Защото в над 90% от случаите не мога, дори да искам. Пиша тази статия специално с целта да я изпращам като отговор, когато някой поиска от мен да реша негов проблем, който няма как да реша. Или да му дам съвет, който няма как да дам.

Понякога на конкретен въпрос може да се отговори и отговарям. Друг път, много по-често, не може. Тогава (ще) давам линк към тази статия на човека. Затова и съм написал с червени букви на страница контакти следното:

Нямам възможност да отговоря на всеки. Около 90% от историите и въпросите към мен се повтарят, а моите отговори са вече на сайта. Също така често на много от въпросите не може да бъде отговорено. Ако уважавате труда ми, изчетете целия сайт, преди да попитате. И страниците и статиите. Всеки личен отговор отнема време, което често предпочитам да прекарам в други дейности.

„Как да се оправя“?

Директно ви казвам – следвайте стъпките, които съм описах на страница Преодоляване. Ако го направите, вероятно няма да имате нужда да ми пишете.

Целта на този сайт

Целта на този сайт е да споделя какво е проработило при мен и до какви изводи съм стигнал за себе си. Също така целта е да ви помогне да придобиете някаква информация и моята гледна точка, след което сами да решите какво да правите. Ако се налага, да проучвате и опитвате с години!!!

Целта не този сайт не е да решавам проблеми, които не съм имал, над които не съм мислил със стотици часове и които не съм проучвал с години, за да мога да дам смислен отговор.

Защо на общи въпроси онлайн не може да бъде отговорено

Защото много често ми се задава въпрос без никакъв контекст. А за придобиването му са нужни часове жив контакт, което онлайн би било седмици писане на мейли и порядъци повече време. Отговорите, които често се искат от мен, не са очевидни като „колко колела има автомобилът“ или „накъде сочи компасът“. Отговорите изискват диагностика и понякога десетки часове жив контакт, проучване на живота, гените, навиците, поддържащите фактори, светогледа и още какво ли не. Диагностиката отнема време, средства, усилия. Това не е кръстословица.

Пример 1: Пия (или по-лошо – съпругът ми, детето ми, приятелката ми, майка ми) лекарства 1, 2 и 3 в такива и такива дози от еди си колко време. Защо не се оправям/оправя?

Пример 2: Ще напълнея ли от лекарство Х? Ще имам ли странични ефекти от лекарство Х? С какво лекарство да сменя X, за да се подобря?

Пример 3: Да си направи ли генетичния тест? Да дам ли парите? Не са ли много? Ще помогне ли? След генетичния тест ми смениха лекарствата и се влоших. Защо?

Пример 4: Как да намаля лекарство Х?

Пример 5: Дъъъълго описание на едва ли не целия житейски опит и проблеми досега, след това 10 абзаца с догатки и накрая въпрос „Ти какво мислиш? Какво да правя?“.

Пример 6: От 10 години имам такива и такива проблеми. Опитал съм това, това и това. Какво да правя?

Пример 7: Защо ти си се оправил, а аз не?

Пример 8: Имам следния проблем (следва супер странен проблем). Свързал съм се със следните хора (следват имена на 10-на лекари или терапевти). Те са ми казали следното (следват 15 минути четене в обяснения). Как мислиш, ти какво би направил на мое място?

Знаете ли какво е общото? Отговорът. И той е „не знам„.

Няма как да знам. Не съм лекар. Не съм терапевт. Не сме си поговорили час и половина, през който да задам 50-на въпроса и да получа отговор. Неслучайно се иска диагностика, за да се реши даден случай. Ако не се искаше, нямаше да има нужда от лекари. В този процес единият човек задава въпроси, другият отговаря, а първият задава всеки следващ въпрос на база на дадените току що отговори. Т.е. процесът е интерактивен. Ако това става по мейл, това значи да си разменим около 100 мейла. Всеки следващ въпрос е насочващ, на база на предишните. Няма как от един мейл или коментар под статия, без никакви насочващи въпроси от моя страна, да дам смислен отговор.

Нещата са изключително сложни. Депресивните и тревожни разстройства са многокомпонентни. Не е само какви хапчета пие човекът. Не е само дали спортува, дали се храни добре, дали практикува релаксиращи дейности, дали има стрес в работата. Има около 30 фактора, които ми идват на ум ей сега. Ако се замисля, ще ми дойдат още 30. И може 40 от тях да са наред и 41-вият да е виновен. И някак да открия този 41-ви, без да поговоря дни с човека. Със сигурност 10 изречения мейл не стигат. И да са повече, пак не стигат.

Вижте тези статия. Как мислите? Вие правите ли всичко това? Вижте раздел видове терапия и раздел помощни методи. Опитахте ли всичко от там няколко месеца, ходихте ли на терапия 1-2 години? Прочетохте ли поне 10-на книги? И дори да сте го направили, вероятно всичко, което мога да ви кажа, е вече на сайта. Просто трябва да се прочете.

Ако не е на сайта, вероятно не знам отговора.

Освен това, правя всичко тук от добра воля. Все по-често си мисля да преустановя възможността за връзка с мен, защото повечето хора дори не са прочели 20% от сайта и ми задават въпроси, чиито отговори вече има на него. Или ми задават въпроси, за отговорите на които нямам кристална топка. Освен това правя всичко това безплатно и в свободното си време. А то, уверявам ви, е доста скъпо платено и все по-рядко съм склонен, да го давам на всеки, за да реша неговите лични проблеми. Все по-често отговарям след 2 седмици, просто защото през седмицата работя, вечерите не съм на компютър, а през уикендите си почивам.

Защо на въпроси за лекарства не може да бъде отговорено

Поради една безкрайно проста причина, която ми отне години да осъзная – психиатрията е отчайващо неточна наука. Правилата, реакциите, изводите и резултатите за един човек по абсолютно никакъв начин не гарантират същият ефект при друг.

Това значи, че един и същ въпрос от двама човека може да има отговор на почти 180 градуса за всеки един от тях! И често това не може да се предвиди, а трябва да се пробва.

Еднозначен отговор често няма – затова и получавате различни рецепти и схеми за лекарства от различни психиатри. Защото няма един правилен подход, затова. Всеки пречупва проблема ви през своя клиничен опит и вярвания. Това е истината.

Нагледах се през годините на нелогични реакции на 180 градуса от човек до човек и вече нищо не мога и не искам да предвиждам. Преди мислех, че много знам и че мога като анализирам всички лекарства, да предвидя какво с кое ще стане и кой подход ще е най-подходящ. Ами не работят така нещата. И с генетичния тест не работят така – може да спести 2-3 грешни опита, но няма да ви даде перфектното хапче.

Метаболизмът на всеки човек е коренно различен. Виждал съм жена, която взима 2 таблетки Золофт и е добре, както и такава, която на половин е добре, а на 3/4 (даже не цяла) има симптоми на серотонинов синдром. Факт.

Изводът е – опитвайте различни подходи и следете резултата. Това е. Проба-грешка. Който си мисли, че може да предвиди как ще реагира само по таблици и теория, има едно потупване по рамото от мен. Просто нещата не работят така или ако за някого проработят, е по-скоро частен случай.

Заключение

Не съм психотерапевт.

Не съм психиатър.

Нямам кристална топка.

Не ви взимам парите. Не мога и да ви дам от времето си.

Прочетете и следвайте стъпките в Преодоляване.

Много по-често, отколкото си мислите, не мога да ви отговоря на въпросите. Дори да искам. Споделил съм просто моята история, някои изводи и какво е проработило за мен. От там нататък сте вие на ход. Но не чрез или през мен.

Разберете ме.
Не се сърдете.
Не е лично.