Тук ще разкажа какво се случи с мен пет години след момента, в който се престраших да започна медикаментозна терапия и общо седем години след започване на всичките ми проблеми. В тази поредица проследявам какво се случва с мен и давам „отчет“ за това как е протекъл процесът по възстановяване при мен. Статията има само описателен характер и не бива никой да вади изводи за себе си. Всеки организъм е уникален и процесът протича коренно различно.
Тази статия е част от цяла поредица. Ето всички части, подредени хронологично една след друга:Три години по-късно
Четири години по-късно
Пет години по-късно
Съдържание
След 5 години се получи
Спрях антидепресантите и седативите за сън. Получи се! Живея без хапчета и се чувствам добре.
Споделям това с една едничка цел – да дам пример и надежда на други хора, които в момента страдат от някое разстройство и/или са на медикаментозна терапия. Да покажа, че дори след толкова години, протичат бавни възстановителни процеси и ако човек спазва останалите добри практики и не си вреди, взимането на антидепресант може да има своя край.
В никакъв случай не искам никой да спира преждевременно медикаментозната си терапия. Аз през годините постепенно намалявах, а когато се налагаше увеличавах и настройвах дозите и спрях едва когато бях до огромна степен сигурен, че няма да има рецидив. Засега, да чукна на дърво, се оказвам прав.
Интересен факт е, че когато преди 5 години отидох в психитричния кабинет и преживях личния си ужас вътре, чух „ще пиеш медикаменти около пет години“. Не знам дали беше усет, дали беше случайност или го превърнах в самосбъдващо се пророчество, но периодът се оказа много точен. Пет години по-късно, да чукна на дърво, съм излекуван.
От приблизително 6 месеца не пия нито един антидепресант. Няколко месеца през изминалата година бях върнал Тритико за съня, но от месеци устойчиво спя без него.
Към момента не слагам нито един медикамент в устата си всеки ден. Не броя витамин Б12, витамин Д, Омега-3 и подобни.
Защо се получи
Аз го отдавам на няколко причини + късмет. Тук наричам късмет външните обстоятелства, върху които нямате контрол. И все пак е ужасно хлъзгава тема върху какво нямате (или си мислите, че нямате) и върху какво имате контрол. На пръв поглед нямате контрол върху биохимията си, върху средата си, върху другите хора, върху обстоятелствата в живота ви и т.н. Обаче ако се вгледате внимателно, често ще установите, че всъщност имате контрол върху не малко неща, но рационализирате в ума си, че нямате и/или нямате нужната мотивация за промяна. Защото така е по-лесно. Виждал съм го безброй пъти.
Не съм перфектен, не съм идеален. Обаче съм упорит. През тези 5 години:
- Пих си лекарствата. Не ги спирах, не ги намалявах, не ги изключвах, не си казвах „оправих се“ на 6-тия месец и не ги спрях. Да, направих няколко грешки в тази посока, но кой не греши. Запазих благоразумие, бях реалист и си пих лекарствата 5 години.
- В началото преминах през 9 месеца сесии по КПТ – Когнитивно-поведенческа терапия всяка седмица. Много е важно да се изгради терапевтична връзка и тя да е ефективна. Не всяка комбинация терапевт<=>клиент е добра. Търсете своя терапевт. Лично аз препоръчвам само КПТ като вид talk therapy, евентуално в комбинация със схема терапия. Ще съм краен, но според мен психоанализа, гещалт терапия, интерперсонална терапия, арт терапия и още сигурно 10 вида терапии, които съществуват, не са ефективни за тревожни и депресивни състояния и си губите времето и парите. Може да ви се струва, че правите нещо с този вид терапии, но ако не работите с автоматичните си мисли и мисловни модели, а само обсъждате случки от ежедневието като с приятел или само си говорите какво сте правили в детството или пък вие говорите 95% от времето, а терапевтът просто кима и ви слуша, си губите времето и парите.
- По време на тези 9 месеца направихме около 15 сесии EMDR. Методът при мен беше брутално ефективен. Буквално преработвах травми, от които имах flashbacks и безсънни нощи от години за по 30-40 минути на сесия.
- В следствие от психотерапията, се промених. Ако не го бях направил, сега щях да съм зле. Много, много зле. Ако имате подобен на моя характер и не го направите и вие, ще сте зле. Много, много зле. Гарантирано зле. Каквото и да пиете, на каквато и терапия да ходите и каквото и да правите.
