Не е тайна, че при много хора след започване на медикаментозна терапия значително намалява либидото, желанието за секс, възможността за постигане на ерекция при мъжете, удължава се времето за стигане до оргазъм или това става напълно невъзможно. Заедно с напълняването, това е една от най-честите причини за прекратяване на терапията (и често влошаване в следствие от това). Смятам, че темата е изключително важна и ще се опитам да я разгледам от възможно повече страни.
Не при всеки се наблюдава намаляване на либидото. В зависимост от научното изследване, процентът на засегнати хора се движи значително, но със сигурност не е нисък. Въпреки това лично познавам няколко човека, при които разлика практически няма, дори на високи дози. Това за пореден път показва, че ние сме различни и опитът на даден човек може да е много различен от този на друг дори при еднаква терапия.
Ще разгледам какво причинява понижената сексуалност и много по-важната тема – какво може да се направи за това.
Не съм нито лекар, нито психолог. Част от информацията отразява моята лична гледна точка и не бива да се използва като препоръка за лечение. Консултацията със специалист е абсолютно задължителна. Не поемам отговорност за вашите действия и написаното не може да бъде използвано срещу мен под никаква форма. Текстът е предоставен “така, както е”, без да претендира за точност или истинност. Читателят се съгласява ако продължи да чете нататък.Съдържание
Определения
За да говорим на общ език, нека започна с определения на няколко термина, които повечето от вас добре познават, но не пречи да определя, за да съм сигурен, че имаме едно и също разбиране за определени термини. Също така ще проследя целия процес и ще отбележа всяко място в него, където може да има проблем.
Либидо е най-общо казано вашето сексуално желание. Всичко започва с него. Високо либидо означава, че непрекъснато мислите за секс, прави ви се секс, възбуждате се лесно и като цяло имате голямо желание в тази посока.
При ниско либидо желанието липсва. Например ако сте мъж, дори пред вас да е най-красивата, привлекателна и сексапилна жена (ако сте хетеросексуален), не ѝ обръщате абсолютно никакво внимание, нямате спонтанна ерекция. Да, отчитате, че е привлекателна и вероятно за някой друг може да е обект на желание, но лично за вас, дори да покрива изцяло личните ви критерии, просто желанието липсва изцяло. Това важи както за партньор, съпруг/съпруга, така и практически за всеки друг човек от вашето обкръжение. Като че ли тази част от мозъка ви е напълно изключена и не функционира.
След либидото следва възможността за постигане на сексуална възбуда изобщо. Както при мъжете, така и при жените. Най-често при ниско либидо тя липсва, но това не е задължително. Може либидото ви да е ниско и да нямате първоначалното желание, но ако все пак решите, че ще имате сексуален контакт, след известно време да можете да се възбудите и да продължите. Може и това да не е възможно обаче. Независимо колко отзивчив е другият човек, възможно е каквото и да правите, да не може да се възбудите по абсолютно никакъв начин.
Възможността за постигане и задържане на ерекция може е засегната или да не е. Особено при ниско либидо може да постигате лесно ерекция, но поради липса на каквото и да е желание или удоволствие, да не можете да я задържите.
Изпитването на удоволствие по време на секс също може да е налично или да е блокирано. Това, разбира се, има пряка връзка със задържането на ерекция при мъжете и овлажняване при жените.
Следва възможността за достигане до оргазъм. Едната възможност е това време просто да е удължено. Да можете да стигнете, но да отнема повече време. Всъщност при някои мъже това може да е желан ефект и понякога paroxetine (Сероксат, Парекс, Пароксетин, Paxil) се изписва в ниска доза за третиране на преждевременна еякулация. Разбира се, много често не е възможно да се стигне до оргазъм – както при мъже, така и при жени. След време човекът просто губи интерес и минава моментът, до който изобщо е имал някакъв шанс да стигне до оргазъм.
Ако все пак успее да стигне до оргазъм, е възможно той да е много слаб. Почти да не се усеща и удоволствието от него да е много ниско.
Възможно е да имате проблем някъде по веригата и съответно да нямате желание или директно да не може да продължите нататък по нея. А може и да можете, но поради липсата на желание, усещания и удовлетворение, да не сте мотивирани по никакъв начин да го правите.
Разбира се, това има своите сериозни последствия за качеството на живот, отношенията с партньор или съпруг/съпруга и самочувствието.
Причини
Причините за ниска сексуалност може да са няколко. Важно е те да се отхвърлят и гарантирано да не оказват влияние. За пълнота ще изредя и проблеми, които може да нямат пряко отношение към медикаментозната терапия. Ниското либидо е сложна тема и може да оказват влияние много фактори, които не подозирате.
Депресия
Ако страдате от депресия, самото състояние се свързва с всички описани досега проблеми. Възможно е още преди да сте започнали медикаментозна терапия, да сте имали ниско либидо, липса на сексуално желание и проблем с възбуждането и стигането до оргазъм. Най-често срещаният проблем е ниското либидо, след което до всичко останало по веригата така или иначе се стига.
Има доста случаи, при които след вдигане на депресията, въпреки че човекът е на медикаментозна терапия, либидото се връща и всъщност нещата потръгват. Поради това ако самата депресия е била виновна за ниската сексуалност, имайте предвид, че се започва с това тя да се излекува.
Тревожност
При висока тревожност нещата не стоят точно както при депресия. Отново всичко е строго индивидуално, но при мен например, високата тревожност вървеше ръка за ръка с много високо либидо и висока обща сексуалност. Имаше моменти, в които бях свръх сексуален. Особено когато ме удареше екстремно висока тревожност и особено когато тя ескалираше до паник атака, мастурбирането и стигането до оргазъм като механизъм за отпускане на напрежението се случваше много често. Отделен въпрос е, че след това най-често тревожността се влошаваше, но това е друга (дълга) тема.
Познавам хора, обаче, при които тревожността действа блокиращо. Възможно е, особено с партньор и по време на секс, човекът да е всъщност силно притеснен, да не може да се отпусне и това да води до пълно блокиране.
Изводът е, че за нормална сексуалност, трябва първо да се преодолеят както депресията, така и тревожността. И двете състояния оказват много силно влияние над много процеси в тялото и психиката на човека. Едва след преодоляването им вече може да се говори за нормална сексуалност.
Психика
Понякога не става дума за ниска сексуалност в следствие от медикаментозна терапия, макар тази статия да засяга предимно тази причина. Понякога проблемът е чисто психологически и консултация с психотерапевт или по-специфично сексолог да направи чудеса. Силно препоръчвам на всеки, който не взима медикаменти, но въпреки това има проблем със сексуалността си просто да се обърне към подходящия специалист.
Тук е важно да се вземе предвид дали сексуалността е била подтисната и преди започването на медикаментозна терапия.
Хормонален дисбаланс
Преди да се обвинят лекарствата, е добре човек да обърне внимание дали хормонално всичко е наред. На по-късен етап ще добавя повече информация по тази тема, но много хормони оказват влияние над сексуалността. Особено ако тя е била подтисната и преди започване на медикаментозната терапия.
Добър ендокринолог би трябвало да назначи нужните изследвания, да се направят и да се отхвърли възможността да има по-дълбок проблем.
Начин на живот
В никакъв случай не подминавайте тази точка, моля ви. Знам колко изтъркано може да прозвучи, но лошото хранене и заседналият начин на живот са огромен, наистина огромен фактор. Познавам няколко човека, които след решителна промяна в менюто и започване на тренировки покачиха либидото си значително, някои до пълно възстановяване. Разбира се, отново всичко е строго индивидуално, но със сигурност ако сте с наднормено тегло, не се движите и не спортувате, тази промяна може да е решаваща.
Тютюнопушенето също е голям фактор. Аз лично не пуша, но когато бях при светилото на тема сексуални проблеми, това беше един от първите му въпроси и нещо, което да отхвърли. Когато го попитах доколко това е фактор, той се усмихна и каза, че дори нямам идея при колко хора известно време след спиране на тютюнопушенето нещата се оправят. В никакъв случай не отхвърляте това като възможна причина.
Високият стрес, както добре знаете, е ключов фактор. Това беше вторият въпрос на светилото. Намаляването на нивото на стрес така или иначе трябва да е първа цел при всеки с тревожност или депресия. Освен напълняване, високият стрес води и до проблеми със сексуалността.
Как да намалите нивото на стрес? Все пак всеки говори за това, но рядко се дават работещи съвети. Е, аз бих започнал по няколко минути на ден с медитация, автогенен тренинг или прогресивна мускулна релаксация и йога като изключително ефективни методи. Промяна в мисленето в посока смирение е едни от най-невероятните трансформации, която може да ви се случи. Разбира се, здрав дух в здраво тяло. А много ще помогне и ако не си вредите.
Гледането на порно
Вероятно това е най-важната точка от всички досега. Ако пък нищо друго от изброеното не е валидно за вас и всичко ви е наред, но гледате порно и смятате това за нормално, имам огромна изненада, която може да промени живота ви.
Подробно темата се разглежда на тази страница. Комбинацията порно, мастурбиране, оргазъм (Porn, Masturbation, Orgasm - PMO) води до изключително много неприятности, които не са очевидни. За повече информация може да проучите движението nofap и да отделите 5 минути на следното клипче, което обяснява всичко много сбито. Има и субтитри на български - натиснете бутона CC, след което настройки -> субтитри -> български.Силно препоръчвам да се изгледа и TED презентацията на Гари Уилсън. Накратко стигането до оргазъм от порно е суперстимул, който не е наличен в природата. Той води до нереално високи нива на невротрансмитера допамин в определени части на мозъка, което намалява чувствителността на допаминовите рецептори и следва депресия, висока обща и социална тревожност, слаба ерекция и невъзможност за секс с жена, но нормална по време на порно (в по-напреднала фаза слаба и тогава), психогенна еректилна дисфунцкия, ниска мотивация, замъглено съзнание (brain fog), ниска самооценка, хронична умора, асексуалност.
Спирането на гледането на порно, мастурбирането на него и стигането до оргазъм дава възможност на допаминовите рецептори възвърнат нормалната си чувствителност, след което промените са меко казано невероятни. Това понякога е много трудно, защото порното е истинска зависимост, не по-слаба от тази към наркотици, алкохол или хазарт. Този процес е свързан с множество симптоми на отнемане (withdrawal symptoms), подобно на тези от някои наркотици, тъй като механизмът на действие в мозъка е същият. Понякога десензитизацията отнема няколко седмици, понякога месеци, понякога години.
Приемането на антидепресант
Ако сте елиминирали всички изброени причини досега и наистина, ама наистина сте го направили, остава тази последна точка. Особено ако сексуалността ви е била нормална преди започване на медикаментозна терапия. Ниското либидо заедно с напълняването е една от най-честите причини човек да спре медикаментозна терапия на своя глава.
Това е изключително безотговорно, защото най-често следва влошаване или влачене на състоянието с месеци, години, а понякога (да, има такива случаи) десетилетия. Трябва да се даде възможност на мозъка да се възстанови и много често това е възможно само с медикаментозна терапия.
Как тогава да подходи човек ако иска хем да запази ползите от взимането на антидепресант, но и да направи нещо за ниската си сексуалност? Ще се опитам да обясня всичко, което знам по темата в следващите редове.
Непрепоръчителни възможности
След като сте установили, че проблемът със сексуалността сигурност идва от взимането на антидепресант, имате няколко възможности. Първо искам да разгледам тези, които лично аз не препоръчвам. След това ще разгледам подробно механизма на това защо се случва понижената сексуалност и накрая ще разгледам някои възможности, които препоръчвам, валидни са и са устойчиви във времето и няма да ви навредят като ви накарат да си прекратите назначената терапия.
Така, нека видим какво не работи.
Намаляване на дозата
Намаляването на дозата може да намали негативните сексуални ефекти. Не ви съветвам да правите това самосиндикално. Винаги се консултирайте с психиатър. Намаляването следва да се прави само ако много дълго време нямате абсолютно никакви проблеми на сегашната доза. Дори най-малки проблеми показват, че още не сте закрепили положението и намаляването ще доведе само и единствено до едно нещо – влошаване.
