Моят опит с биофийдбек

Какво е биофийдбек съм описал на тази страница. В тази статия ще споделя моя личен опит с метода, защото обичам лично да проверявам някой метод за възстановяване от депресия или тревожност, преди да го препоръчам на други хора.

Въведение

Преди няколко месеца ми писа една психоложка, която разказа как редовно изпраща хора с различен тип проблеми на биофийдбек при Агнешка Дейнович-Величков и има много добри отзиви от това как се повлияват. Това запали интереса ми и реших, че може да се окаже работещ метод, който да изпробвам лично и да добавя в сайта ако преценя, че има смисъл. Проучих, останах с добри впечатления, записах си час и започнах.

Първоначална диагностика

Първия път направихме премерване на съотношението между различните вълни в мозъка ми – бета, тета, SMR, делта и т.н. Теорията е, че има идеално съотношение и при всяко разминаване с него, според това кои вълни преобладават спрямо други, човекът има различни проблеми. При тревожност да речем бета имат по-голямо присъствие, при депресия е нещо различно, при ADHD е нещо трето и т.н. Моите проучвания показаха, че в цял свят методът се прилага от десетилетия и при някои хора е много ефективен. Самата Агнешка ми разказа за много успешни случаи. Работи и с деца.

След измерването, тя ми каза няколко неща за мен, които бяха верни – че имам доста ефективно работещ мозък, бърз, мислещ, с добър контрол над импулсивността и още няколко важни положителни параметъра.

Но малко тревожен. Прекелно обсесивен, обмислящ по много пъти едно и също нещо, риещ в безмислени посоки, прекалено анализиращ и трудно отпускащ се и съответно уморяващ и претоварващ се от това. Казано по друг начин – малък превес на бета мозъчни вълни пред тези, отговарящи за спокойствието – делта.

Цели

Целта на работата ни? Намаляване на бета активността за сметка на делта. На по-късен етап последва намаляване на алфа. Тук е важно да се отбележи, че стратегията по време на работа или с кои вълни се работи, зависи от това при конкретния човек кое не е в норма.

Евентуален видим резултат от работата ни? Научаване да се отпускам, да не рия върху едни и същи теми в главата си непрестанно, научаване повече да съм тук и сега, забавяне с цел успокояване.

Както написах в друга статия, в момента съм останал на 30 мг duloxetine (SNRI) и съм 100% стабилен, но при намаляването му под нея, се появяват леки симптоми на тревожност, влошава ми се сънят, започвам да се чувствам напрегнат, асоциален и други. Целта на този експеримент в основата си е да видя дали ще ми позволи да намаля дозата още или да спра лекарството изцяло и да остана спокоен и без симптоматика. Без да си въобразявам и изкривявам действителността обаче – ако стане, стане, ако не – не. Обаче пък ако стане… 🙂

Втората ми цел е да установя дали този метод няма качествено да промени светоусещането ми и да ми даде още повече от спокойствието, което донякъде се разлива в ежедневието ми при всекидневно практикуване на медитация. Не се чувствам напрегнат, но донякъде това е и заради 30-те мг duloxetine. Тук тествам хипотезата дали мога да съм спокоен и без него, в следствие от научените похвати по време на биофийдбек тренинга. Реално, обаче, аз отивам като здрав човек и по-скоро с любопитство, а не с конкретна заявка (проблем).

Третата ми цел е да видя как работи и ако преценя, че е полезно на други хора, да го добавя в сайта като метод, който хората да опитат.

Продължителност

Всяка сесия продължава 1 астрономически час или малко по-малко, но реално времето, през което човекът практикува биофийдбек, е по-кратко. При мен в момента се движи около 30 минути на сесия. Защо? Защото е натоварващо, но за това по-долу.

Агнешка обясни, че за всеки човек са нужни различен брой сесии. Средно 15. Обикновено първите 4-5 сесии мозъкът не знае какво се случва и няма видими резултати. В един момент той хваща какво се иска от него, прави връзка между работата си и обратната връзка и нещата тръгват в желаната посока.

Започва се 2 пъти седмично и след това се разрежда до 1 седмично. На теория веднъж като се минат средно 15-те сесии, работата на мозъка се променя качествено до края на живота на човека и не са нужни повече тренинги.

Процесът

Сядам на един стол, слагат ми се електродите по главата, Агеншка сяда отстрани на лаптопа, а пред мен има един телевизор. Тя избира се с кои вълни ще се работи и избира типа визуализация.

Има сигурно 20-на визуализации, които позволява конкретния софтуер. Няма голямо значение с коя визуализация ще се работи. Общото между тях е, че приемат някакви входни данни (избраните мозъчни вълни) и спрямо промяната им, показват нещо на екрана. Реалано обратната връзка за вашия мозък.

Съответно визуализираните данни отиват или в правилната посока, или в грешната. Има няколко параметъра. Ще дам примери с 3 параметъра.

Пример за визуализация при 3 входни параметъра е 3 топки с 3 цвята. Когато някой параметър отива в грешна посока, неговата топка отива надолу на екрана и размерът ѝ се увеличава. Целта ви е топките да са малки и горе на екрана. Лично аз използвах тази визуализация, защото най-малко ме разсейваше.