- Изчетох много литература. Списъкът не е изчерпателен, от написването на страницата съм изчел още 10-на книги най-малко. Запознах се с какво си имам работа, как работи човешката психика, как работи човешката биохимия. Разбрах много психотерапевтични подходи, както и схванах методите на психиатрията. Разнищих разстройствата и проблемите си в този сайт. Ходих години наред по обучения по КПТ и проведох неизброими часове разговори със специалисти и по психотеарпия и по психиатрия.
- Като казах сайт, създадох www.strahbg.com. Усилията бяха неимоверни. Безкрайно благодарен съм за всички дарения! Имаше дълги периоди, в които не работих по сайта. След това се връщах с нови сили. Писали си ми стотици хора и нямам предвид 100 или 200. Помогнал съм на когото с каквото мога. Мисля, че нямам неотговорен email или ако имам, е станало по невнимание. Имах периоди, в които ми пишеха по 20 нови човека на седмица, отделно водих диалог с предишните. На моменти съм имал започната кореспонденция, стигнала до някъде с над 100 човека едновременно и не се шегувам. Затова и постепенно осъзнах, че нямам ресурса да помогна на всеки и най-вече – не мога. Категорично спрях да давам съвети. Описал съм какво е проработило при мен, добрите практики и систематизирани подходи. От там сте вие на ход. Не мога да реша вашите проблеми. Налага се сами да се потрудите.
- Заведох десетки хора на психотерапевт или психиатър. Приятели, роднини. В началото го правех дори за хора, които не познавам изобщо, но ме потърсиха за помощ и кураж. Насочих стотици други към препоръчваните от мен специалисти. Спрямо конкретния проблем на човека, преценявах дали е за психотерапия или за медикаментозна терапия. Според мен не съм подвел никой да пие лекарства, ако не е имало наистина нужда. Не съм антидепресант фен, както неведнъж са ме обвинявали хора, които са ми писали лично. Това, че съм проучил лекарствата добре, не означава, че ги пробутвам на всеки. Исках аз да съм запознат как работят. Освен това те не работят винаги добре. Проработиха добре за мен. Те са просто един инструмент за конкретен проблем. Гледах да съм реалист. Животът е кратък.
- Периодично си правих изследвания. И физиологични и психологически. Правих си статистика. Къде съм. Между другото психиатър, който ви следи от повече време, но не ви дава да попълвате въпросник минимум веднъж на седмица (по-добре всеки ден) с това как се чувствате, какви са нивата ви на стрес, тревожност, депресивност, гняв, мързел, апетит и още няколко неща, не ви следи добре. От ключова важност е да следите как се развива състоянието ви във времето и дали се движите в правилната посока. На базата на този въпросник, психиатърът нагласява лекарствата. Отделен върпос е, че ако ходите на психотерапия (което според мен е задължитлено), подобен въпросъник също не е лоша идея да се представя и там и да обсъждате проблемните части от него.
- През годините се самодиагностицирах не веднъж и стигнах до извода, че съм преминал през дереализация и деперсонализация (особено след глупавата грешка да пуша трева), паническо разстройство с чести паник атаки. Около 2 години на моменти откровено имах много силна агорафобия. Близо 3 години имах силна плаваща фонова тревожност под формата на Генерализирано тревожно разстройство (ГТР). По време на най-критичните си месеци имах със сигурност смесица от ГТР заедно с ажитирана депресия, заради която имах за много кратко и суициден риск. Всичко това се случваше на фона на страховита хипохондрия години наред. Имал съм месеци с дадени хиляди левове за прегледи и изследвания и то неведнъж. Многобройни обикаляния по ЯМР, скенери, кардиолози, невролози, ендокринолози, уролози и какво ли още не. По едно време нямах добро място да ми взимат кръв по ръцете от предишни заздравяващи убождания с игли. Преди всичките ми проблеми, установих, че от тийнейджър съм живял над 10 години в умерена дистимия, а от неправилно хранене поради нестабилни нива на кръвна захар и в комбинация с това, че съм свръхчувствителен човек, съм имал много елементи на циклотимия откакто се помня. Като капак имам елементи (но за щастие не и самото разстройство) на Обсесивно-компулсивно личностово разстройство (ОКЛР), което няма нищо общо с ОКР. След всичко изброено и след години психотерапия, изчетени книги, променени навици и медикаменти, към момента нямам нищо от изброеното и живея 100% нормален живот. Вярвайте ми ако щете. Знам, че звучи абсурдно на фона на всичко изредено, но слабо ме интересува кой ми вярва и кой не. Аз знам за себе си. Пиша го с една цел – да ви дам надежда, че човек, който е бил толкова трагично зле, може един ден да е напълно добре.
