Тук ще разгледам опростен модел на това как става комуникацията между отделните неврони в човешкия мозък. След това ще обясня как работят различните видове медикаменти, които променят начина, по който става тази комуникация и защо това се прави.

Надявам се информацията тук е полезна за вас, независимо дали сте общопрактикуващ лекар (ОПЛ), психиатър, психолог, психотерапевт или просто човек, който иска да намери решение на свой проблем.

Важно, от 2020 година: Ако искате с пъти по-изчерпателна информация от поднесената тук до невероятни детайли, купете си книгата Да се чувстваш добре, д-р Дейвид Бърнс, където в последните глави ще намерите възможно най-подробната информация по темата.

Принцип на работа

В мозъка ни има милиарди неврони. Комуникацията между тях се осъществява по химичен път или електрически път, но нека разгледаме химичния. Имаме предаващия (пресинаптичен) неврон, който иска да „каже“ нещо на своя съсед, приемащия (постсинаптичен) неврон.

Магията се случва точно в синапса. Нека видим по-подробно какво става там, като увеличим това миниатюрно разстояние между двата неврона.

Преди началото на предаването

Преди началото на комуникацията в предаващия неврон има готови невротрансмитери (сините точки), които са като малки пощальони. Тяхната задача е да пренесат информацията до приемащия неврон. Някаква част от тях се произвежда в самия изпращащ неврон, някаква част си „плува“ свободно в разстоянието между синапса.

По време на предаването

Когато изпращащият неврон реши да предаде съобщение на приемащия, той „отваря“ множество канали от своя край и през тях започват да преминават невротрансмитери в разстоянието между синапса. Те прекосяват разстоянието между двата неврона и започват да „бомбардират“ рецепторите на приемащия неврон. Когато достатъчно много невротрансмитери стимулират достатъчно рецептори в приемащия неврон, той „получава“ съобщението.

Дали съобщението ще се получи, зависи от две неща – колко невротрансмитери ще попаднат върху всеки рецептор, както и броя на рецепторите на приемащия неврон. Това са две неща, които търпят промяна в мозъка. От една страна може броят невротрансмитери да се увеличи или намали (по-долу ще разкажа как), а от друга може броят рецептори от приемащата страна да стане повече или по-малко.

След края на предаването

Когато предаването на импулса приключи, трябва да се „почисти“ от останалите невротрансмитери между двата неврона. Това става по 2 начина. Първият е чрез ензими, което обикалят между двата неврона и разграждат останалите невротрансмитери. Вторият е чрез т.нар. „обратно засмукване“ (reuptake) от предаващия неврон. Той буквално отваря каналите, през които е пуснал серотонина в синапса и засмуква останалите невротрансмитери.

Видове невротрансмитери

Съществуват множество видове невротрансмитери както по вид, така и по действие. Опростявам силно нещата и обръщам внимание на интересните за нас серотонин, норадреналин и допамин.

Всеки един от тях е различен, а приемащия неврон има специфични рецептори за всеки вид невротрансмитер. Това означава, че между невроните се изстрелват серотонин, норадреналин и допамин, а от другата страна има по един рецептор за всеки един вид.

Медикаменти

Съществуват различен вид медикаменти, които могат да оказват влияние над описаната по-горе комуникация между синапсите. Най-общо техният вид се дели на:

Агонист

Agonist

Изкуствен невротрансмитер, който активира рецептора за неговия вид в приемащия неврон. Например ако даден приет медикамент е агонист на серотонин, тогава в синапсите между невроните се увеличава концентрацията на серотонин (истински + изкуствен) и когато предаващият неврон пусне своя серотонин, поради наличието на изкуствен агонист на серотонин, върху приемащия неврон започват да попадат повече невротрансмитери и той реагира по-лесно.

Антагонист

Antagonist

Изкуствен невротрансмитер, който попада на рецептора на приемащия неврон, но не го активира. Вместо това той го „задръства“, така че рецепторът да не може да реагира на истинския невротрансмитер. Резултатът е, че рецепторите на приемащия неврон реагират по-слабо на сигналите от изпращащия неврон, защото са блокирани от антагониста.

Моноаминооксидазен инхибитор

MAOI

Инхибитор означава „блокиращ“. Този вид медикаменти блокират работата на ензима, който „почиства“ останалите невротрансмитери между невроните. Така тяхната коцентрация нараства и при следващото изстрелване на изпращащия неврон, повече невротрансмитери достигат до получаващия и той реагира по-лесно.

Инхибитори на обратното засмукване (поемане)

Reuptake inhibitor

Инхибитор означава „блокиращ“. Подобно на антагонистите, този вид медикаменти блокират обратното засмукване (поемане) на невротрансмитера, след като е приключила комуникацията между два неврона. За разлика от антагонистите, които „запушват“ рецепторите на приемащия неврон, инхибиторите на обратното засмукване (поемане) „запушват“ изпращащия неврон, така че той да не може да поеме обратно част от отделените невротрансмитери. Така тяхната концентрация нараства и при следващото изстрелване на изпращащия неврон, повече невротрансмитери достигат до получаващия и той реагира по-лесно.

Заключение

В заключение може да се каже, че съществуват множество медикаменти, които имат за цел да усилят или намалят комуникацията между невроните по различни механизми. Даден медикамент може да влияе само върху един (селективен) или върху няколко невротрансмитера наведнъж като усилва действието на изпращащия неврон, прави приемащия неврон по-малко чувствителен, блокира разграждането на вече отделените невротрансмитери или блокира обратното им поемане от изпращащия неврон.

Също така рецепторите за серотонин, допамин, норадреналин и всеки един от другите видове невротрансмитери имат множество подвидове. Например съкращението за серотонин е 5-HT. Съществуват рецептори 5-HT1A, 5-HT1B, 5-HT2 и т.н.

Всеки медикамент оказва влияние на специфични рецептори по специфичен начин, а много често на много повече от един.

Свързани статии

Антидепресанти – принцип на действие, видове, ефект

Антидепресанти – сравнение