Пропускане на дозата
Или като алтернатива – уикенд за секс. Спирате да си пиете дозата от петък сутрин и подновявате в неделя вечер. Съответно ако проработи – целия уикенд секс. Не го препоръчвам. При някои хора може да е ефективно и да работи. При други обаче може да доведе до изключително неприятни ефекти на отнемане. При антидепресанти с нисък полу-живот като paroxetine може да доведе до много силни неприятни усещания. При други като fluoxetine може да няма никакъв ефект поради дългото им време на полу-живот.
Смяна с психотерапия
Може да замените антидепресанта с психотерапия. Изобщо не ви препоръчвам да правите подобно нещо. Лично за мен комбинацията от двата подхода не си пречи, а се допълва и да спрете на своя глава приема на антидепресант, вярвайки магически, че само психотерапия ще помогне, е рецепта за проблеми. Антидепресант се спира само след активно проведена психотерапия и 100%, ама 100% отшумяване на всички проблеми за много продължителен период от време. Лично аз не препоръчвам под 1 година. В никакъв случай не спирайте на своя глава назначеното ви лечение. То е от ключова важност и необходимост за преодоляване на вашия проблем.
Смяна с подобен антидепресант
Друга възможност е смяна на антидепресанта. Различните антидепресанти имат различно действие и е възможно да се повлияете много по-добре от друг. Включително негативните сексуални ефекти да са много по-ниски. Подробно сравнение по този критерий може да намерите в тази статия. Важно: никога не предприемайте смяна на назначеното ви лечение сами. Никога. Винаги се консултирайте с психиатър. Цяла статия като тази няма да ми стигне да опиша какви проблеми може да ви донесе самолечението.
Макар смяната на антидепресант първоначално да изглежда добра идея, моите проучвания показват, че ако принципно сексуалността ви изчезва, смяната на антидепресанта с подобен (SSRI с друг SSRI) е безсмислена. Евентуално има смисъл да се премине от paroxetine към друг SSRI, защото той е най-убиващ либидото. Обаче е и най-потентен. Ако сте стабилен на paroxetine, има вероятност да не сте на escitalopram например, да получите тревожност и т.н.
Има смисъл смяна с друг клас като SNRI или NaSSA, атипичен или нещо екзотично като bupropion (Бупропион, Уелбутрин, Wellbutrin, Зибан, Zyban), но тогава рискувате влошаване и съвсем различен профил странични ефекти, както и различна ефективност. Ако сегашният антидепресант работи добре и искате да го смените само и единствено заради понижена сексуалност, четете по-нататък. Може би това не е добра идея.
Ако не работи, обаче, навлизаме в друга тема, която не е обект на тази статия. Тогава може ходът да е оправдан.
Тук приключвам с неподходящите стратегии и се насочвам към това, което работи като първо ще разясня защо работи.
Механизъм на действие
Преди да разгледам стратегиите за справяне със сексуални проблеми в следствие от медикаментозна терапия, ще обясня на първо място какъв е механизмът, по който антидепресантите подтискат сексуалността при някои хора. Само когато разбирате механизма, можете да подходите ефективно и с разбиране към възможните методи за противодействие. Това, между другото, е валидно за всички сфери в живота. Без познаване в дълбочина какво се случва, стреляте на посоки със съмнителен шанс за резултат и успех.
Като начало се налага да прочетете следните статии. Всяка надгражда следващата. Без тях няма да може да разберете голяма част от това, което ще обясня до края на тази статия. Няма да може да разберете значението на термини като невротрансмитер, разликата между серотонин, допамин и норадреналин, рецептори (5-HT1A, 5-HT1B, 5-HT2), агонист, антагонист, инхибитор на обратно засмукване, ензим.
Комуникация между невроните и медикаментозна корекция
Антидепресанти – принцип на действие, видове, ефект
Силно желателно е да прочетете и тази статия, защото дава допълнителна информация по темата:
Наистина ги прочетете, иначе ще загубите голяма част от ползата на това, което ще споделя по-долу.
Силно опростено ако взимате антидепресант от клас SSRI, SNRI или TCA (трицикличен), то със сигурност блокирате обратното засмукване (re-uptake) на серотонон между синапсите в мозъка си. Заедно с обезстрашаващ и антидепресивен ефект, при някои хора това за съжаление води до понижена сексуалност. Главният механизъм по който става това е именно модулирането на нивата на серотонин и по-точно блокирането на обратното му засмукване.
Казано по друг начин: колкото повече серотонин, толкова по-ниска тревожност и вдигане на депресията, но и по-ниска сексуалност. Колкото по-нисък серотонин, толкова по-висока сексуалност, но и покачване на тревожността и влошаване на депресията.
Преди да дадете възможност да отчаянието да ви обвземе, ще ви успокоя, че нещата не са чак толкова прости и всъщност има какво да се направи. Да, силно вероятно е да трябва да избирате именно между ниска тревожност, липса на депресия и ниска сексуалност или обратното, но може и да се окаже, че има задна вратичка.
Серотонин
Най-важният невротрансмитер, който оказва влияние над сексуалността ви, е серотонин. Не защото другите като ацетилхолин, допамин и норадреналин нямат отношение. Напротив, имат и то съществено. Картинката е буквално скачени съдове и промяната на едно място, води до други промени след себе си. Сексуалността може да се модулира и през промяна на нивата на допамин и норадреналин, но за това – по-късно.
Искам за момента да се съсредоточа към момента върху серотонон. Причината е, че взимайки антидепресант, подтискането на сексуалността започва именно от промяната на нивата на серотонин в следствие от медикамента. Всичко, което може да се направи след това тръгва от тази изходна точка.
Както се сещате (и сте прочели предните статии) нещата не са много прости. Всеки един антидепресант оказва влияние над множество различни рецептори в мозъка. Няма такова нещо като „покачване на нивата на серотонин“. Това е разговорен термин. Всъщност „отдолу“ се случват различни неща. Затова и различните депресанти, уж правейки едно и също, всъщност имат различен ефект, защото правят различни неща по различен начин.
Има множество серотонинови рецептори. Всъщност са 14. Всеки от тях е отговорен за нещо различно. Всеки антидепресант оказва различно въздействие с различна потентност върху някои от тях. Както вече би трябвало да знаете, има антидепресанти, които оказват влияние и над други невротрансмитери освен серотонин. Например антидепресантите от тип SNRI или TCA покачват и нивата на норадреналин, а някои като bupropion (Бупропион, Уелбутрин, Wellbutrin, Зибан, Zyban) нивата на допамин и норадреналин, без да засягат серотонин.
Ще разгледам всички тези ефекти по-нататък, но засега нека се съсредоточим само върху клас SSRI, които оказват предимно влияние над серотониновите рецептори.
5-HT1A
Какво означава 5-HT1A? Това е серотонинов рецептор, който всички SSRI имат за цел да блокират пресинаптично. Нека разгледаме картинката от съответната статия:
Взимайки SSRI антидепресант, се блокира обратното засмукване на серотонин (сините топчета) пресинаптично. В буквален превод това означава „преди синапса“, а синапс е разстоянието между двата неврона. Това означава от лявата страна или откъм неврона, който предава информацията. Там се намират 5-HT1A серотониновите авто-рецептори. На картинката се отворените полу-кръгове с малко сини топчета вътре. С времето поради по-малкото серотонин, попадащ върху тях (поради блокирането от SSRI), чувствителността им се увеличава. Това води до обезстрашаване и вдигане на депресията (много, много силно опростено).
5-HT2A
Какво означава 5-HT2A? Това е един конкретен серотонинов рецептор за който ще разкажа тук и има пряко отношение към ниската сексуалност. Той се намира постсинаптично. Или на картинката от дясната страна на синапса и по-точно откъм розовите неща, което приличат малко на бобови зърна.
Защо ви ги разказвам всички тези неща? Много просто. Сега е критично важно да разберете какво имам предвид:
Активирането на 5-HT2A води до рязко спадане в сексуалността.
Какво значи това? Че повече серотонин върху тези рецептори води до по-ниска сексуалност.
Точно така. Ето ви го вече механизма. Блокирате обратното засмукване чрез SSRI откъм 5-HT1A, обаче излишния серотонин бомбардира от другата страна 5-HT2A, което води до ниска сексуалност. Как оправяте това? Ами добавяте друг медикамент, който пък блокира постсинаптичния (от дясно) 5-HT2A рецептор!
Антидепресанти като nefazodone, trazodone (Тритико), mirtazapine (Ремирта, Миртазапин) работят като антагонисти на 5-HT2A. Какво значи това? Те просто блокират 5-HT2A откъм получаващия неврон. Вижте картинката:
Припомням – антагонистът буквално „запушва“ рецептора и не позволява на серотонина да попадне в него, защото самият той попада там, но без да активира рецептора. До какво води това? Пак до повишаване на нивата на серотонин в синапса, но по друг механизъм.
По-важното обаче е следното: това спира активирането на 5-HT2A и от там си връщате сексуалността!
Тадааа! Първата ви опция вече е ясна – добавянето на антагонист на рецептор 5-HT2A.
Други невротрансмитери
Освен влиянието на серотонин върху сексуалността, следните невротрансмитери имат пряко отношение към нея:
Допамин: повишаването на допамин директно повишава либидото. Т.е. сексуалното желание. Чрез повишаване на нивата на допамни, можете частично да компенсирате намалената сексуалност от повишените нива на серотонин от вашия антидепресант.
Норадреналин: повишаването му оказва положително влияние над ерекцията и оргазма. SNRI и трицикличните антидепресанти повишават освен нивата на серотонин и тези на норадреналин. Трябва да се внимава при силно тревожни хора, защото повишаването на норадреналин може да доведе до засилване на тревожността (обратно на повишаването на нивата на серотонин). При депресия би следвало проблемът да е по-малък.
Атипични антидепресанти като bupropion (Бупропион, Уелбутрин, Wellbutrin, Зибан, Zyban) покачват нивата на допамин и норадреналин (но не на серотонин). Изключително много да се внимава при тревожни разстройства. При депресия би следвало проблемът да е по-малък.
Ацетилхолин: има връзка с постигането на ерекция и овлажняването.
Какво работи
След като вече разбирате механизмите и предимствата и недостатъците на различните механизми до момента, време е за най-важния въпрос от цялата статия.
Какво в крайна сметка работи?
Започвам да изреждам като степенувам от най-безопасен към най-опасен или казано по друг начин с повече непредсказуеми последствия.
Добавяне на Мака и Трибулус терестрис (Бабини зъби)
Лично при мен тази комбинация работи. Не с много силен ефект, но осезаем. Лично аз взимам големи дози и от двете, едновременно. Три пъти на ден по 1 грам мака след хранене и веднъж (сутрин) по 1 грам Трибулус терестрис, пак след хранене. Ефект след няколко дни или седмици. Ето едно чудесно изследване, което показва ефективност на Мака. Ето и още едно.
Добавяне на cyproheptadine
Cyproheptadine (Ципрохептадин, Periactin, Перитол, Ципротол) е антихистамин от първо поколение. Т.е. това е медикамент (най-често сироп) против алергии като например уртикария. Което значи, че би следвало да е евтин, достъпен и сравнително безопасен. За съжаление не съм добре запознат и предстои да разширя тази секция ако науча повече. Явява се поредният 5-HT2A антагонист и това е принципът, по който може да подейства. Като минуси може да очаквате всичко, присъщо на първо поколение антихистамин като силно седативен ефект, приспиване, умора. Би трябвало да може да се взима „при нужда“, а не постоянно. Определено ще допълня тази секция в бъдеще.
Добавяне на втори серотонинов антидепресант
Както вече обсъдих по-горе, добавяне на mirtazapine или trazodone вечер преди лягане е възможно да компенсира донякъде сексуалната дисфункция от главния ви антидепресант. Това е сравнително безопасен метод и бих започнал с него. Разбира се, не сам, а след консултация с психиатър и под негово наблюдение.
Добавяне на nefazodone
Nefazodone (Serzone, Dutonin, Nefadar) е антидепресант от клас SARI. Той хем блокира обраното засмукване на серотонин както всички SSRI, хем действа като 5-HT2A антагонист като mirtazapine и trazodone. Нещо като 2в1. Лично според мен по-добрата стратегия е предната точка – да добавите 5-HT2A антагонист към вече изписания ви антидепресант. Посъветвайте се с психиатър преди да правите каквото и да е. Nefazodone се свързва с токсичност при някакъв смешен процент хора. Нямам идея дали се продава в България.
