самосъзнателност, желание да се изпипват нещата, проницателност, креативност и какво ли още не. Тези хора, отново при подходящи условия, са по-добри родители, страхотни и внимателни колеги и партньори, мислят за другите и не вредят на обществото, имат висок морал, дават повече, отколкото взимат, внимават да не обидят или злепоставят, мислят проактивно, участват в идеални каузи, променят света.

Грижа за себе си

Ако сте свръхчувствителен човек, е нужно да се грижите за себе си много повече, отколкото ако не сте. Аналогията с орхидея е отлична: за разлика от друго цвете, което може да се полива от дъжд на вятър и да вирее на сянка, слънце, мрак и студ, орхидеята иска много грижи. Светлина, но не прекалено много. Вода, но не прекалено често. В замяна, когато разцъфти, тя е многократно по-красива от останалите непретенциозни цветя.

По същия начин трябва да гледате и себе си. За разлика от орхидеята и децата орхидеи, обаче, в случая отговорността е ваша. Трябва да си осигурявате почивка. Да спите много добре (медикаментозно или не). Да не се претоварвате. Да избягвате един куп неща. Да си планирате удоволствия – почивки, масажи, спа процедури или каквото ви носи удоволствие. Да се пазите от стрес, шум, хаос и всичко, което ви дразни или напряга. Да не оставяте нерешени проблеми в живота си, да медитирате, ходите на йога, да релаксирате активно, отработвате стресиращи събития с EMDR, спортувате, храните здравословно – което включва задължително да се грижите да имате стабилна кръвна захар без горе-долу! Само тогава ще може да се чувствате добре и да развиете пълния си потенциал, който е много по-голям от този на нечувствителен човек.

Лично при мен

За себе си съм открил някои неща: спя по-добре на изцяло тъмно с blackout щори, понякога с тапи за уши; обичам добре шумоизолираните помещения и автомобили (затова и държа на премиум клас с отлична шумоизолация, меко и безшумно окачване); използвам слушалки с активно шумоподтискане; медитациите много ме успокояват; преди да изляза от колата, 30 секунди затваряне на очите ми действа много отпускащо; очите ми са много чувствителни с подсветки на екрани, използващи широчинно-импулсна модулация.

Правилна перспектива

Както можете да се досетите, високата чувствителност идва със своята цена. Много е важно да разберете тази своя черта правилно. Да не я възприемате задължително като нещо негативно. Да се научите да я използвате по правилния начин.

Грешната перспектива е:

• Аз съм дефектен
• Другите могат да се справят в живота по-добре от мен
• Другите не се притесняват или ядосват лесно
• Винаги плача
• Толкова съм слаб/слаба
• Трябва да съм силен, трябва да съм като камък!!!
• Не мога да влизам в конфликт с другите

Много често свръхчувствителните хора не обичат да влизат в конфликт с другите. Забелязали са колко силно негативно им се отразява всеки конфликт и го избягват. Искайки да угодят на всички, слагат себе си на второ място. Най-лошото, което може да направите след подобни „изводи за себе си“, е да започнете да избягвате определени ситуации. Да избягвате конфликта на всяка цена. Това е грешка. Това е най-лесният начин да не получите това, което заслужавате от живота. Същевременно е трудно да отстоявате своето без да се натоварвате много от това. Тренининг по асертивност помага.

Лични спекулации

Всичко в тази точка е моя спекулация и интерпретация и със сигурност може да не е вярно. Моля да бъде взето като общи разсъждения, а не факти. Възможно е да греша, защото вадя тези изводи изцяло от моя опит и гледна точка, която не е меродавна и отразява само личното ми мнение към момента. Мнение, което може да се промени в бъдеще.

Неподходящи длъжности и роли

Ако питате мен, свръхчувствителен човек не става за ръководни позиции с много отговорности. Не става за „шеф“, който да трябва да носи на стрес, да взима съдбоносни решения, да уволнява, да наказва, да въдворява ред, да поема високи рискове. За такъв тип позиция трябва „дебелокож“ индивид, а не някой, който няма да спи 3 нощи, защото е уволнил някого и ще премисля още 2 месеца дали да не го назначи обратно. Или който да получи паник атаки, защото проектът закъснява и висят десетки работни места от това или е загубил стотици хиляди на фирмата от неизгодна сделка и ще му се търси отговорност. Такъв тип хора не са подходящи да развиват собствен бизнес, в който всичко да виси на косъм и несигурността да е част от ежедневието. За тях е важна сигурността, да можеш да спиш спокойно, нещата да са предвидими, ясни, сигурни, в релси и да няма изненади. Те лесно губят съня си, притесняват се за какво ли не и като цяло са неустойчиви на стрес.

Свръхчувствителният човек се изнервя от силни стимули. Не е подходящо за него да работи напрегната работа, в която има силна динамика, викове, шум, коли, задръствания, караници, конфликти, да е заобиколен от ревящи деца, да спи лошо, непрекъснато някой да го притеснява. Не. Той има нужда от покой, от тишина, от разбиране, от добро отношение, предвидимост, приятна среда, грижа, топла храна и закрила. В противен случай ще е чест читател на този сайт.

Знам, че всичко това звучи като приказка и може да си кажете „всеки има нужда от тези неща“, но това просто не е така. Има хора, които се справят доста добре с изброените роли и задължения и не трепват дори. Нещата „не стигат до тях“. Могат да колят и бесят, могат да поемат огромни нива стрес и да спят като къпани, могат да висят с милиони на минус и да не им пука, могат да толерират почти всичко, което им дадете и да запазят пълна психическа и физическа стабилност. Свръхчувствителните хора не са такива. Висока доза антидепресант (ако работи) временно може да даде тази стабилност, която има по рождение слабо чувствителен човек, но не е решение в дългосрочен план и не е същото. Решението е да осъзнаете кои сте и кои са силните и слабите ви страни и да нагласите така живота си, че да се възползвате от едните и да се пазите от другите.

