Видове терапия

В световен мащаб са се наложили два вида подход при тревожни и депресивни разстройства: психотерапия и медикаментозна терапия. В тази глава ще се разгледа често срещаното и ненужно противопоставяне между двата подхода. Според мен, най-подходящият подход е комбинацията от медикаменти и психотерапия. Всяка теория, която разглежда тревожните и депресивни проблеми само от страна на психика или физиология, пропуска голямата картина, включваща и двете.

При различните хора работят различни неща. Това е така, защото проблемът, довел до тревожност или депресия, може да е от различно естество. Също така всеки има различни вярвания, темперамент, характер, ранен опит, възгледи и схващания за света. Надявам се в тази и следващия глави да успея да разгледам преодоляването на проблема от възможно повече страни.

Какво не работи

Човек, който никога не е страдал от депресивно или тревожно разстройство, няма никаква идея за какво става въпрос. Твърдя го много отговорно като преминал през тези състояния. Бях свидетел на изключително неадекватни реакции и вярвания от страна на близки, приятели, институции, професионалисти в сферата, лекари и най-вече изписаното по онлайн форуми и фейсбук групи. Да се дават съвети е лесно и също толкова безотговорно.

Съвети като “пий една ракия и ще се оправиш”, “я вземи се стегни”, “повечко сън/секс/пиене/жени/пари и всичко ще се нареди”, “няма от какво да те е страх, я се успокой”, “еее, голяма работа”, “от безсъние не се умира”, “само не пий гадна химия”, “вярвай в Господ и ще се излекуваш”, “моли се”, “времето лекува”, “всичко ще мине от само себе си”, “мисли позитивно”, “проблемът е само в главата ти”, “ти си здрав, нищо ти няма”, “всички имаме проблеми, да не мислиш, че си единствен”, “вместо вечно да се оплакваш, вземи се в ръце”, “взимай пример от Х, виж как се справя с подобни ситуации” просто не работят. Te само засилват усещането на страдащия, че никой не го разбира, че само той има неизлечим проблем, че е неадекватен, че има нещо нередно единствено с него.

Лично аз съм човек на науката, доказаните с изследвания и неоспорими доказателства методи, “око да види, ръка да пипне”, не вярвам във “висши сили”, не вярвам в “енергии”, не вярвам в религии, съдба, карма, душа, предишни животи, прераждания, други измерения, призраци, духове, “че нищо не е случайно и всичко се случва поради някакъв голям смисъл, който не можем да видим” и т.н.

Според мен не работи ходене по врачки, гледачки, разваляне на магии, леене на куршуми, “био-енергийни” лечители, лечебни масажи, всякакви “алтернативни” практики от съмнителен характер. Искам да обърна специално внимание и на хомеопатията, която е официално призната за псевдо наука, разчитаща на метод, който няма абсолютно никакво научно обяснение, без абсолютно никакви проверими доказателства и с ефект, неразличим от плацебо. А плацебото работи донякъде, на принципа на самовнушението.

Все пак целта е възстановяване, а не сляпата вяра в нещо недоказуемо и без статистика за успяваемост. Последното изречение е критично важно – за успяваемостта на един метод можем да съдим само и единствено тогава, когато анализираме резултатите от прилагането му и стигнем до статистически значим резултат, доказващ ефект по-голям от плацебо и по описан метод, който може да бъде повторен независимо и многократно от други екипи и покаже сходни резултати. Тогава и само тогава може да се каже, че има доказана връзка между прилагането на метода и подобряването състоянието на човека. Т.е. неговата ефективност.

Нека бъдем реалисти. Животът е твърде кратък и цененза пилеене в заблуди и напразни очаквания. Всеки, страдащ от тревожно или депресивно разстройство, много добре знае неимоверното страдание, което изпитва всеки ден и последствията от него. Колкото по-бързо се вземат доказано ефективни методи в посока подобрение, толкова по-добре.