Добавяне на buspirone
Buspirone (Буспирон, Buspar) е обезстрашаващо лекарство, което в комбинация с антидепресант намалява сексуалната дисфункция. Той е частичен 5-HT1A агонист, което го прави подходящ.
Предстои да проуча по-подробно тази опция. Според мен това може да се окаже много добра стратегия, но ще ми трябва време, за да вникна повече в механизма му на работа. Друг проблем е, че според мен не се продава в България. Би следвало да се понася леко, да няма много странични ефекти и да дава добри резултати. Ще допълня тази секция в бъдеще.
При buspirone евентуалните ползи значително повече превъзхождат евентуалните вреди. Очаквайте развитие по темата. Както писах и в предните точки – никога не предприемайте подобни експерименти на своя глава. Винаги се консултирайте с психиатър!
Добавяне на bupropion
Bupropion (Бупропион, Уелбутрин, Wellbutrin, Зибан, Zyban) повишава нивата на допамин и норадреналин. Потенциално много ефективна стратегия. По-ефективна от предните две. Но и много по-опасна. Тук слагам линията на това, кое може да доведе до проблеми и кое не, като тази стратегия е някъде по средата на тази линия. При депресия би следвало да е по-подходяща, отколкото при тревожност. Това е поради факта, че увеличаване на нивата и на допамин и на норадреналин води до по-висока тревожност. Може да предизвика и тремор. Забранено е да се комбинира с fluoxetine! Т.е. може сериозно да влошите състоянието си, опитвайки се да си оправите сексуалните проблеми.
Въпреки това стратегията е напълно валидна и работи. Изчел съм доста случаи, при които работи. Аз бих започнал с изключително ниски дози (25 мг) и бих чакал минимум по 10 дни, преди да кача с още 25 мг до максимум 150 мг на ден. Това е лично моя интерпретация. Не ангажирам никого с нея и не препоръчвам никой да го прави. Особено самоинициативно и без надзор от психиатър.
Да се внимава – bupropion покачва опасността от гърчове, епилептични припадъци и т.н. Вероятността е изключително ниска – май 0.1% от хората, но ако сте имали в миналото подобни проблеми, директно забравете тази опция.
Има още един проблем – мисля, че в България не се продава (поне легално) изобщо bupropion. Има някакви начини да се намери и достави (например от Гърция), но не ми се навлиза в тази тема. Консултирайте се с вашия психиатър.
Добавяне на йохимбин
Йохимбин покачва нивата на норадреналин и е термогенен фатбърнър. На пръв поглед изглежда безобидна хранителна добавка, но аз доста бих внимавал. Може да доведе до засилена тревожност, както всички норадреналин повдигащи. Засилва метаболизма, но по различен начин от по-безопасните липидни фатбъръри.
Ако решите да опитате, би следвало да е сравнително безопасно, но все пак имайте едно на ум. Аз бих отворил капсулката и бих започнал с 1/3 от съдържанието ѝ (а не с 1 цяла), няколко дни подред. Ако няма ефект, бих увеличавал с 1/3 до една капсулка. Ако при 2 капсули на ден за няколко дни няма ефект, значи няма и да има.
Лично за себе си аз не бих опитал, защото съм страдал от тревожно разстройство и нервната ми система е много чувствителна. Ако вашата нервна система понася по-леко стимуланти и сте имали проблеми по-скоро в депресивния спектър, може да опитате. Все пак имайте предвид следния цитат: „Ако имате непоносимост към кофеин или други стимуланти, вземете под внимание, че продуктът съдържа такива в големи количества. Възможни странични ефекти са безпокойство, безсъние, еуфория, диария, учестено уриниране, ускорено сърцебиене, увеличено кръвно налягане и други, като силата на страничните ефекти зависи както от дозата, така и от чувствителността на приемащия.“
Смяна на SSRI с друг клас антидепресант
Всеки SSRI може да доведе до слабо либидо, подтисната сексуалност, липса на сексуално желание, невъзможност за възбуждане, поддържане на ерекция или стигане до оргазъм. И все пак ако взимате конкретно paroxetine (Paxil, Сероксат, Ксетанор), вероятността от това е най-голяма. Лично аз не препоръчвам смяна от един SSRI на друг с цел подобряване по този критерий.
Да, теоретично смяна на paroxetine за escitalopram да речем би могло леко да подобри положението, но може и да не го направи, а поемате всички рискове от смяна на лечението си.
По-добрата стратегия в този случай е да опитате директно с друг клас. Защо SNRI би бил по-добър избор? Защото покачва и нивата на норадреналин. А това се свързва с подобряване на сексуалната дисфункция. Освен това нито един SNRI не е толкова „сексуално убиващ“ колкото paroxetine например. Това е строго теоретично. Може за вас да не се окаже вярно. Подходящ SNRI на база на моите лични проучвания за тази цел е duloxetine (Аритави, Дуксет, Дуласолан, Дулодет, Дулоксетин, Дулокси, Дулсевиа, Онелар).
В никакъв случай не сменяйте сами лечението си в стил „отивате в аптеката, купувате си Онелар и от утре взимате него вместо Сероксат“ да речем. Това ще е огромна грешка. Първо имат много различен профил, второ страничните ефекти са много различни, трето може да не е подходящо за вашето състояние, четвърто поемате голям риск да се влошите, пето смяната на антидепресант се прави по схема с плавно намаляване на стария и започване на новия. Не правете глупости. Само под наблюдение и със съгласието на психиатър!
Напоследък често изписван при сексуални проблеми, но все пак с добър профил на страничните ефекти и добре толериран е Vortioxetine (Brintellix, Бринтеликс). Той има много по-малка вероятност да причини сексуални проблеми, бидейки от клас SARI.