Свръхчувствителният човек не е подходящо да работи и като лекар или терапевт под някаква форма. Т.е да изслушва чуждите проблеми. Да, той ще е много ефективен в това и ще помага на другия, но ще вреди на себе си. Такъв тип хора лесно пренасят вкъщи и в себе си чуждите проблеми. На тях „им се лепи“ чутото, видяното и усетеното през деня. Такъв човек не може да се прибере и да се отърси от всичко, случило се в работата. Той преживява нещата, те оставят следа в него. Всичко това е малко тъжно и парадоксално, защото именно свръхчувствителният човек може да разбере добре емоциите и потребностите на другите, да прояви емпатия, да съчувства и прониква в чуждата душа. За съжаление този нож с 2 остриета го прави лесно раним и му взима съня.

Подходящи длъжности и роли

Свръхчувствителният човек има много положителни черти и качества, които ако бъдат използвани добре, могат да са от огромна полза както за него самия, така и за неговите колеги, приятели, роднини. Ако той бъде пазен от ударите на живота от тези, които могат да ги понесат, Свръхчувствителният човек може да допринася и да се развие до много високо ниво в множество аспекти. Ниво, недостижимо за слабо чувствителните в определени аспекти. Както казах, виждам 1:1 съвпадение с децата орхидеи. Да, той няма да е мениджъра в компанията, който носи финансовите удари, преговорите с клиентите и риска, но ще е дизайнерът, измислил продукта за милиони, плащащ заплатата на мениджъра!

Друг пример е музикант, който има невероятен талант, който може да вниква в сърцата на хората и да прави най-хубавите балади, с които да разтопява поколения фенове. Не искайте от него, обаче, да подписва договора за $3 милиона неустойки в случай на по-ниски от очакваните продажби. Той няма ресурс за това. Сложете там човека, който ще устои на този риск, но от който няма да излезе и една нота. Използвайте силните страни на единия и на другия по правилния начин. Екипна работа, в която всеки допринася.

Както дадох пример по-горе, при работа в екип, в който свръхчувствителният човек може да дава идеи, да мисли, да чувства, да споделя, да дава алтернативна гледна точка, той може много да допринесе и да допълни. Само не искайте от него да слага главата си, подписа си, да носи крайната отговорност. Това ще го натовари и ще блокира креативността му.

Като говорим за креативност, тя е една от най-силните черти на свръхчувствителните хора – особено когато се чувстват защитени и им се даде поле на действие. Те могат да са страхотни писатели, композитори, поети, сценаристи, актьори, художници, дизайнери, програмисти, инженери и като цяло – хора, които творят, създават, мислят, чувстват. Но пак повтарям – не ги подлагайте на стрес. Иначе рухват и всичките им позитивни качества се трансформират в паник атаки, депресия, безсъние и страхове.

Слабо чувствителният човек е стабилен и дебелокож, но той няма усета, емпатията, шестото чувство, вътрешния глас, усещането за детайлите, подхода и вътрешния фонтан от идеи на свръхчувствителния човек. Това, което може да направи, е да предпази твореца. Нито единият не е по-добър от другия. Те са различни и имат различни подходящи роли в живота си. Слабо чувствителният е войникът, който пази своя приятел, докато той мисли, дава идеи, анализира детайлите, наглася стратегията и дава своя принос в задната стаичка как да се спечели войната. Никой не може без другия.

Заключение

В заключение свръхчувствителният човек цъфти в добри условия и увяхва в лоши. Дайте му закрила, осигурете му ред и спокойствие и ще получите в замяна много повече, отколкото от слабо чувствителен човек. Подложете го на стрес и хаос и ще го унищожите. Затова и има толкова много свръхчувствителни хора, които имат проблеми, ходят на терапия и пият лекарства.

В контраст слабо чувствителният няма да загуби почва под краката в критични ситуации, но и няма да изпъкне с тези фини, тънки и ценни черти, които има свръхчувствителната личност. Най-добрата комбинация е екип от двата вида хора. Всеки там, където му е мястото.

Картинката е от тази страхотна презентация на тема свръхчувствителни хора. Децата глухарчета (слабо чувствителни хора) почти не се влияят от добра или лоша среда (синята линия) и се развиват доста подобни и в добър и в лош контекст. Държат златната среда. В контраст децата орхидеи (розовата линия) може много да пропаднат в лоша среда, но и много да „разцъфтят“ в добра. Те са по-реактивни. Реагират повече и на лошото и на доброто.

Природата е устроена така – 80% от индивидите са стабилните, гръбнакът на всеки вид (не само при хората). Нереактивни към средата – била тя добра или лоша. Останалите 20% са реактивните – които или ще пропаднат много при лоша среда или ще „избухнат“ нагоре при добра.

Използвани материали

Sensory processing sensitivity

12 Signs You’re a Highly Sensitive Person (HSP)

Sensory Processing Sensitivity (HSP) Research

Alane Freund: „Understanding the Highly Sensitive Person“ | Talks at Google

The Highly Sensitive Person Explained – How to Survive & Thrive as a HSP

Как функционира силно чувствителният човек

12 признака, отличаващи високо чувствителните хора

7 отличителни черти на силно чувствителните хора