- Няма да изброявам всеки по отделно, но практикувах почти всички помощни методи, които съм изброил на сайта. На моменти някои повече, на моменти по-малко. Няма да стане, хора. Няма да стане без тях. Ако не станете почти фанатични на тема здравословен живот и как да не си вредите, възстановяването ви ще се забави. Много хора си вредят сами и най-доброто хапче на света или най-добрият терапевт за по 1 час на седмица или няма как да компенсита лоши навици през останалите 167 часа. С две думи – хранех се добре, спортувах, релаксирах, сменях си периодично стресиращите работи. Спокойствието е на първо място.
- Разбрах, че съм свръхчувствителен човек и дете орхидея. Това ми помогна страшно много. Книгата по темата е направо задължителна ако сте такъв.
- Проучих позитивите от психиатричен генетичен тест. След това изчетох целия си геном (ДНК). Отне ми 2 години да разбера теорията на генетичния анализ и да анализирам своя геном. Започнах да си вадя изводи на база на това, но съм в началото. Вероятно ще ми отнеме месеци или години докато направя нужните заключения.
Затова се получи. Заради комбинацията от всичко това се получи. Разнищих проблема от всички посоки, раздробих го на малки парченца и разбрах, анализирах и промених всяко. Не се получи, защото просто пих 5 години хапчета.
Промените след спиране на антидепресантите
Позитивните
Спря да ми се доспива следобед – проблем, който имах с години и ме измъчваше много. Енергията ми като цяло се повиши. Затова помогна и осъзнаването, че без таблетка Б12 (1000 mcg метилкобаламин) всяка сутрин под езика, енергията ми страда. Вероятно ще е доживот. Това да ми е „проблемът“. 🙂
Паметта ми леко се подобри.
Либидото ми леко се повиши спрямо 30мг Онелар. Проблемите с ерекцията и оргазмите почти отшумяха. И все пак съветвам всеки да обърне специално внимание на nofap движението ако има проблеми в този спектър. Независимо дали са причинени от антидепресанти или не. Толкова много проблеми се коренят там, че ми се плаче за пропиляните години като слушам приятели, познати и пишещи ми в сайта по темата.
Стомахът ми изцяло се нормализира. Имах леки неразположения, дори на ниската доза Онелар. Сега всичко е наред.
Тревожност? Депресивност? Хипохондрия? Дереализации? Паник атаки? Ниско самочувствие? Агорафобия? Промени в настроенията и/или енергията, включително при/от лошо време?
Няма!
Негативните
Станах една идея по-напрегнат. Една идея по-избухлив. Една идея по-срамежлив. Беше очаквано. Не много, но достатъчно, за да обръщам внимание и да градя още стратегия как да го компенсирам.
Вдигам си неосъзнато раменете по-често от нормалното и понякога това ми напряга мускулатурата около тях.
Неутралните
Станах по-чувствителен. Станах по-емоционален. Много по-лесно плача на въздействащи филми или музика. На високи дози Сероксат/Онелар не бях плакал с години, а сега ми се случва почти всеки месец. Разбира се, от някаква силна емоция, а не патологично. Все пак съм свръхчувствителен човек и цял живот преди съм бил така. Бях забравил какво е. Всичко това се очаква с по-ниските нива серотонин. Не е нещо лошо, просто е различно.
От тук нататък
И все пак се следя. По-високата емоционалност е очаквана, но гледам да е в разумни граници. Цял живот ще съм податлив на пропадания в настроението и тревожност – такива са гените ми. Разликата е, че след КПТ вече мога да хвана тъжните настроения, причинени от грешни мисли от когнитивни изкривявания и да ги туширам в зародиш. Не си позволявам да слушам тъжна или меланхолична музика – веднага ме завлича надолу.
Ако случайно нещата започнат да излизат извън контрол, няма да се поколебая да взема мерки.
Сънят ми е добър. Даже учудващо добър. Спя добре, не се будя. Обикновено спя между 8 и 9:30 часа.
Не се преработвам, не се преуморявам, спортувам, храня се отлично, имам добър тонус и като цяло нямам от какво да се оплача. Усетя ли, че нещо или някой ме напряга, го елиминирам бързичко от живота си.
Спокойствието ми е на първо място.
Няколко месеца по-късно реших да включа хранителната добавка 5-HTP + Л-Триптофан. Може да прочетете какво е това и защо го направих.
Заключение
Някак си стана. Честно казано първите години бях толкова уплашен, че ще пия лекарства цял живот, че месеци наред се бях фиксирал много върху това, само това повтарях, за това мислех и бях силно разтревожен.
Сега, 5 години по-късно, нещата са коренно различни. Преминах ли през ада? О, да. Научих ли си уроците? Силно се надявам. Ще позволя ли да се доближа отново до ада? Силно се надявам не. Целият този сайт е посветен на това – да опиша какво проработи за мен, да ми напомня през какво преминах, какви изводи си извадих и да ме пази. Да ме пази да не тръгна по грешния път на перфекционизма, на високите очаквания, на работохолизма, на безсънните нощи, на нерешените проблеми, на вечното натискане на газта, на стреса и на саморазрушението.
Май се справих.
От много време съм изместил фокуса от проблемите си, заради които направих този сайт. Главно защото вече не са проблеми за мен. Силно се надявам това да остане така и занапред.
Бъдете здрави!
Гигантски труд си положил Георги, за себе си и полза роду!
Наслаждавай се на плодовете дълги, дълги години!
Вечна благодарност!
Отблагодарете се, хора, кой с колкото може!
@Владимир: Благодаря. Да, наистина доста труд. Целта е моите изводи да свършат работа и на други хора. Също така да предам наученото и да покажа какво е проработило за мен. Не на последно място, както написах и в самата статия – да се отбивам тук на моменти и да си припомням през какво съм преминал, за да не направя същите грешки, довели до състоянието ми.
Напълно подкрепям препоръката за КПТ. Без да омаловажавам значимостта им, но всякакви неорайхиански, юнгиански и прочие терапии са загуба на време. А наистина съм потресен от факта, че някои псевдо-терапевти твърдят, че с тези методи терапевтират тревожни и депресивни разстройства, без дори да имат базисни знания и подготовка относно съответното тревожно състояние. Като така единствено заблуждават пациента. Лично за мен трябва задължително да се прави някаква проверка на психотерапевтите, защото немалка част от тях нямат нужната компетентност, за да поемат отговорност върху състояние, от което зависи целият живот на човека. Браво за изминатия път.
@Иван: Благодаря. Да, споделям гледната ти точка напълно. Тъжното е, че според мен доста малко терапевти знаят какво правят. Трябва хем да ти се отдава тази работа, хем да си положил години наред усилия в обучения, супервизия, след това пак обучения, да си гледал други терапевти достатъчно, да задаваш непрекъснато въпроси за трудните казуси и да имаш широка гледна точка и опит. Това автоматично изключва повечето. Също така е добре да имаш някакъв житейски опит и да не си на 23 години, когато при теб дойде суициден човек на 50, видял 10 пъти повече от теб в живота. Години наред посещавах различни групи за обучение в различни школи и редовно на 10 човека, точно един или най-много двама имаха изобщо потенциал. Не е за всеки тази професия и трябва доста неща да кажат „щрак“, за да си ефективен, полезен и да не заблуждаваш хората и да им взимаш напразно парите, продавайки мечти за един по-добър живот.
Отделно трябва и да си паснат терапевт и клиент – нещо, което понякога не става и с най-добрия специалист.
Всичко това е най-слабата страна на КПТ – че човешкият фактор е изключително силен. Да попаднеш на терапевт, който покрива всички тези изисквания, да си паснете и да се повлияеш, не е честа комбинация. Методът е страшно силен и ефективен, но е най-трудният от всички типове терапия, иска най-много интелект, адаптивност и подход. Всеки друг е повече или по-малко пасивен и не изисква толкова обратна връзка от теб и адаптация, подход и опит от терапевта.
Безспорно за да си добър терапевт, се изисква много, много учене, работа, практика, консултации и т.н, а и нещо да ти е дадено отгоре. Затова и добрите терапевти реално успяват да помогнат в по-голямата част от случаите. Но виждам всякакви хора, които пишат по сайтове, че работят с тревожност и депресия, уж сертифицирани терапевти с опит, отиваш при тях, обаче те самите не могат да разберат какво точно преживяваш и дори не успяват да дадат адекватен съвет, какво остава да помогнат. Отчайват те още повече в тази посока, че страдаш от нещо, което е неразбираемо и не може да се реши, или просто ти си си виновен, че не се справяш.
Един от терапевтите, при които ходих, работеше със системен подход – и искаше даже да ходя с близките си, за да задава абсолютно излишни въпроси все едно съм на беседа. Доколкото разбрах това е било някакъв тип фамилна терапия, при положение, че проблемът е личен. И как това ще помогне на човек със силна тревожност. А такива състояния са много сериозни и трябва незабавно да се намерят ефективни решения. Но хората просто искат да вземат пари, това е. Не говорим дори за професионализъм. А за човещина. Като не можеш да помогнеш, а просто да консултираш някого за подкрепа, добре – но не заблуждавай страдащите, защото така човек може да смени едно 10 терапевти, докато попадне на свестен… И ресурси, и време, и търпение просто се губят.
@Иван: Много добре го написа. Съгласен съм изцяло и нямам какво да допълня.
Прочетох внимателно и не зная как да постъпя. От дълги години вземам диазепам и сега съм с висока доза. Не вземам всеки ден, но има моменти, когато усещам, че ще гръмна без него.
@Хари: Обръщане към психиатър и внимателна оценка на ситуацията и съотношението полза/вреда.
Благодаря за статията, върна ми надеждата, че и аз един ден ще спра Сероксат(който пия от 5 години, в началото по20мг, а сега по 10), в доста от написаното видях и себе си. Това което ме притеснява е, че съм си изградила представа как ако го спра ще рухна, това е моят най-голям страх. Миналото лято го спрях за около месец и изпаднх в много, много тежка криза. За момента не се чувствам готова за спиране..
Бъдете здрав и щастлив!
@Ваня: Радвам се, че статията е била полезна. Надежда винаги има, но нещата са много комплексни и варират от човек до човек. Препоръчвам да се изчете целия сайт и да се извлекат възможно повече поуки. Успех!
Прочетох целият сайт както и линковете които си добавил в някой от статиите, поръчах и две от книгите които препоръчваш. Респект за огромния труд и желание да помагаш. Не съм срещала по ясна, точна и изчерпателна информация по темата. Живея в чужбина и наистина много съжалявам че сайта няма и английска версия защото това би помогнало на много повече хора от целия свят. Не съм се сблъсквала с нито един от засегнатите проблеми лично, но споделеното от теб ми даде достатъчно информация за да се чувствам малко по подготвена за да помогна и подкрепя много близък човек до мен който има част от тези проблеми. Ако имаш време и възможност naпиши нещо повече за близките на хортата с депресия- каква според теб е тяхната роля, могат ли да помогнат изобщо с нещо, как трябва да се държат за да бъдат най полезни. До колко подкрепата на тези хора е важна и до каква степен трябва да се образоват по темата, не само за да помогнат но и да не навредят.
@Искра: Радвам се, че сайтът ти е полезен. Дано книгите също помогнат. За съжаление няма как да преведа сайта на английски поради простата причина, че нямам време и вече се занимавам с други неща и той е на доста заден план. Добра е идеята ти за статия, но на този етап съм доста зает със странични задачи и отлагам дори приемането на коментари със седмици понякога поради друг фокус. Като цяло това, което съм предал до момента, е това, което е в главата ми 1:1. Ако се сещам за нещо друго, ще го допълвам в движение.
Със сигурност е много трудно да си до човек, който преминава през какъвто и да е епизод. Ключова според мен е възможността близкият да осъзнае, че страдащият не разсъждава напълно като здрав човек и че в даден момент от времето той всъщност не е такъв. Макар да няма видими следи, депресията изкривява страшно много ума отвътре и временно превръща страдащите в коренно различни хора. Разбира се, надеждата трябва винаги да е жива, че отдолу чака същият прекрасен човек, който е бил страдащият и преди, но има нужда от помощ, разбиране и време, за да излезе отново на повърхността.
