Тук ще разкажа как се чувствам три години след започване на медикаментозна терапия и общо пет години след започване на всичките ми проблеми. Някаква част от тази информация ще пренеса и в моята история.
Тази статия е част от цяла поредица. Ето всички части, подредени хронологично една след друга:Три години по-късно
Четири години по-късно
Пет години по-късно
Важно! Тук ще споделя как е протекъл процесът при мен. Това по никакъв начин няма връзка с това как протича при друг човек. Моят случай беше изключително тежък. До момента дори не познавам лично човек, който да е бил по-зле по чисто обективни критерии. Ако се вземат мерки навреме още при първите симптоми, това е първи епизод, човекът е млад, повлиява се добре и още един куп фактори, времето за възстановяване ще бъде с пъти по-кратко. Лично познавам не малко хора, които след 6 месеца са вече добре и нямат нужда от помощ, но те попадат в току-що описания профил. За съжаление при повечето хора, които ми пишат, случаят не е такъв.
Възстановяването беше изключително, изключително бавно. Да, в началото имаше рязко подобрение, но и аз бях изключително зле. Дори само това, че започнах да спя по 6-8 часа даде веднага резултат на много биологични процеси в тялото ми. Сънят ми беше нестабилен първата година, започна да се оправя втората и малко преди третата се оправи напълно. Много често спях по 6-8 часа, но след реално прекарани над 10 в леглото поради чести будения. Съответно с много чести корекции в седативните медикаменти според състоянието ми.
Дори години по-късно на моменти не спя устойчиво. Да кажем през 80% от времето спя много добре, обаче понякога без никаква причина изневиделица сънят ми рязко се влошава. Какво правя? Моята лична стратегия е час преди лягане (към 21 часа):- 10 мг цинк
- 200 мг магнезий веднага и 300 мг бавно освобождаван
- 1 капсула "сладки сънища"
- 2 хапчета мента, глог, валериан
- 200 мг л-теанин (L-theanine)
- при нужда и 25-50 мг Тритико (trazodone)
Важно! Хранителните добавки в списъка са безопасни, но не съветвам лично никой да пие Тритико (trazodone) или Деанксит (melitracen+flupentixol) без лекарско предписание! Това са единствените два медикамента в списъка с рецепта, макар много често да се продават и без такава. Моля, не използвайте предоставената информация за самолечение, а потърсете мнение от лекар!
Да се върна пак към възстановяването. По-страшните проблеми ги нямаше още след първите 2-3 месеца. Мислите постепенно се изчистиха от паниката и ужаса, депресията започна да се вдига. Подобрявах се постепенно, но не се движех винаги нагоре. Имаше дни, дори седмици на пропадане. Временно се влошавах, след което пак се подобрявах.
Тук е изключително важно да отбележа, че преминах през 9 месеца когнитивно-поведенческа терапия и EMDR със започването на медикаментозната терапия. Те бяха определено огромен фактор, който ми повлия положително. Също така дадох пълен приоритет на решаването на възможно повече лични житейски проблеми, което силно намали тревожността ми.
Помня например, че година след началото на медикаментозната терапия имах да речем 1-2 дни в месеца, в които настроението ми рязко пропадаше, без никаква причина. Поради месеци когнитивно-поведенческа терапия и десетки изчетени книги, веднага си хващах сам когнитивните изкривявания в тези моменти, но очевидно виждах следното: мислите ставаха ирационални в следствие от моментно повредена мозъчна биохимия, а не обратното. Когато няколко часа по-късно биохимията се възстановяваше, мислите я следваха. Разликата беше като ден и нощ. Направо не вярвах, че такъв контраст е възможен. В същото време това ми показваше, че има още какво да се желае.
В такива моменти когнитивната терапия беше безценна, защото ми позволяваше на момента да видя изкривеното си мислене и да не му се вържа на номерата, доколкото е възможно. Веднага пишех на телефона или на листове хартия мислите, опровергавах ги, търсех доказателства против тях и ги замествах с по-малко катастрофизирани. Въпреки това когнитивната терапия не можеше да ги спре да не идват, а само помагаше да не се завъртят и положението да стане от мухата слон за минути. Не виждам, обаче, как когнитивната терапия сама по себе си в такива моменти ще предотврати биохимичен проблем, който я предшества като причина за появата на изкривените мисли. По-скоро с нея третирах моментите на пропадане, за да не падна още по-лошо докато на заден план лекарствата работеха да се стабилизирам с години.
Някои неща се оправиха бързо, други и след 2 години не бяха напълно отминали. Малко по малко през този период намаля и накрая изчезна виенето на свят, замайването, клатенето на всичко около мен, изчезна сърцебиенето и високото кръвно, изчезнаха потните ръце и крака, изчезнаха абсолютно всички симптоми.
Отне близо 3 години, за да се изчисти всичко. Може да се каже, че на третата година вече съм устойчиво добре през 95% от времето. Според мен последните 5% ще отнемат още година, минимум. От моя гледна точка сега (3 години по-късно) аз съм напълно здрав, спя напълно устойчиво и дълбоко без лекарства по 8-9 часа, няма никаква тревожност, няма никаква депресия, няма никаква симптоматика, абсолютно всичко ми е наред.
Както писах в моята история, започнах с 5 хапчета с постепенно вдигане на дозите. През тези три години постепенно дозите намаляваха (а понякога временно се увеличаваха) и отделни медикаменти отпадаха. Накрая остана само един SSRI (paroxetine), който се смени със SNRI (duloxetine). В последните фази той се намали до 1/2 от типичната му доза (30 мг), а от няколко месеца спря да има нужда и от седативен медикамент за по-устойчив сън.
Сега пия 30 мг duloxetine, веднъж на ден. Това е. Последните 2 странични ефекта, които бяха останали, бяха ниска сексуалност и сънливост следобед понякога. На 30 мг duloxetine сънливостта следобед вече не е проблем. Сексуално имам сравнително ниско либидо все още (по-добре от paroxetine). За ерекциите помага класическа Виагра („Силденафил Стада“ 4х100 мг като евтин генерик в България, 25 до 50 мг около час по-рано). Срам, не срам, това е положението. И това ще мине.
Спрял ли съм антидепресанта напълно 3 години по-късно? Не. Има ли това значение? Не.
Някой може да се обезкуражи като прочете това. Да си каже – не си се оправил напълно. Не си преодолял напълно проблема.
Аз обаче не мисля така.
„Оправянето“ не е черно-бяло. Не е „има го“ или „няма го“. Има нива на сивото. През тези години постепенно преминавах от едно ниво на сивото към следващото, а понякога се връщах малко назад. Дори никога да не стигна 100%, за мен тези 95% са достатъчни.
Чувствам се по всеки един възможен критерий, освен понижена сексуалност и понякога липса на енергия, напълно нормално. Така, както се чувствах преди да започнат всичките ми проблеми. Лично за себе си, аз се възприемам като напълно възстановил се. Живея напълно нормален живот и проблемите, описани в този сайт, са все повече като забравен лош сън, отколкото като нещо, било част от живота ми.
Влошавам ли се на моменти? От поне година почти не се влошавам. От 6 месеца изобщо. Изобщо. Престанаха дори малкото останали пропадания в настроението, тревожност нула. Към момента планирам да пия антидепресанта още около година на същата (вече ниска) доза, след което ще преценя как да подходя.
Много хора ме питат и дали опитвах да си намалявам лекарствата през тези години. О, да. Опитвах. Многократно, много бавно и следях какво става. 40 мг -> 35 мг и 1-2-3 месеца следя. После 35 мг -> 30 мг и пак толкова следя. Хапчетата се цепеха на половинки, четвъртинки, осминки.
Направих ли много грешки? Да. Страдах ли от това? Да. Променяха ли ми се мненията дали съм на правилната доза? Да, по няколко пъти в месеца. Исках ли да „спра да пия хапчета“ възможно по-бързо? Да. Получи ли се? Не. Преодолях ли го? Да.
Това искам да направите и вие.
Целта не е да не пиете хапчета. Целта е да сте добре, с възможно по-малко странични ефекти.
Когато ползата е по-голяма от вредата, всичко е наред. Ползата беше очевидна. Вредата в моя случай след първата година беше ниското либидо и ниска мотивация, поспаливост, непрекъснато прозяване, лош фокус, мързел. Други сериозни странични ефекти нямах. Неслучайно казвам „след първата година“. До преди това дозите бяха високи, медикаментите повече и страничните ефекти доста повече. Разбира се, имаше нужда от всичко това, иначе щях още да се влача.
Освен това не знаех колко от тези проблеми да отдавам на лекарството и колко на състоянието ми, което още не се е оправило напълно. През тези години в мен много често се биеха ползата и вредата, променях си дозите (след мноооого изчетено и то не в интернет) и в голяма част от случаите грешах. Много често не ставаше това, което очаквам, а ставаше нещо друго. Понякога ми се влошаваше сънят, понякога ставах нервен, понякога гневен, понякога просто пък нямаше разлика. Много често не можех да хвана промените заради новата доза ли са, не са ли, дали състоянието ми се е влошило или си въобразявам, дали страничните ефекти са намаляли или си внушавам. Това не е точна наука.
