Четири години по-късно

Тук ще разкажа как се чувствам четири години след започване на медикаментозна терапия и общо шест години след започване на третия ми епизод. Тази статия е написата една година след статията Три години по-късно. В тази ще се фокусирам повече конкретно върху себе си. Нещо като мини дневник.

Да чукна на дърво, добре съм. През последната година се стабилизирах още повече. Макар да писах в миналата статия, че вече спя без лекарства, това в последствие на моменти се променяше. Пак имах периоди от няколко месеца, в които имах нужда от Тритико (trazodone) или Атаракс (Hydroxyzine hydrochloride). Последният такъв дори беше преди около 3 месеца. Сега спя без никакви лекарства.

Преди година пиех 30 мг дулоксетин (Онелар, Дулсевиа) при стандартна терапевтична доза 60 мг. Постепенно ги намалих на 15 мг (половин капсула от 30 мг), а от няколко месеца 7.5 мг (1/4 капсула от 30 мг), което е 1/8 терапевтична доза. При намаляването 15->7.5 имах леки симптоми на тревожност и замайване, които отминаха за около 2 седмици. Помощно в този период взимах мента, глог и валериан, както и кава кава. Медитациите също помогнаха.

Не знам дали нещата съвпаднаха случайно или не, но около третия месец биофийдбек сесии сънят ми се оправи. Не мога да кажа, че заради това съм по-добре, но постепенно мозъчните ми вълни се промениха в измерванията в желаната посока.

През тази година се преместих в ново жилище, разделих се с дългогодишната си приятелка и се върнах за няколко дни в чужбина и то точно там, където преди години започнаха проблемите. При всяко едно от тези събития имах леко влошаване, изразяващо се в леко замайване, леко повишен пулс, лесна уморяемост. Всъщност на моменти усещам липса на енергия и във всекидневието си – нещо, което засега стои на едно ниво и няма голямо подобрение.

Влошаванията бяха преходни за няколко дни и сравнително леки. Не съм имал никаква ирационална тревожност, никакви паник атаки, никакви депресивни мисли. Не съм плакал нито веднъж без причина. Настроението ми е стабилно добро без пропадания.

На 7.5 мг дулоксетин вече малко по малко излизам от ефективна медикаментозна терапия. Разликата спрямо по-високите дози преди е повече мотивация, по-остър ум, по-малко забравям, повече фокус, по-малка сънливост през деня и особено следобед и донякъде подобрение на проблемите с ерекцията, за която понякога все още взимам PDE5 инхибитори като виагра/сиалис. Все по-често, обаче, нямам нужда.

Да чукна на дърво съм доста стабилен, но се следя. И при най-малките сигнали за влошаване, уверено ще върна на 30 мг и ще чакам още 6 месеца преди да предприема отново стъпките 15 мг ->7.5 мг пак през 6 месеца. Планирам да задържа 7.5 мг поне още 6 месеца от този момент ако съм добре и да опитам да спра дулоксетин изцяло, 4 години и половина след началото.

През деня съм много спокоен, не изпитвам субективно никаква тревожност, не се чувствам стресиран, спокойно ми е. Медитирам от време на време, спортувам редовно вдигане на тежести и кардио, понякога йога и от време на време групови спортове. Гледам да ходя пеша когато имам възможност, но се уморявам лесно. Опитвам се да си правя по няколко едночасови разходки през седмицата. Храня се доста добре, теглото ми е под контрол. Фитнес 3 пъти седмично. Спя устойчиво през 80% от времето. Не се преработвам под никакъв предтекст. На първо място е спокойствието ми. Понякога работя от вкъщи и спя следобед, ако съм уморен. Гледам много да си почивам. Само това лято имах 7 почивки под една или друга форма. Изпитвам нуждата от това. Не го казвам, за да дразня някого, а да припомня колко е важно човек с такъв тип проблеми да разпуска и да слага себе си на първо място пред работа и ангажименти.

Психологически проблеми нямам никакви. Какви физиологични са останали? Изреждам.

Понякога сънят ми не е добър, но е преходно само за няколко дни. После пак е добре. Заспивам много лесно, но понякога се будя малко по-рано (6 или 7 часа сън вместо оптимални за мен 9+), след което през деня съм сънен и ми се спи, особено следобед.

Либидото ми е по-високо спрямо предишните дози, но все още е ниско. Ерекциите понякога са проблемни. Виагра/сиалис помагат в част от случаите. Но понякога пък нямам проблеми.

Мотивацията ми е на 90% от това, което трябва да е, но има още едни 10%. На по-високи дози антидепресант бях значително по-мързелив и апатичен, но бяха нужни, за да съм добре сега. Платих си цената, години наред.

