Замайване при тревожност

Замайването при тревожни разстройства е изключително разпространено. Може да се интерпретира и като „виене на свят“. Лично при мен усещането беше все едно имам налягане в главата и като че ли е по-лека от нормалното. Също така при завъртане наляво-надясно някак си „усещането къде се намира главата ми в пространството“ за части от секундата не отговаряше на действителността. Аз го интерпретирах и като „пропускане на кадри при въртене“. На моменти също така като че губех баланс и пропадах, но след половин секунда си го връщах. Докато ходя също нямах много добре усещането точно къде ми стъпват краката.

Замайването беше почти непрекъснато, като се засилваше при определени ситуации – когато се уплаша от нещо конкретно или при покачване на плаващата тревожност докато съм в мол, супермаркет, сред непознати хора, на улицата и подобни.

Усещането е доста плашещо и създава непрекъснат дискомфорт. Тъй като тревожността поражда замайване, а замайването само по себе си поражда тревожност (защото усещането е, че определено нещо не е наред), се получава един омагьосан кръг, от който човекът не може да излезе.

През годините с мен редовно се свързват хора, които имат замайване. Съответно са си направили всички възможни изследвания – ЯМР/скенер на глава, ходили са на уши нос гърло, на отоневролог, слагали са им апарати с лазер на главата и е била отмествана рязко, за да се види как очите компенсират и т.н. Извод – нищо им няма нито на мозъка, нито на вестибуларния апарат. Обаче замайването не изчезва и влошава значително качеството им на живот.

След като самият аз страдах от замайване години, след това изчезна и после на моменти се връщаше, стигнах до някои лични изводи. Тук ще споделя моите изводи и те може да нямат непременно връзка с вашия проблем. Препоръчвам на всеки все пак да изследва вестибуларния си апарат, за да отхвърли друга причина.

При мен замайването беше следствие от висока тревожност. Това е. Няма нищо по-сложно, няма нищо „скрито“, няма „невидим проблем“, няма „нещо, което изследванията не откриват“. Няма такова нещо. Също така конкретно при мен се влошаваше (както написах по-горе) когато цялостната ми тревожност се покачваше – съзнателно или подсъзнателно. Съзнателно се покачваше, когато идваше мисъл, на която автоматично вярвах и довеждаше до ирационални страхове. Подсъзнателно се покачваше, когато бях на места, на които мозъкът ми трябваше да интерпретира много информация – много движещи се обекти (хора) като молове, супермаркети, оживени улици, градски транспорт, непознати ситуации. А, щях да забравя! Яденето на шоколад/захар моментално влошаваше нещата в комбинация със сърцебиене (тахикардия).

Първият ми терапевт настояваше, че замайването е следствие от „контрола, който се опитваш да упражняваш над живота си поради ригидния ти характер“. Или защото като дете между 2-рата и 3-тата година станало не-знам-си-какво-си. Ако питате мен – глупости на търкалета. Близо 2 години се опитвах „да пускам контрола“ по всевъзможни начини и резултатът си беше все същото замайване и абсолютно никакъв напредък. Лично в моя случай се дължеше на повредена мозъчна биохимия.

Все пак за да съм честен, ще добавя, че има известна доза истина в това, че много често хората с висока тревожност имат ригиден характер (твърди правила, липса на гъвкавост, големи ТРЯБВА за всичко в живота им), не са адаптивни, имат твърди вярвания за света и себе си и често колкото по-далече са те от реалността, толкова по-голямо е страданието. Това е факт. Виждам го всеки ден – в колеги, познати, приятели. Не всеки с ригиден характер е тревожен, но почти всеки тревожен е с ригиден и/или орален (зависим от някой друг – майка, партньор) характер. Разбира се, не съм психолог и не мога да стоя зад думите си. Просто имам такива наблюдения. Да, много помага човекът да стане непукист, да свали летвата, да зареже перфекционизма, да приеме, че е човек и е нормално да греши и т.н. Помага.

Лично за мен е задължително ако човекът има поддържащи страхове, почиващи на реални житейски проблеми или конфликти, да започне от там. В никакъв случай не подкрепям взимането на медикаменти вместо работа над проблемите в живота, които водят до всекидневен дискомфорт. Или за компенсация на нежеланието да се спортува, практикуват методи за релаксация, да се коригира храненето, да се усвоят нови и адаптивни модели на мислене. Да, в здрав човек всичко изброено не води до замайване, но ако замайването е факт, си струва човек да поработи над стресорите си, характера си, вярванията си.