Още по-добре се представят атипичните като mirtazapine (Ремирта) или trazodone (Тритико) в дози над 150 мг. Идеален е bupropion или agomelatine (Валдоксан). Все пак всеки един от тези антидепресанти е коренно различен клас от масово изписваните SSRI/SNRI и то с много различен профил, така че може при вас те да не са ефективни за третиране на самото ви състояние, макар че нямат негативни сексуални ефекти.
Виагра, Левитра, Сиалис
Не подминавайте точката, защото е важна и може да научите неща, които не сте подозирали.
Виагра! Колко просто решение! Майтапът настрана. Отсега казвам, че няма да помогне за ниско либидо. В никакъв случай няма да ви върне сексуалното желание. Може, обаче, да се окаже точно това, от което имате нужда.
Първо да кажа, че точката важи само за мъже. Противопоказно е виагра и производните ѝ да се взимат от жени.
Ще разгледам 3 медикамента. И трите се наричат PDE5 инхибитори. Механизмът им на действие е сходен. Блокират един ензим и позволяват задържането на повече кръв в пениса и постигането на стабилна ерекция. Дори да нямате сексуално желание и да не можете да постигнете и задържите ерекция, може да се окаже, че след взимането на виагра, ерекцията вече е постижима, може да се задържи, а в следствие от това може да изпитате удоволствие и да стигнете до оргазъм. При няколко повторения на цялата процедура, може да се окаже, че е възможно да си върнете поне част от сексуалното удоволствие. При стабилна ерекция усещането е много различно от това при нестабилна, когато удоволствие не може да се изпита наистина.
Също така не е срамно да влезете в аптека и да си купите виагра, дори ако сте млад. Не се страхувайте. Да не говорим, че е чудесен поведенчески експеримент. Проблемът от това е само във вашата глава. Аз лично познавам няколко случая, при които виагра се оказва ефективна и то за хора под 30 години. Даже наскоро четох някаква статия, че в Англия средната възраст на мъже, които си купуват виагра била паднала с повече от 20 години за последното десетилетие. Сигурно защото и използването на антидепресанти е скочило с няколко пъти от тогава. Ще я потърся после и ще добавя линк.
Идеята ми е, че в крайна сметка ако работи – работи. Препоръчвам да се експериментира с ниски дози и през няколко дни да се опитва с малко по-висока (никога да не с взима два пъти в един и същ ден, най-добре в рамките на 48 часа).
Важно е да знаете – взимайки, няма да имате непрекъснато ерекция, а само ако се възбудите. Т.е. ако вземете виагра и изобщо не стигнете до нещо сексуално, все едно не сте взели.
В България се продават:
Sildenafil (Виагра, Viagra, Силденафил Тева, Силденафил Стада, Еротон, Силегриа)
Vardenafil (Levitra, Левитра)
Tadalafil (Сиалис, Циалис, Героцилан, Тадалафил)
И трите се взимат около час преди секс. Sildenafil запазва ефективността си до 4-5 часа след прием, Vardenafil около 8, а Tadalafil около 36. Страничните ефекти при Sildenafil и Vardenafil са сходни (и по-скоро никакви), при Tadalafil са по-различни и по-скоро по-малки (и пак по-скоро никакви). Всеки медикамент се продава в различни дози. Например Tadalafil има от 2.5мг до 20мг.
Все пак консултирайте се с лекар преди да опитате, макар лично според мен да е сравнително безопасно. Четете опаковката и внимавайте да нямате някое от противопоказанията! Ако имате или сте имали сърдечни проблеми, пропуснете. Ако взимате каквито и да е медикаменти за сърце, проучете внимателно дали няма противопоказания. Ако имате проблеми с кръвното, също проучете.
Лично при мен 25 мг sildenafil час преди секс работи сравнително добре, а 50 мг много добре. Tadalafil 5 мг или 10 мг пак час по-рано също работи добре. За най-изгодно ценово си купувам възможно най-многото хапчета на възможно по-голяма доза и после ги режа така че да получа нужната ми.
Гледам да не прекалявам с чест прием.
Добавяне на допаминов медикамент
Това е доста мощна стратегия, която често дава добри резултати. Има един сериозен минус – много е опасна. Лично аз никога не бих я предприел самоинициативно. Да не говорим, че би следвало да не можете лесно да се доберете до подобен медикамент, за разлика от масовите антидепресанти.
Валидни примери са ropinirole, който се използва при пациенти, страдащи от Паркинсон. Възможна стратегия също така е amantadine.
Предполагам допамино-повишаващи наркотици като кокаин и (мета)амфетамини ще свършат работа. Шегувам се.
Лично според мен това е възможно най-рисковата стратегия с най-много неизвестни, поне лично за мен. Споменавам я само за пълнота. В никакъв случай не си правете експерименти.
Източници
Management of SSRI-induced sexual dysfunction.
Noradrenergic and specific serotonergic antidepressants (NaSSAs)
Cialis vs. Levitra vs. Viagra: How Each Stacks Up
Qaseem A, Snow V, Denberg TD, et al; Clinical Efficacy Assessment Subcommittee of American College of Physicians. Using second-generation antidepressants to treat depressive disorders: a clinical practice guideline from the American College of Physicians. Ann Intern Med. 2008;149: 725-733.
Gregorian RS, Golden KA, Bahce A, et al. Antidepressant- induced sexual dysfunction. Ann Pharmacother. 2002;36:1577-1589.
Woodrum ST, Brown CS. Management of SSRI-induced sexual dysfunction. Ann Pharmacother. 1998;32:1209-1215.
Kennedy SH, Rizvi S. Sexual dysfunction, depression, and the impact of antidepressants. J Clin Psychopharmacol. 2009;29:157-164.
Stevenson RW. Sexual medicine: why psychiatrists must talk to their patients about sex. Can J Psychiatry. 2004;49:673-677.
Hirschfeld RM. Management of sexual side effects of antidepressant therapy. J Clin Psychiatry. 1999;60(suppl 14):27-35.
Baldwin DS. Depression and sexual dysfunction. Br Med Bull. 2001;57:81-99.
Segraves RT. Female sexual disorders: psychiatric aspects. Can J Psychiatry. 2002;47:419-425.
Rothschild AJ. Sexual side effects of antidepressants. J Clin Psychiatry. 2000;61(suppl 11):28-36.