Понякога като че ли нямам много енергия и съм уморен без видима причина. Издържливостта ми като цяло не е висока. Ако дори една нощ спя по-малко, на следващия ден съм като пребит. Много рядко се случва, но като се случи, е неприятно. Да, липсата на енергия е нещо неприятно, но е на периоди. Понякога съм добре, понякога искам целия ден само да лежа. Липсата на енергия толкова години по-късно е може би единственото нещо, което ми тежи повече.

Имам стомашни проблеми по-често от нормалното – проблем, който ме съпътства от години и който се влоши с дулоксетин.

Това са проблемите. Други няма. Психиката ми е добре. Субективно не усещам да имам никакви сериозни проблеми в живота си. По темата моля да прочетете станицата Решаване на проблемите. Чувствам се уверен, имам самочувствие, спокоен съм, усещам се здрав и като цяло съм с много добър тонус. Доста по-добре от мои връсници, които не са имали моите проблеми, но не се грижат за психиката и физиката си.

Все по-малко обръщам внимание на сайта просто защото си върнах живота и го живея. Съответно интересите ми вече са насочени в друга посока. Нямам и физическото време и възможност да отговарям на толкова хора, както преди. Отразих това в страница контакти. Въпреки това допълвам на моменти важна информация, до която стигам, което може да се следи на страница промени.

Станаха готови генетичните ми резултати. Интерпретацията им се оказа значително по-сложна, отколкото очаквах. Започнал съм статия по въпроса, но вероятно ще ми отнеме месеци да я довърша. Предимно поради това, че се занимавам с други неща и си живея живота така да се каже. Гледам да прекарвам минимално време пред компютъра и като цяло пред екран. Най-често си ползвам телевизора, за да тренирам воден HIIT, да гледам нещо докато тренирам на крос тренажора или да практикувам онлайн йога.

Отказах се от кето храненето и периодичното гладуване по много причини, но се чувствах много добре на тях. Макар според мен да не е практично за по-дълги периоди. Все още не мога да преодолея напълно зависимостта си към шоколад/сладко и на моменти се тъпча, пълнея и се чувствам зле, на моменти спирам, чистя и се чувствам добре. Тук още има какво да се желае.

Това е. Лично за себе си аз съм се възстановил напълно и то от доста време. Особено като чета какво ми пишат понякога хората и как тепърва влизат в епизод и ги чакат много страдания.

Тук е моментът да вмъкна, че редовно виждам познати и приятели, които тепърва влизат в епизод. В преобладаващата част от случаите, обаче, сами са си виновни. Без да съдя и обвинявам. Буквално ненаучени уроци от живота или непознаване на себе си. Хора, които ги чака дълъг път по себепознание и смяна на ценности и приоритети в живота. И няма как иначе да е, никой не се е родил научен. В по-малка част става дума за спонтанно повредена мозъчна биохимия без обективна причина.

Самият аз сам скочих в бездната и си счупих главата преди години. Всички тези хора около мен се подлагат често сами на много стрес, който имат силата да предотвратят, но не осъзнават до какво ще доведе и нямат изградени навици и механизми за справяне. Много често казват “такива са обстоятелствата”.

Не съм съгласен. 

Виждам около мен как едно и също се повтаря от години – човекът стига дъното, минава през години трансформация и излиза различен, а обстоятелствата си стоят уж същите, но вече той ги интерпретира различно и не се натоварва от тях.

Всички тези приятели и познати са хора, които хронично са се натоварвали, хронично са се поставяли на второ място, хронично са злоупотребявали с психиката или физиологията си. Да не забравяме най-важното – хронично са игнорирали основни проблеми в живота си. След което резултатите не закъсняват. Само за последните 3-4 месеца около мен 5 човека започнаха да пият антидепресанти и още няколко да ходят на психотерапевти и са на ръба на медикаментозна терапия.

Живеем в такова време, явно.

Все пак целта на този сайт е да сложа на едно място всичко, което е проработило за мен, с надеждата да помогне на други хора. Затова и вече рядко отговарям лично – почти всичко, което знам, е на този сайт. Това е моята енциклопедия за вас. Дори познати и приятели насочвам директно насам, а преди консултирах лично. Останалите въпроси е най-добре да се отправят към професионалисти, които работят това и които имат опит и са вътре в нещата. Аз вече малко по малко излизам и завещавам направеното тук, като се ангажирам да го държа онлайн завинаги и на моменти да допълвам каквато нова информация стигне до мен. Очаквам малко по малко да намалее скоростта, с която внасям промени и добавям още информация.

Георги

Моля, ако информацията е полезна за вас, да обмислите дарение в произволен размер. Това ме мотивира да развивам сайта и да продължавам да помагам на всички нуждаещи се.

Ако желаете да разбирате за нови статии и страници, въведете своя email и натиснете бутона. Вашите данни никога няма да бъдат споделени с трети лица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *