- Човекът надценява собствената си значимост; очаква да му се подчиняват и преувеличава способностите си.
- Увлича се във фантазии за успехи, могъщество, слава, красота, съвършен партньор.
- Смята, че може да общува само с равностойни по важност хора (и смята, че малко от другите са такива).
- Очаква специални услуги и безусловно послушание от другите; възползва се от тях, за да получи своето.
- Не иска и е неспособен да признае нуждите и чувствата на другите.
- Убеден е, че му завиждат.
- При комуникация с другите, водещото е „аз, аз, аз“. Не се интересува от това как е другият човек или какво го вълнува. Вместо това винаги се говори за себе си, дълго и напоително.
Самочувствието при човек, страдащ от нарцистично личностово разстройство е невероятно. В този аспект той няма връзка с реалността. Самопреценката е напълно грешна. Той е най-велик, най-могъщ, най-можещ и останалите не стават за нищо.
Лечението е много трудно. Да не говорим, че човекът искрено не вярва, че има проблем, че има нужда да си промени мисленето и че няма реална преценка. Това е на другия край на скалата спрямо човек в депресия по критерий самооценка. Не че човек с това личностово разстройство не може да изпадне в депресия.
Разбира се, последствията от такъв модел на поведение са множество и човекът често няма истински приятели, малко хора обичат да са в негова компания, а връзките са трудни поради липсата на баланс във взаимоотношенията и равноправието ти-аз.