Накрая просто се научих – трябва време и мноооого търпение. Мърдаш с 10% надолу и чакаш месеци. Ако се влошиш, обратно нагоре и пак чакаш месеци. Ако не се подобриш, мърдаш много нагоре и пак чакаш. Понякога връщах отпаднали медикаменти за няколко месеца. Понякога беше трудно изобщо да определя влошил ли съм се, подобрил ли съм се. Понякога без никаква причина се влошавах или подобрявах и без промяна в дозата.
Мозъкът е най-сложният орган и не ви съветвам да правите всичко това. Просто го споделям, защото и аз съм човек. И аз като вас искам да се оправя бързо и ако може вече нищо да не пия. Просто не става. Консултирах се често с психиатърката си, държах я в течение (е, не за всичко). Обикновено тя буташе дозите нагоре, а аз се опитвах да ги сваля максимално. Като почти всеки най-вероятно.
Какво научих след година и нещо? Не можеш да надхитриш мозъка си. Два пъти правих грешката да намаля много бързо, зарадвал се, „че всичко приключи“, влошавайки се няколко дни или седмици по-късно. Споделям всички тези мисли, защото съм сигурен, че и във вашите глави се въртят същите. И повтарям – не можете да надхитрите биохимията и мозъка си. Той води парада, вие само наблюдавате. Колкото време, толкова. Ако трябва 3 години. Ако трябва 5. Ако трябва 10.
Тази статия е важна най-вече поради една причина. Искам хората да имат реалистични очаквания. Пишат ми много хора с тревожност или депресия от години, престрашили се да започнат медикаментозна терапия и с очакването как всичко ще се оправи за 2-3 месеца. Също така изчетох безброй истории за психиатри, които виждат, че човекът не се е оправил напълно, но спират терапията след няколко месеца. Както и хора, които на своя глава спират и после всичко се повтаря.
Също така за тези години успях да прочета доста книги. Те ме научиха на много. Свикнах да получавам знанията си от сериозни източници и на тази тема.
Трябва много дебело да подчертая, че търпението е ключово. Няма как нещата да се оправят за няколко месеца и да останат стабилни, особено ако са били толкова сериозни, колкото в моя случай. Превенцията на рецидив е изключително важна и продължителното лечение в комбинация с психотерапия и коренна промяна на светогледа, храненето, включването на спорт и какво ли още не са важни фактори. Трябва много неща да съвпаднат, за да може човек да спре медикаментозното лечение и да остане стабилен и след него. Тревожността и депресията често са хронични състояния. Няма никаква гаранция, че няма да се повторят отново. Затова стабилността е на първо място и тя трябва да бъде ценена над всичко друго.
Всеки човек се повлиява различно също така. Това, че аз съм се повлиял така не означава абсолютно нищо. Друг може да се повлияе много по-добре или много по-зле от мен. Сравнението между отделните хора е напълно безсмислено. Тук споделям моята история, моя път, моята борба. Вашите може да нямат нищо общо. Искам само да спася някого от грешката да си повярва как за 2-3 месеца се е почувствал по-добре и край – излекуван е. Това е напълно, напълно нереалистично и обикновено води до 2 неща: спиране и след няколко дни/седмици/месеци влошаване.
Писал съм и в предишни статии, но ще повторя. Минимум (много повече са) следните фактори оказват решаващо влияние над това колко време ще се възстановява човек:
- На първо място дали човекът изобщо е имал психиатричен проблем. Може да е нямал. Тогава само психотерапия би била достатъчна и медикаментозната терапия е била излишна. Не подкрепям „компенсирането“ с лекарства на нерешени житейски проблеми. Тръгва се от тях и мисленето на човека. Лекарствата оправят биохимичен проблеми, не житейски! Да пиеш лекарства, а да имаш токсична връзка, стресова работа, лоша среда, да не спортуваш и т.н. е груба грешка!
- Конкретния човек. При някои приципно е бързо, при други бавно, при трети много бавно.
- Колко време е стоял некомпенсиран в депресия/тревожност (дължината на епизода досега). Колкото повече, толкова по-неприятно.
- Кой подред е този епизод в живота на човека. Колкото повече епизоди досега, толкова по-неприятно.
- Възрастта на човека. Обикновено колкото по-висока, толкова по-неприятно.
- Дали човекът се храни правилно, спортува, медитира, релаксира, полага грижи за себе си, а не седи и чака. В този сайт има не малко описани методи. Аз правих всичките наведнъж, значи можете и вие.
- Дали провежда активна психотерапия, така че да се научи да не завърта негативните мисли и да прави от мухата слон.