Rothschild AJ. Selective serotonin reuptake inhibitor-induced sexual dysfunction: efficacy of a drug holiday. Am J Psychiatry. 1995;152:1514-1516.
Rosenzweig-Lipson S, Beyer CE, Hughes ZA, et al. Differentiating antidepressants of the future: efficacy and safety. Pharmacol Ther. 2007;113: 134-153.
Clayton AH, Montejo AL. Major depressive disorder, antidepressants, and sexual dysfunction. J Clin Psychiatry. 2006;67(suppl 6):33-37.
Cates M. Selecting antidepressant therapy for patients with major depression. Am J Pharm Educ. 2001;65:190-194.
DeSanty KP, Amabile CM. Antidepressantinduced liver injury. Ann Pharmacother. 2007;41: 1201-1211.
Feighner JP. Mechanism of action of antidepressant medications. J Clin Psychiatry. 1999;60(suppl 4): 4-13.
Worthington JJ 3rd, Simon NM, Korbly NB, et al; Anxiety Disorders Research Program. Ropinirole for antidepressant-induced sexual dysfunction. Int Clin Psychopharmacol. 2002;17:307-310.
Landén M, Eriksson E, Agren H, Fahlén T. Effect of buspirone on sexual dysfunction in depressed patients treated with selective serotonin reuptake inhibitors. J Clin Psychopharmacol. 1999; 19:268-271.
Stimmel GL, Gutierrez MA. Sexual dysfunction and psychotropic medications. CNS Spectr. 2006; 11(8, suppl 9):24-30.
Nurnberg HG, Hensley PL, Gelenberg AJ, et al. Treatment of antidepressant-associated sexual dysfunction with sildenafil: a randomized controlled trial. JAMA. 2003;289:56-64.
Segraves RT, Lee J, Stevenson R, et al. Tadalafil for treatment of erectile dysfunction in men on antidepressants. J Clin Psychopharmacol. 2007;27:62-66.
Berigan T. Antidepressant-induced sexual dysfunction treated with vardenafil. Can J Psychiatry. 2004;49:643.
Nurnberg HG, Hensley PL, Heiman JR, et al. Sildenafil treatment of women with antidepressantassociated sexual dysfunction: a randomized controlled trial. JAMA. 2008;300:395-404.
Fava M, Rankin M. Sexual functioning and SSRIs. J Clin Psychiatry. 2002;63(suppl 5):13-16; discussion 23-25.
Здравейте,позволявам си да внеса някой пояснения относно Trazodon и Nefazodon.Те са от групата SARI -„селективен антагонист на 5НТ2А постсичният рецептор и серотонинов реъптеик инхибитор“ т.е. са първи братовчеди на SSRI-„серотонинов реъптеик инхибитор“.За разлика от тях притежават два механизма на деиствие т.н. вътремолекулна полифармация, както е видно и от името SARI.В ниски дози до 150мг. имат седативно, еухипнотично и траквилизиращо деиствие, което се дължи на блокадата на 5НТ2А постсичният рецептор и за това ги препоръчват за лечение на тревожност и безсъние /подобряват архитектониката на съня т.е.фазите на съня и сексуалната дисфункция от психогенно не от физиологично естество,както при мъжете /еректилна дисфунция/така и при жените/намалено либидо/и като добавка към SSRI за копиране на горната симптоматика.Във по високите дози са истински антидепресанти т.е.блокират обратният захват на серотонина,както SSRI-и те.При високите дози Trazodon се ползва като монотерапия , тука ефекта е 2 в 1.Trazodon е създаден преди SSRI -ите и се използва масово като тях.Nafazodon е отпаднал от употреба поради негативни странични ефекти.
Благодаря ти, Олег. Напълно прав си. Когато намеря време, ще добавя написаното от теб към статията.
Здравейте, изписаха ми Тритико 75 за силна тревожност, страх, явно и някаква депресия защото често ми се реве. Какво да очаквам от него. Сега съм на 75 вечер и 25 сутрин, психиатъра иска да вдигнем до 75 сутрин и вечер. Незнам дали греша но имам чувството че ме напряга, или това си е моето напрежение. Благодаря
Не съм лекар и било безотговорно да коментирам онлайн назначена терапия от лекар. Нито познавам историята, нито реакция на медикаменти преди, нито нищо. Въпреки това според информацията в главата си, ми е странно лечение само с Тритико, без класически седативен SSRI, подходящ при тревожност, като Сероксат например. Колкото до чувството за напрежение – може и да е само чувство, може и да е наистина така. Ципралекс например напряга доста хора, а уж трябва да има обратния ефект. Като цяло диагноза и изводи „по Интернет“ винаги са лоша идея.
Благодаря ти, преди 2 год. пих точно Сероксат, имах подобрение, после пауза без лекарства, но сега реши че Тритико не е лоша идея и да пробваме с него.
Моля. Моите наблюдения показват, че ако дадено лекарство или комбинация е работила преди, работи и след време. Има и изключения, когато се опитват нови комбинации, но ако няма очевидна нужда за това, се използва каквото е работило. Пият се дълго. Минимум 6 месеца от момента без нито един симптом с усещането, че нещата са 100% стабилни. Още по-добре 1 година от този момент (не от началото на терапията, а от момента без симптоми). Рискът от рецидив не си струва. Всеки следващ епизод се третира по-трудно, с по-високи дози и повече време. Ако това е втори епизод, времената за пиене се умножават по 2. Ако е трети и нагоре…
Tongkat ali, fenugreek, ashwaganda по една капсулка на ден и би трябвало нещата да се са наред . Лично аз съм с бринтеликс 10 мг, за който твърдят, че не засяга либидото. Вечер съм с тритико 200. За мъжете темата с либидото и антидепресантите е доста мъчителна. Лично на мен ми костваше доста, докато разбера, че не е толкова страшно с подходящите антидепресанти и хранителни добавки.
Deanxit дали влияе на либидото?
@Матей: както всеки трицикличен антидепресант – може да влияе, може да не влияе. Зависи от човека. На едни влияе на други не.
И в крайна сметка има ли вариант, при който се приема SSRI антидепресант и се подържа високо либидо.Може ли да се предпише медикамент за либидото плюс антидепресанта.В момента приемам SSRI антидепресант и реално имам сексуална дисфункция.Либидо нямам, съответно и ерекцията не може да се подържа, което прави сексуалния акт невъзможен.
