Психологически аспекти за възникване на тревожно или депресивно разстройство са значителен брой. Съществуват множество психотерапевтични школи и всяка се опитва да обясни и да въздейства над състоянието по свой начин. Постепенно ще допълвам тази страница с все повече информация.

Нерешен житейски проблем

От тук се тръгва. Това е началото. Ако имате житейски проблем, който ви мъчи всеки ден, създава ви хроничен стрес и ви съсипва, се започва именно от него. Описал съм всичко това в страница Решаване на проблемите. Имате ли основен, голям, ключов нерешен проблем във вашия живот, всички останали усилия е възможно да са напразни. Неслучайно като отидете на психотерапевт, един от първите въпроси е „какво не е наред в живота ви“.

Ранен опит, детство

Често причините се търсят още в детството. Травмите още в ранна възраст имат значително отражение върху начина, по който човек възприема света, другите и себе си на по-късен етап. Достатъчен е дори само един от следните примерни фактори да е присъствал: детето е било бито, изоставено, отглеждано без любов, в лоша семейна среда, от студени емоционално родители, било е малтретирано от връстниците, било е с различен цвят на кожата или недъг, било е по някакъв начин “различно” от останалите. Дори на пръв поглед безобиден и маловажен фактор е възможно да бъде интерпретиран травмиращо и запечатан от детския ум завинаги.

Задържани емоции

Ако дълго време не е било позволявано да се изкарат на повърхността емоциите, които човек изпитва, това може да доведе до развиване на определено разстройство. Тревожните и депресивни личности са в повечето случаи затворени в себе си хора, интроверти. Възпитание, което е налагало задържане на емоциите, прекалено стриктно следване на правилата за поведение и наказващо креативността и свободното изразяване, може да попречи на индивида на по-късен етап. Задържаният гняв е особено важен рисков фактор.

Възпитание

Родители, които са били твърде критични и са поставили твърде висока летва на личния успех на детето, която никога не може да бъде постигната и като резултат то остава вечно разочаровано. Рисков фактор е и предаден свотоглед, че светът е опасно място и трябва 10 пъти да се мисли, преди да се действа. Липсата на спотанност и строгото следване на правила. Такъв вид възпитание прави човека свръхбдителен, постоянно съмняващ се в собствените си качества, перфекционист.

Хроничен натрупващ се стрес

Особено рисков фактор е натрупването на хроничен стрес, за който човекът няма ефективни механизми за справяне. Това може да са всекидневни проблеми в работата, вкъщи или във взаимоотношенията, сексуални проблеми. Обикновено се започва с леко безсъние, което прераства в по-сериозно и накрая, когато организмът изчерпа запасите си, се стига до тревожно разстройство. Другата посока е човек да се подтиска все повече и повече от невъзможността да се справи с трудностите в живота, което води до депресия. Продължителният, нестихващ стрес оказа негативно влияние над нервната система и следва да бъде избягван от хора, податливи на него. Интересното е, че има и друг тип хора, които не са податливи на стрес и при тях дори в големи количества няма видими негативни ефекти.

Единично травмиращо преживяване

Може да бъде загуба на близък човек или силен еднократен стрес като въоръжен обир, изнасилване, катастрофа, нещастен случай. Друг пример за стрес е рязка промяна в обстановката като излизане в чужбина, смяна на работата и други. Интересна скала, която показва стресът, на който човек е изложен може да бъде видяна тук (0 – никакъв стрес, 100 – възможно най-силен стрес):

Смърт на съпруг 100
Развод 73
Семейно разделяне 65
Затвор 63
Смърт на близък член на семейството 63
Лично нараняване или заболяване 53
Сключване на брак 50
Уволнение от работа 47
Семейни проблеми 45
Пенсиониране 45
Промяна в здравето на член на семейството 44
Бременност 40
Сексуални затруднения 39
Нов член в семейството 39
Смяна на работата 39
Промяна в финансите 38
Смърт на близък приятел 37
Промяна в работния ред 36
Ипотека или заем за големи покупки (например дом) 31
Промяна в отговорностите на работното място 29
Син или дъщеря, напускащи дома 29
Проблеми със закона 29
Изключително лично постижение 28
Съпругът започва или спира работа 26
Начало или завършване на училище 26
Промяна в условията на живот 25
Преразглеждане на личните навици 24
Проблем с шефа 23
Промяна в работното време или условията 20
Промяна в местопребиваването 20
Промяна в училище 20
Промяна в почивката19
Промяна в църковните дейности 19
Промяна в социалните дейности 18
Ипотека или заем за по-малка покупка (като кола или телевизор) 17
Промяна в съня 16
Промяна в броя на събиранията на семейството 15
Промяна в хранителните навици 15
Ваканция 13
Коледа 12
Леко законово нарушение 11

Разбира се, точките се събират, когато се случва повече от едно нещо наведнъж. Ако резултатът е под 150, всичко е наред. Между 150 и 300, вероятно изпитвате сериозен хроничен стрес. Резултат над 300 със сигурност вреди на здравето ви. Високият хроничен стрес води и до проблеми като високо кръвно налягане и главоболие.

Черти на характера

Перфекционизъм – желанието на човека всичко да е перфектно, да няма място за грешка, винаги да е чисто, подредено, работата свършена докрай, оценката 6 и т.н. Това създава огромно вътрешно напрежение всичко да се изпипва до съвършенство, да е най-доброто, безгрешно, оптимално.