- Дали е свел до минимум стреса в живота си, подсигурил е прехраната си, покрива над главата си и няма всекидневни стресори, които да му оказват негативно влияние.
- Дали има подходяща семейна среда, подкрепа, разбиране, помощ от родители, близки, съпруг/съпруга.
- Дали умът му е зает с конструктивни неща. Много е важно човекът да няма време да мисли за пулса си, провалите си, как да се самоубие и подобни. Бездействието по цял ден вкъщи е изключително деструктивно и трябва да бъде избягвано на всяка цена. В същия момент натоварваща работа е напълно забранена. Най-добре е пълна заетост, но без стрес от нея.
- Дали човекът чете в интернет за проблема си. Особено форуми и сайтове на псевдо-психотерапевти, които обясняват как всичко е в главата му, как Вярата, Любовта и Доверието в Живота ще го спасят, как хапчетата са отрова, как „от безсъние не се умира“ и подобни. Колкото повече чете, толкова по-зле. Не се шегувам.
Истината е, че колкото повече напредва възрастта на човека, колкото повече епизоди е имал и колкото по-дълго е продължил всеки от тях и в частност сегашния, толкова повече се удължава времето за възстановяване. Затова от ключово значение е да се предотвратява рецидив. Поемането на риск не е оправдано. Пийте си лекарствата дълго, ходете на психотерапия и само ако нямате и грам съмнение, че сте от много време добре, опитвайте да намалявате с малко и чакайте много за резултат. Всичко друго е хазарт.
Тук не искам да плаша никого, просто искам да дам перспектива и то реалистичната такава. Не бързайте. Имайте търпение. Вашето здраве е заложено на карта.
Здравейте! И аз останах само на тритико вечер, а от два месеца спрях ксетанор. Справят се с намалянето под лекарски контрол и в продължение на 2.5 години. И какво се получи, ето ме този септември и октомври с начеващ а депресия. Сега вдигам сутрешната доза на АД постепенно. За да стигна отново 1.5 хапче. А бях на поддържащо 0.5. Ядосвам се на себе си, защото работата ми е стресова и не трябваше да рискувам. Единственото различно е здравия сън, който ми е в момента. Да подчертая, че съм с Хашимото и сега ТСХ ми е повишено и от тук проблемите. Дайте съвет ако можете! Благодаря!
Привет Йорданка. Без да познавам случая добре, виждам един ключов проблем – „работата ми е стресова“. Съветите ми са няколко и са ето тук: https://strahbg.com/?p=1753
Много често без значителна промяна в ежедневието, мисленето, интерпретацията на реалността (и от там пораждания вътрешен стрес) медикаментите се спират само за да се върне всичко отново. Разбира се, това не е задължително, както и не е задължително проблемите да се връщат от нерешен житейски проблем, но в случая е възможно да е станало точно това.
Добавям и линк към следната критично важна страница: https://strahbg.com/?page_id=2921
Здравейте. Може ли да споделите с нас, какво наложи промяната, лично при вас, на антидепресанта с времето. В началото, както казвате, сте се повлияли много добре от антидепресант от клас SSRI (paroxetine), но в последствие сте го заменили със SNRI (duloxetine). Кое наложи тази промяна, след като paroxetine при вас е действал добре? Правихте ли си генетичен тест и той ли показа, че имате по-добра поносимост към SNRI класа и затова решихте да смените антидепресанта или друга беше причината? Моля споделете с нас.
Питам не от просто любопитство, а защото и аз сега съм пред тази дилема – дали да сменя антидепресанта, защото този който пия в момента (серопрам) нещо вече не ми действа така както преди.
Благодаря за отделеното време.
@Борис: Промяната се наложи главно поради 2 причини: paroxetine (Сероксат, SSRI) адски много ми убиваше либидото и бях доста сънен като почти всеки следобед ми се доспиваше доста, понякога неконтролируемо много. След смяната с duloxetine (Онелар, SNRI), проблемите с либидото бих казал леко се подобриха (но в никакъв случай напълно), както и доспиването следобед намаля донякъде. Това мога да кажа като позитиви от смяната. Като негатив – много ярки сънища няколко седмици и няколко месеца стомашни проблеми, главно разстройство. След това стомашните проблеми не се оправиха напълно, но намаляха значително. Не съм си правил генетичен тест в смисъла на теста на Genomind, който да покаже дали съм за SSRI/SNRI. Моето наблюдение е, че не може да се разчита на това. Имам при мен десетки тестове и в нито един от тях не се посочва SSRI като подходящ. Съответно психиатрите на тези хора масово сменят към SNRI и повлияването в никакъв случай не е винаги в добра посока, а смесено спрямо човека. При някои добре, при някои зле. Честно да ти кажа май по-скоро работи проба-грешка, отколкото мислене, мислене, мислене, мислене, тестове, още мислене и проба. По-скоро бих сменил няколко вида през няколко месеца, отколкото да размишлявам кой би бил най-подходящ. С уговорката обаче, че аз понасям доста леко нови медикаменти. Далеч не при всеки е така.