@Слави: директно ти отговарям – индивидуално е. Аз имам познати, които са на високи дози и си имат либидо и ерекции и нямат грижи. Същото е с познати жени – някои много ги удря, други никаква разлика дори на 2 Золофта. Аз бях като теб и нещата се променяха от дозата. Висока доза – никакво либидо и ерекции. Средна доза – средно. Чак на ниска доза (15 мг дулоксетин) бях вече окей. Виагра ми помагаше за по-стабилна ерекция, ама либидото беше според деня. През повечето време почти никакво. Така и не се престраших да опитам някой от предложените медикаменти, които уж да компенсират. Или ги нямаше в България или не исках на своя глава, защото можеше да има странични ефекти, за които не бях готов да поема риска. В общи линии всичките ми опити с хранителни добавки пропаднаха. Много добре те разбирам и напълно ти влизам в положението. Решението е търпение, практикуване на останалите методи извън лекарствата и надеждата, че някой ден няма да имаш нужда от тях и нещата с либидото и ерекциите ще се върнат. И все пак – опитай предложеното в статията. Практически съм описал всичко, до което съм стигнал като изводи. Опитай предложенията от тази статия и стискай палци. Деликатна е ситуацията…
Дозата е ниска и точно това е проблема.Може би с друг медикамент нещата биха се променили знам ли.Психиатъра ми обясни, че при много хора приема на медикаменти е до живот.Но без либидо и сексуална функция…Мислех,че проблема може да е в тестостерона,но същия ми обясни,че медикаментите не влияят на тестостерона.
@Слави: Трябва да експериментираш. В статията има доста подходи. Опитай ги един по един (под лекарско наблюдение). При някои хора се налага по-дълъг прием, при други не. Пак е въпрос на страшно много фактори, повечето от които съм описал в сайта. Прочети го обстойно. Аз не бих разчитал само на медикаментите. Не би следвало да има връзка приема на антидепресант с тестостерона. Механизмът за намалено либидо и слаби ерекции е друг. Успех!
В момента взимам Пароксетин Тева 20 мл. по 2 таблетки сутрин, и половинка Пароксетин 15мл. вечер.Либидо, ерекция и т.к.н. никакви ! Според вас след време като ги спра ще се възвърнат ли нещата в нормалния си ритъм ? Благодаря.
В момента взимам Пароксетин Тева 20 мл. по 2 таблетки сутрин, и половинка МИРТАЗАПИН 15мл. вечер.Либидо, ерекция и т.к.н. никакви ! Според вас след време като ги спра ще се възвърнат ли нещата в нормалния си ритъм ? Благодаря.
@Димитров: При всеки е индивидуално. При едни хора след 2-3 седмици, при други след 2-3 месеца, при трети и повече. Много е важно обаче спирането да стане под лекарско наблюдение, когато е дошъл моментът и да се вземат предвид много фактори. Често самото състояние отдолу под лекарствата води до сексуални проблеми само по себе си. Ако не е напълно излекувано, е възможно то да пречи на либидото след спирането. Особено ако говорим за депресия. Също така е важно спирането на лекарствата да не става само заради либидото, защото то е второстепенно след нормално работещ мозък и нервна система и изобщо възможност да се функционира нормално в обществтото.
Иначе в общия случай след спирането (рано или късно) либидото се връща до нивата преди лекарства. Пак повтарям обаче – ако състоянието отдолу е преодоляно напълно.
Аз ще си позвиля коментар извън антидеоресатските причини за ниско либидо и ЕД. При мен проблемът се оказва друг. Имам слабо кръвоснабдяване в пениса, което се потвърди с доплерово изследване.
Преди време, пак експериментирайки с различни добавки, намерих една (Вигрикс Турбо), която ми повлия доста добре. Преди нея съм пробвал левитра и циалис и … не си спомням да съм оставал с положителни впечатления от тях. Но с Вигрикса нещата са ок. Карах около 2 години с него и реших, че не може да продължавам вечно с хапчета и тръгнах по уролози. Първият нищо не откри (доплер не ми направи) и ми каза, че всичко е в главата, а Вигрикса е просто плацебо. Разбира се, изобщо не погледнах на тоя лекар сериозно. Малко след това, Вигрикса изчезна от пазара в България и проблемите с ерекцията се върнаха. Чак тогава забелязах как членът ми в отпуснато състояние стои … спаружен, сух, докато с Вигрикса си беше съвсем нормален. Сутришните ерекции изобщо спряха. И пак тръгнах нс уролози. Следващият ми направи доплеровото изследване и видя занижено кръвоснабдяване, като ми препоръча скъпоструващо лечение, пак с хапчета, Порових из нета и намерих инфо от хора, които твърдяха, че след спирането на тия хапове, всичко се връщало по старо му. Защо тогава да ги давам тия пари, като с Вигрикс е същото, но далеч по-евтино?
Но Вигрикса продължаваше да го няма. И започнах едни комбибации от съставките му да си ги набавям отделно и да ги пия в съответните им количества. Ами, смених на няколко фирми и нищо – ефект = 0. Преди няколко месеца Вигрикса отново се появи на нашия пазар и оново започнах да го приемам с много добри резултати. И за мен, твърдо не е плацебо.
Хванах се с 3-ти уролог, с който направихме доплер при спрян Вигрикс за 2 седмици и 2-ри при прием на Вигрикс след 2 седмици – разликата в кръвоснабдяването е огромна.
Каза ми да продължавам да си пия Вигрикса, но ми предписа и Тадалафил х5 гр. ежедневно (не знаех, че може и по тоя начин да се взима профилактично), тъй като въпреки Вигрикса ми е трудно да задържам ерркцията си повече от 20-30 сек. без стимулация. Но поне със сигурност знам какъв ми е проблема и дори обмислям и шокуейв терапия за члена след време. Нека първо видим какъв ще е ефекта от двата медикамента. И обещавам да пиша.
@Иван: Благодаря! Страхотна информация, която вярвам ще е полезна и на други хора. Наистина рядко полезен пост!