Десензитизация

Казваме, че един човек е сензитивен към нещо, когато той е силно чувствителен към него. Когато се завърти порочния кръв от тревожност, човек много лесно става прекалено чувствителен и започва да се паникьосва, плаши и страхува от неща, които в нормално състояние никога няма да имат този ефект над него. Аналогията, която ми идва на ум е когато кожата ви е здрава и когато имате рана в нея. Раната ви прави силно чувствителни към допир до нея. Ако, обаче ѝ дадете достатъчно време да зарасте като я пазите от допир, тази чувствителност изчезва.

Десензитизация е широко наименование, чийто смисъл е човек да намали чувствителността си към даден дразнител. В контекста на тревожни разстройства означава да спре да подлага нервната си система на системно натоварване под формата на силни стресори. От там се прекратява честото освобождаване на хормони на стреса като кортизол и адреналин, което от своя страна води до спиране на чисто телесните изражения на тревожността като стягане в областта на гръдния кош, свиване на кръвоносните съдове и изстиване или изтръпване на крайници, често уриниране, стомашни проблеми като повдигане, диария или запек, лош или липсващ сън, екстрасистоли (прескачане на сърцето) и всякакви други сърдечни неразположения.

Десензитизация включва продължително време човекът да не изпада в стрес, да се пази, да спи добре, да не се излага на физиологичен и психически стрес и така да си даде възможност на тялото и психиката да спре всекидневно да е “на щрек”, което след достатъчно време води до понижена чувствителност и към стресорите и към телесните изражения на причиненото от тях. Буквално целта е човек да “забрави” какво е да си под постоянен стрес.

На теория звучи много добре, но как да се постигне? Всеки страдащ от тревожност, ще каже, че изброеното горе изглежда извън неговия контрол. Той всекидневно подскача от най-малкия шум, от най-малката тревожна мисъл, а често дори на пръв поглед безобидна мисъл е в състояние само няколко минути по-късно да го докара до паник атака поради разгръщането на абсурдна, ирационална история в главата му.

Десензитизацията всъщност не е нещо конкретно, което трябва да се направи, а е следствие от много мерки, които да се предприемат. Със сигурност една от най-ефективните е медикаментозната терапия. Приемът на правилни медикаменти изключително силно обезстрашава човек по начин, който често не е възможен само на когнитивно (мисловно) ниво. Обикновено това е комбинация от антидепресант и ако е наложително кратковременно бензодиазепин, седативен медикамент за здрав и спокоен сън.

Друг ефективен метод е когнитивно-поведенческата терапия. Човекът се научава да разбира ирационалния кръг, който може да завърти една мисъл и да прекъсва този кръг, преди да се разгърне до много силна тревожност. Буквално умението е научаване на това да не вярваме на всяка своя мисъл.

Поведенческите експерименти са изключително ефективни в случай на конкретна фобия, социална фобия или като цяло страхът от какво ще кажат хората.

EMDR е особено ефективен при преживяна травма от единично стресиращо събитие, към което човек често се връща несъзнателно и го преживява отново и отново (flashbacks).

Друг метод е практикуването всекидневно на всеки един от следните помощни методи.

Сънят е от първостепенна важност. Ако не спите, практикуването на всички изброени методи би имало относително слаб ефект. Лошият сън води до повишена тревожност, засилва депресията, отслабва имунитета, не позволява на тялото ви да се възстанови. Най-често инсомнията е следствие от самото състояние. Погледнато от друга гледна точка, обаче, тя е и причина. Двете неща се преплитат. Затова е от изключителна важност да спите. За целта помага най-много медикаментозната терапия и това не бива да ви плаши ни най-малко.

Главната теза на десензитизацията е, че самото стоене в състояние, в което няма страхове и стрес, има силно положителен ефект. Целта е буквално да забравите какво е да сте тревожни и да прекратите порочния кръг, в който се върти един силно тревожен човек.

Спирането на порно също има много силен ефект на десензитизация над допаминовите рецептори. Подробно темата се разглежда на тази страница. Комбинацията порно, мастурбиране, оргазъм (Porn, Masturbation, Orgasm - PMO) води до изключително много неприятности, които не са очевидни. За повече информация може да проучите движението nofap и да отделите 5 минути на следното клипче, което обяснява всичко много сбито. Има и субтитри на български - натиснете бутона CC, след което настройки -> субтитри -> български. Силно препоръчвам да се изгледа и TED презентацията на Гери Уилсън. Накратко стигането до оргазъм от порно е суперстимул, който не е наличен в природата. Той води до нереално високи нива на невротрансмитера допамин в определени части на мозъка, което намалява чувствителността на допаминовите рецептори и следва депресия, висока обща и социална тревожност, слаба ерекция и невъзможност за секс с жена, но нормална по време на порно (в по-напреднала фаза слаба и тогава), психогенна еректилна дисфунцкия, ниска мотивация, замъглено съзнание (brain fog), ниска самооценка, хронична умора, асексуалност. Спирането на гледането на порно, мастурбирането на него и стигането до оргазъм дава възможност на допаминовите рецептори възвърнат нормалната си чувствителност, след което промените са меко казано невероятни. Това понякога е много трудно, защото порното е истинска зависимост, не по-слаба от тази към наркотици, алкохол или хазарт. Този процес е свързан с множество симптоми на отнемане (withdrawal symptoms), подобно на тези от някои наркотици, тъй като механизмът на действие в мозъка е същият. Понякога десензитизацията отнема няколко седмици, понякога месеци.