В моя случай аз бях направил всичко изброено и въпреки това замайването си стоеше. Следователно не беше психогенно. Дори гигантската промяна в светогледа ми именно в тази посока на по-ниска невротичност и приемане на това, което е, не помогна за замайването да изчезне. Или дори да намалее.

Знаете ли какво помогна?

Познахте. Помогна медикаментозната терапия. И все пак е важно да кажа – тя помогна при мен. Не казвам, че ще помогне при вас. Първо може да нямате нужда от нея, второ може някой друг от всички изредени помощни методи да даде резултат. Лично при мен прогресивната мускулна релаксация, релаксациите, медитациите и спиране на шоколада/сладкото/захарта имаха измерим, но не пълен ефект.

И все пак ако сте преживели единичен травмиращ инцидент или имате непрекъснато повтарвящи се дисфункционални мисли и състоянието не е хронифицирано, съветвам да работите с психотерапевт и опитате КПТ или EMDR. Има хора, при които след промяна в мисловните модели, които подклаждат страховете, замайването изчезва. Но има и хора, при които не изчезва. Като мен.

На моменти помощните методи помагаха, на моменти нямаха толкова голям ефект. Това, което със сигурност правят изредените методи, е да намалят плаващата тревожност. Ако обаче случаят е сериозен и особено ако е разстройството е било поддържано дълго време, те няма да са достатъчни. В такива случаи препоръчвам да се обърнете към психиатър и да вземете живота си в свои ръце.

Тук е моментът да кажа, че замайването започна много бавно да намалява след започване на медикаментозна терапия. В никакъв случай не се оправи веднага. Според мен отне повече от година. Не мога вече да си спомня много конкретен период от време, а и няма смисъл, защото всеки случай е индивидуален, но със сигурност дори 2 години по-късно имах замайване в определени ситуации за кратко време. Винаги беше свързано с повишена тревожност, дори да няма очевидна причина за нея. На края на третата година вече беше напълно отшумяло. Също така през тези 3 години всеки преждевременен опит да си намалявам лекарствата водеше до появяване на замайването. Съответно връщането до доза, на която съм стабилен, го пресичаше, но след време (седмици) докато по-високата доза подейства. Към момента пия смешно ниска доза duloxetine и замайване няма, но наскоро пак бях намалил много бързо и се появи за няколко дни. Лично за мен в моя конкретен случай това води до извода, че мозъкът ми малко по малко се възстановява и може да работи нормално на все по-ниска доза, но ако все пак тя стане прекалено ниска, проблемът леко изплува отново на повърхността. И едно от израженията на психиатричния проблем отдолу е именно това замайване.

Важно: тук човек с грешно мислене и промит мозък от онлайн писанията ще каже „това е защото си потискал с лекарства проблема си и като ги намалиш, той изплува“. Изплуват таралежи. Изобщо няма да коментирам.

Неслучайно пиша тази статия и ще дам линк на десетки хора след това. Всички те са хора, които са се свързали с мен и имат един и същ общ проблем – замайване от дълго време. Опитали са какво ли не с изключение на медикаментозна терапия, все още си имат замайване всеки ден и ги е страх да отидат на психиатър и да започнат медикаментозна терапия. И знаете ли защо са наплашени? Защото почти всички са чели един конкретен форум (уж портал към съзнателен живот), в който предимно двама човека говорят как не бива да се пият лекарства и настройват с уж много смислени доводи хората против собственото им лечение. След това тези хора идват и ми пишат след години страдание и треперят при мисълта да сложат хапче в устата си, вярвайки на врели некипели, че проблемът бил „в мисленето им“.

Не, не тръбя „пийте лекарства“. За пореден път искам да съм ясен. Тръбя „пробвайте всичко и намерете това, което работи за вас“. Тръбя против демонизирането на медикаментозната терапия като „замазване на проблема“, „пътят на слабаците“ и подобни абсурдни изказвания. По цял свят медикаментозната терапия е допълващ и напълно валиден метод за лечение, заедно с КПТ и всички изброени помощни методи по-горе. Но не – не било „съзнателно“ и „спирало израстването на човека като личност“.

Честно ви казвам – боли ме сърцето като виждам как хора се мъчат с години и не смеят да се обърнат към специалист, само защото няколко човека имат крайно мнение и времето да пишат дълги постове в онлайн пространството, които после се индексират от търсачките и излизат, когато човек потърси как да си реши проблема.

Само дето му вършат анти-услуга. И замайването си стои. С години.