Доказаните методи в световен мащаб при депресивни и тревожни разстройства с измерим ефект, по-голям от плацебо, са точно два – психотерапия и медикаментозна терапия. Както стана вече ясно в началото на главата, те не се изключват, а допълват.

Разбира се, ефективни странични помощни средства са медитация, релаксация, спорт, правилно хранене и достатъчно сън. За пълнота ще разгледам и трети метод, имащ отношение и с измерим ефект – хипнотерапята.

Какво работи или научният метод

Как разбираме, че даден метод работи? Лесно, използвайки научен подход. Накратко той представлява следното: създава се хипотеза, провежда се експеримент, който да я потвърди или отхвърли и накрая резултатите се интерпретират статистически. На тази основа се провеждат научни изследвания. В тях екип от учени описват какво искат да проверят, описват началните условия, броя участници, условията, по които се провежда експериментът и крайните резултати. Целта е експериментът да може да се повтори от друг произволен екип учени при същите условия. Ако това се случи поне няколко пъти в световен мащаб и резултатите са подобни, обикновено научната общност приема за вярна или грешна първоначалната хипотеза.

Пример: Хипотеза – “антидепресантите са ефективни при третиране на тревожни разстройства”. Първоначални условия – избират се 500 човека, които по даден критерий (скала) измерват своята тревожност в началото на експеримента. Групата се дели на произволен принцип на две групи – 250 човека контролна група, които няма да получават антидепресант и 250 човека, които ще получават. Посочват се дневните дози и прериодът на експеримента. На края на този период отново всичките 500 човека отново измерват своята тревожност по същия критерий (скала). Резултатите се интерпретират статистически и да речем показват, че повечето хора, получили антидепресант, са се подобрили, докато контролната група, която не е получила, отбелязва средно доста по-нисък резултат.

Звучи добре, но научният метод не е перфектен. Давам малко примери защо. Идеята да има контролна група е с цел да се види как тя се повлиява без медикаменти за този период. Защо? Защото ако хората принципно се оправят без медикаменти с течение на времето, няма как да знаем дали давайки им антидепресант не постигаме подобрение равно на това без него за същия период. Но плацебото е доказан феномен – ако човекът взима хапченце захар и вярва, че то работи, често човекът се подобрява спрямо такъв, който не взима нищо. Следователно трябва да вземем предвид плацебо ефекта на групата, взимаща антидепресант.

Добре, ще даваме на контролната група хапченце захар. Обаче хората са запознати и са дали писмено съгласие в какъв експеримент участват. Следователно знаят, че или са в “истинската” група или във “фалшивата”. Проблемът е, че много от лекарствата имат странични ефекти, които са добре познати. Следователно човекът във “фалшивата” група може бързо да разбере, че му се дава хапче захар. Следователно трябва “плацебо” хапчето да “имитира” част от страничните ефекти на истинското хапче, за да не заподозрат хората в тази група истината.

Отделно ако лекарите знаят коя група е истинската и коя фалшивата, това може да повлияе на тревзвата им оценка. Следователно лекарите също, както пациентите, не бива да знаят кой какво хапче получава. Ако приложим същите правила за методи като психотерапията, става още по-сложно да се провежда “истинска” и “плацебо” терапия.

Въпреки че само набелязах част от проблемите, а те са значително повече, все пак научният метод е най-доброто, с което разполагаме. Взимат се мерки тестовете да бъдат двойно слепи (нито пациентите, нито лекарите знаят истината преди края на експеримента), да има контролни групи, високо ниво на случайност и все пак накрая да се получат достатъчно очевидни разлики, които да отличат даден метод като ефективен или не.

В практиката са се доказали два метода като работещи: психотерапия и медикаментозна терапия. Най-много научни експерименти са се провели с когнитивно-поведенческа терапия и съществуват неоспорими доказателства, че тя работи. Това не означава, че други видове терапия не работят. От опит знам, че не с всеки човек може да се работи когнитивно. Видът психотерапия, който ще е ефективен, зависи от конкретния човек. Някои хора, като мен, се повлияват много добре от когнитивно-поведенческа терапия, други хора от друг вид терапия.