Желание за контрол – всичко се предвижда по ден, час и минута, няма място за спонтанност. Останалите трябва да правят нещата по точно определен начин, самият човек също. Правилата са строги, ригидни, не търпят компромиси. Има ясна визия кое е “хубаво” и кое “лошо”. Непредвидените обстоятелства вбесяват човека и разклащат неговата илюзия за контрол.

Вкопчване – хора, които не могат да живеят самостоятелно и имат нужда от друг до тях, за когото да бъдат вкопчени. Не понасят да бъдат сами и нямат развита автономност. Те са зависими (орални) от важния друг.

Обсесивност – хора, които непрекъснато предъвкват мислено нещата, които са се случили или ще се случат. Те са винаги в миналото или бъдещето, но рядко сега. Трудно правят избори в живота и не могат да взимат решения. Често се колебаят твърде много дори за несъществени дилеми.

В най-лошият случай за съжаление, човекът може да страда от някое личностово разстройство. Тогава нещата стават… трудни.

Липса на асертивност

За да се научи човек да изразява чувствата и мислите си, е нужно да може да комуникира ефективно с останалите. Балансът се нарича асертивност – нито прекалена пасивност в комуникацията, нито прекалена агресия. В единия случай човек е твърде срамежлив и често предпочита да замълчи и пренебрегне собствените си нужди, а в другия е прекалено агресивен, налага своето мнение и желания и пречи на останалите. Асертивността може да бъде научена посредством конкретни тренировки и усвоена за цял живот.

Липса на смисъл в живота

В такъв случай силно препоръчвам да се прочете книгата на Виктор Франкъл “Човекът в търсене на смисъл”.

Начин на живот с висок стрес

Когато човек не е научен как да разпуска и как да си почива, стресът се натрупва. Не помага и съвременното общество, в което като че ли всеки трябва да успява, да постига повече и повече, да се стреми към по-нова кола, към по-висока заплата, към повече умения, повече пари, собствено жилище, отглеждане на деца между всичко това, кредити, заеми, грижа за болни родители, няколко часа сън, добра връзка с партньора и какво ли още не. Поставянето на спирачки и съзнателното казване на “не”, когато стресът дойде в повече са от съществено значение.

Когнитивни изкривявания

Мисловни грешки, които човек допуска и на които вярва. Водят до хронично изкривена представа за реалността с последствия като ниско самочувствие, страх, самоподкопаващи и саморазрушителни вярвания и убеждения. Типични са черно-бяло мислене, катастрофизиране, дисквалифициране на позитивното и други. Описание на всички когнитивни изкривявания може да прочетете на страницата за когнитивно-поведенческа терапия.

Сексуални проблеми

Няма да задълбавам в дълбоките води на Фройд и мнението му откъде идва неврозата, но много накратко депресия и/или тревожност може да възникнат от подтисната или неизразена сексуалност. Ако имате сексуални проблеми, нямате човек до себе си, имате еректилна дисфункция ако сте мъж или проблеми от подобен характер ако сте жена, то имате много голяма предпоставка за развиване на депресия или тревожност.

Сексуалността е огромна част от човешката психика и когато там има проблем, последствията не закъсняват. Понякога в следствие от нарушена сексуалност човекът не може да има стабилна връзка (а понякога и никаква връзка), а това нанася тежко поражение върху усещането за самостойност, самочувствието и увереността. Ако сте мъж и гледате порно, следващата точка може директно да ви реши проблема. В противен случай горещо съветвам консултация със сексолог. Нито е страшно, нито може нещо по-лошо да стане. Най-много да потръгнат нещата. Все отнякъде се започва.

Гледане на порно

Не, тази точка не е майтап. Валидна е повече за мъжете. Подробно темата се разглежда на тази страница. Комбинацията порно, мастурбиране, оргазъм (Porn, Masturbation, Orgasm - PMO) води до изключително много неприятности, които не са очевидни. За повече информация може да проучите движението nofap и да отделите 5 минути на следното клипче, което обяснява всичко много сбито. Има и субтитри на български - натиснете бутона CC, след което настройки -> субтитри -> български.

Силно препоръчвам да се изгледа и TED презентацията на Гари Уилсън. Накратко стигането до оргазъм от порно е суперстимул, който не е наличен в природата. Той води до нереално високи нива на невротрансмитера допамин в определени части на мозъка, което намалява чувствителността на допаминовите рецептори и следва депресия, висока обща и социална тревожност, слаба ерекция и невъзможност за секс с жена, но нормална по време на порно (в по-напреднала фаза слаба и тогава), психогенна еректилна дисфунцкия, ниска мотивация, замъглено съзнание (brain fog), ниска самооценка, хронична умора, асексуалност.

Спирането на гледането на порно, мастурбирането на него и стигането до оргазъм дава възможност на допаминовите рецептори възвърнат нормалната си чувствителност, след което промените са меко казано невероятни. Това понякога е много трудно, защото порното е истинска зависимост, не по-слаба от тази към наркотици, алкохол или хазарт. Този процес е свързан с множество симптоми на отнемане (withdrawal symptoms), подобно на тези от някои наркотици, тъй като механизмът на действие в мозъка е същият. Понякога десензитизацията отнема няколко седмици, понякога месеци, понякога години.