Няма как да съдиш по моето тяло за себе си обаче. През годините са ми писали стотици хора и при всеки буквално става нещо различно след смяна. Хората реагират на антидепресанти изключително индивидуално. По абсолютно никакъв начин не можеш да предвидиш „от теория“ какво ще стане „на практика“. Това е моето наблюдение като неспециалист. Затова и спрях да се опитвам да предвиждам какво ще се случи, особено пък за други хора – нещо, което в началото си мислех, че мога да правя. Просто в огромен процент от случаите ставащото в действителност е различно. Затова и най-добрият вариант е човекът да се следи и в процеса на адаптация да се взимат решения.
Скоро ще напиша нова статия – 5 години по-късно. В нея ще споделя как съм вече от половин година без абсолютно никакъв антидепресант и никакъв медикамент за сън (подсказвам: доста добре) и какви +/- има спрямо ниската доза duloxetine последната година, но след цели 4 години и половина от началото на медикаментозна терапия при мен.
Тук е може би моментът да вметна, че за съжаление още познавам хора, с които „страдахме заедно“ в началото, но които решиха да не включат медикаментозна терапия. Сега, 5 години по-късно, те все още са нестабилни и имат повече лоши дни, отколкото добри (някои изобщо нямат добри). Разбира се, всеки реагира индивидуално и тялото му е различно, но имам много силното усещане, че ако не бях платил цената на лекарствата през тези години, сега нямаше да съм стабилен и аз. Тези хора и до ден днешен упорито отказват да включат медикаментозна терапия и ако питате лично мен, съсипват и пропиляват живота си, а той е само един. Разбира се, с уговорката да реагират добре, защото далеч не всеки има моята биохимия, която е доста „прощаваща“ към антидепресант на фона на историите за лошо повлияване около мен.
Чакам с нетърпение статията за 5 г. по-късно. Аз пия серопрам от 20 г. и според д-р Йорданова ще пия антидепресант до края на живота си. Много ще ми бъде интересно ти как си успял да спреш АД само за 5 години и да се чувстваш вече добре. Не се ли притесняваш от рецидив. Ти сам, многократно си казвал, че паническите атаки и депресията са хронично страдание и щом веднъж са се случили, вероятността да се повторят в бъдеще е много голяма.
Очаквам с нетърпение 5 г. по-късно и живот без антидепресанти. Благодаря ти за всичко което споделяш с нас.
@Борис: Всеки е различен. Познавам хора, които се оправят за няколко месеца, такива като мен, на които им отнема години, както и такива, които се налага да пият някаква доза и по-дълго. Във възстановяването оказват влияние сташно много фактори извън самите медикаменти – ниски нива на стрес, хранене, светоглед, спорт, медитации, промяна в мисленето, психотерапия, промяна на възгледите, ако се налага смяна на работата, местоживеенето, елиминиране на поддържащи фактори, хранителни добавки и какво ли още не. Трудно е да се изолира един конкретен фактор. А при някои хора въпреки всичко изброено, пак не стават нещата. Строго индивидуално е.
Не се ли притеснявам от рецидив – малко се притеснявам. От толкова време се усещам стабилен, обаче, че с течение на времето се притеснявам все по-малко. Да, състоянията са хронични, особено ако са продължили дълго време, а не става дума за единично събитие или дори няколко. Ако човек е имал такива проблеми с години, вероятността да продължава да ги има нараства. Всъщност колкото по-дълго човек е имал такива проблеми, толкова по-вероятно е да ги има още повече. Има такава връзка. Затова и аз съветвам хората да правят всичко възможно да ги пресекат по един или друг начин възможно по-скоро. Аз лично посветих години от живота си да проучвам какво може да се направи по темата с целта по възможност да направя всичко, да се възстановя и да си доизживея живота пълноценно. Разбира се, нямам никаква гаранция, че това ще се случи. Засега работи, но гаранция, че ще продължи няма.
Това е и целта на този сайт – да спести усилия на други хора и да им покаже (част от) пътя, който извървях аз. Успех!
Чудя се дали имаш впечатления от SAMe. Съвсем скоро разбрах, че въобще съществува такова нещо.
@Kr@551: Нямам. Не успях да стигна до него.