Здравей, Георги! Днес попаднах на сайта ти и искам да кажа – УАУ и безкрайни благодарности за огромния труд, който си положил, и за всичко споделено!
Открих много сходства с твоята история (въпреки че съм жена на 36, с две деца) – свръхчувствителност, травми в детството, стрес, хранително разстройство, депресия, която се редува с тревожност – и половинчати опити за „преодоляване“ на проблемите с терапия, здравословен начин на живот, промяна на мисловните модели, спорт… резулатът беше кратки, временни проблясъци и последващи сривове. Миналата година се разведох и това, в комбинация с пандемията и стреса от отглеждане на две деца почти сама, ме срина окончателно. Най-накрая започнах да признавам пред себе си, че може би съм болен човек, който има нужда да се лекува, а не просто някой, който трябва да се „стегне“ и „просто“ да се промени. Въпреки предубежденията ми към медикаментозната терапия (до голяма степен предизвикани от неинформираност) се озовах с рецепта и лекарства вкъщи, но отново се разколебах дали да започна да ги пия. Помолих Вселената да ми даде някакъв знак… и попаднах на твоя сайт. Думите ти ми помогнаха да осъзная ясно това, за което само смътно си давах сметка досега – че лечението изисква действие, а не четене на форуми, и че отговорността да взема решение да се лекувам, е изцяло моя. Никой не може да ми обещае, че всичко ще бъде наред, но за сметка на това е сигурно, че ако не предприема нищо, ще става само и единствено по-зле.
Хиляди благодарности отново, продължавам да чета.
@Александра: Моля! Ето, сайтът е изпълнил предназначението си – да бъде открик от човек в нужда. Някога аз имах такава, но тази информация липсваше. Сега я има и спя една идея по-спокойно, че ако ще във всичко друго да се проваля и животът ми да няма смисъл, едно нещо полезно на тоя свят ще съм направил и оставил след себе си, помогнало на други страдащи.
Да, лечението изисква действие. Не става само с положителни мисли, билки и успокояващи разговори с приятелки. Така нещата се влачат с години, понякога десетилетия. Действай и не се колебай – описал съм достатъчно методи, прилагай възможно повече наведнъж и не пести време, усилия и средства. Здравето ти е на заложено на карта, а нямаш ли него, нищо нямаш. Изчети всичко, но не мисли много и не чакай дълго. Всеки ден, прекаран в епизод, увеличава времето за възстановяване. Бъди отговорна към себе си и децата си. Успех!
Благодаря ти за отговора! Забравила съм всъщност да напиша същественото – ще си пия лекарствата! Нямам повече колебания, единствено ми предстои лека хирургична интервенция, а прочетох, че сертралинът влияе на кървенето и следващата седмица ще се консултирам с хирурга дали мога да го започна, или да изчакам да мине процедурата.
Много ми беше полезно също да прочета, че е нормално лечението и възстановяването да продължат дълго време при някои хора, както и че е нормално да се налагат корекции на дозите и/или смяна на лекарствата – помогна ми да си създам правилна нагласа и очаквания.
През годините съм успяла да променя доста неща у себе си и в начина си на живот в положителен план; това ще ми бъде полезно, но със сигурност ще потърся и терапевт, който се занимава с КПТ. От личен опит разбрах, че анализата действително не е най-подходящият метод за мен и моите проблеми.
@Александра: Всичко, което казваш, звучи доста разумно. Вероятно си на прав път. Правилните нагласа и очаквания са ключови, защото понякога човек иска да се оправи едва ли не след няколко седмици или най-много 2-3 месеца, а често е отлагал взимането на мерки с години. Няма как. Пътят е бавен, всичко става постепенно и търпението е ключово. Разбира се, ако се прави едно и също, но се очаква различен резултат, голям смисъл няма. Искам да кажа, че възстановяването трябва да става на фона на промяна на навиците, правилния вид терапия при правилния терапевт, спорт, менажиране на стреса и още един куп неща, описани в сайта. Успех!
П.П. Ако това ще те успокои, при повечето хора се налага интерактивен процес по нагласяване на дозите, смяна на неподходящи медикаменти с други ако има непредвидени реакции и всичко това е повече изкуство и емпиричен опит, отколкото точна наука. Всеки случай е страшно индивидуален. Ако при теб се наложи, попадаш в графата „нормално“, а не „изключение“. Ще се справиш. 🙂