Друга визуализация е лице на човече. Праметър 1 е колко брада има, параметър 2 е колко е усмихнато, параметър 3 е колко отворени са очите му. Целта е усмихнато, без брада, с максиално отворени очи. Или пък дърво. Параметър 1 е колко са отворени клоните му, параметър 2 е колко е дълбоко стеблото му и параметър 3 е колко цветове има (май така беше). Последен пример е прозорец, завеси пред него и мъгла пред гледката. Параметър 1 е колко е отворен прозорецът, параметър 2 е колко са дръпнати завесите пред него и параметър 3 е колко е гъста мъглата. Целта е отворен прозорец, отворени завеси, липса на мъгла.

С две думи – типът визуализация има смисъл дотолкова, че да ви харесва. За децата има по-забавни. Първата или втората сесия ви се показват различни визуализации, за да си харесате някоя и след това се работи с нея до края на терапията. След като харесате конкретна визуализация, Агнешка обяснява каква е целта ви и се стремите да я постигате.

Понякога тя вкара и 4-ти параметър (обратна връзка) – ниво на алфа вълни. Те са високи, когато човек медитира със затворени очи. Но когато е с отворени и съсредоточен върху нещо, не трябва да са високи. Съответно ако се отнесете, софтуерът показва една врътяща се планета със звук върху избраната визуализация, което веднага ви дава негативна обратна връзка и ви кара да се върнете тук и сега, съсредоточени (при което планетата изчезва).

Правят се сесии по 30-120 секунди с почивки между тях. Когато държите параметрите в правилните граници, трупате точки, които чувате и като звънчета. На края на всяка сесия виждате колко точки сте събрали.

Агенешка през цялото време нагласява ръчно трудността на латопа ако се налага, за да може хем да не е прекалено лесно, хем да не е прекалено трудно. И в двата случая няма смисъл, защото не сте на границата на възможностите на мозъка в момента и не бихте имали смислена обратна връзка. 

Може би най-важно е „какво се иска от вас“. Не мога да го определя много точно. Нещо като медитация е. Иска се „тук и сега“, „положителна нагласа“, „спокойствие и уравновесеност“ и да се следва процеса. Няма как да го опша с думи.

Впечатления

Трудно е. Поне на мен ми е доста трудно. Първите пъти наистина не знам какво правя и има ли смисъл. Уж се опитвам да съм тук и сега, да съм с положителна нагласа, да съм спокоен и уравновесен, а на екрана стават привидно произволни неща.

Реално мозъкът „търси“ какво да променя в работата си, за да бъде награден. Обаче това търсене, като не знаеш точно какво търсиш, е трудна работа и уморява. Все едно да трябва да имаш 3 копчета, които да въртиш в главата си, ама самите 3 копчета още „ги няма“ и тепърва ги формираш. Не ми хрумва по-добра аналогия.

След няколко посещения започнах обаче да набирам сила. Като че ли малко по малко започнах да разбирам какво се иска от мен и да се приближавам към него. Всичко това става несъзнателно. Не мисля, че на нивото на съзнанието ми научавам нещо. Случва се изцяло подсъзнателно. Мозъкът се учи какво се иска от него и започва да го постига, но не знам как и е невъзможно да го опиша с думи. Все едно да опиша с думи как се научаваш да шофираш или да пазиш равновесие на велосипед – невъзможно е, просто някак започва да се случва с опита.

Първите 4-5 сесии усещах ажитираност. Започва да не ме свърта на едно място. Започвам да кърша ръце и крака и искам да свърши по-бързо. Вътрешно напрежение. И след сесиите бях леко ажитиран 2-3 часа.

След това тези неприяни усещание отшумяха. Към момента съм направил 10-на сесии и вече ми е много по-лесно и смея да кажа, че горе-долу постигам това, което се иска от мен.

Muse Headband

Преди около година си бях купил Muse Headband, който реално е форма на биофийдбек (неврофийдбек). Представлява устройство, което се слага на главата и измерва мозъчните вълни. Официалното му предназначение е да ви помага да постигате по-дълбоки форми на медитация като приложение на мобилния ви телефон се свързва с Muse и в реално време интерпретира информацията. Целта е по време на медитация да получавате веднага обратна връзка доколко сте отпуснали ума си. Веднага щом се разсеете, получавате негативна обратна връзка, а веднага щом „влезнете в правилен мисловен ритъм за медитация“, получавате положителна.

Медитирам от години, но в никакъв случай редовно. Когато купих Muse, явно не бях готов, че трябва да му дам поне месец, за да може мозъкът ми да се адаптира (реално да се научи от обратната връзка). Звуковата обратна връзка много ме разсейваше и в крайна сметка се отказах само след няколко опита. Покрай тръгването ми на биофийдбек и разговорите какво се очаква и как работи процесът на мозъчна адаптация, реших да му дам втори шанс.

Заключение

В бъдеще тук ще публикувам резултатите ми преди и след метода под формата на пропорции между мозъчни вълни. Разбира се, не съм убеден доколко това само по себе си е смислена информация, защото при мен отклоненията бяха много малки (няколко процента от идеалните), а съм сигурен, че според това какво прави и изпитва човек в даден момент, те се променят леко.

Престои да допълня и разширя тази статия в бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *