Антидепресанти и бременност

Вредни ли са антидепресантите по време на бременност? Трябва ли да се преустанови приемането им преди забременяване? Може ли да се започне прием ако жената е вече бременна?

Това са много често задавани въпроси от жени, която в момента са на медикаментозна терапия и желаят да забременеят или които вече са бременни, но състоянието им драстично се влошава и са притеснени за бебето ако започнат да взимат медикаменти.

Основният принцип в медицината

Взимането на даден медикамент е оправдано когато ползата е повече от вредата.

Този принцип важи с огромна сила при казуса бременност + антидепресанти. Тук обаче е важно да се определи правилно какво е полза и какво е вреда. Да не се разчита на “усещане” като например “сигурно антидепресантите тровят плода и по-добре да страдам няколко месеца без тях заради бебето”.

Няма как да си изкривя душата и да кажа “антидепресантите са 100% безопасни са вашето бебе и няма проблем да се взимат по време на бременност”. Изчел съм доста информация по темата и няма краен консенсус. В зависимост от това кого питате, ще чуете различно мнение. Тук не можем да говорим с факти. Именно затова интерпретацията на това какво е полза и какво е вреда е ключова и различна за всеки конкретен случай.

Например ако жената не е опитала нито един алтернативен метод за справяне извън медикаментозна терапия, а директно се е обърнала към медикаментите и те работят? По-добре ли е това спрямо няколко месеца когнитивно-поведенческа терапия ако тя също работи? По-скоро не.

Ако жената не спортува, пуши, пие, има стресова работа, не спи достатъчно, има само-саботиращи мисловни модели, подложена е на всекидневно напрежение, има паник атаки и иска да забременее, опция ли са медикаментите за справяне? Може би, но може би трябва да се започне от другаде.

Ако обаче тя е направила всичко, описано на този сайт извън медикаментозна терапия и въпреки това няма резултат? Ако въпреки това я измъчва дълбока депресия или силна тревожност, не може да спи, вечно е с висок пулс, треперещи и студени крайници, вечно на щрек, има усещането, че е провал, че не става за нищо и има през ден паник атаки и ирационални страхове? Дали тогава медикаментозната терапия няма да даде повече, отколкото ще вземе?

Замислете се – ако нищо друго не работи, а антидепресантът ви позволява да спите, да не се тресете от паник атаки, в тялото ви да не се изливат огромни количества кортизол и адреналин (които вредят на бебето) и да се чувствате добре (което спомага за спокойствието на самия плод)? Кое тогава е по-добре? Бебето “да се трови” или да расте в спокойна среда и стабилен организъм?

Разбира се, горният абзац прави допускането, че се повлияете добре. Може това да не е така. Също така прави допускането, че вече сте опитали всичко друго и то не работи.

Както виждате, трудно е да се определи кое е по-добре. Затова ще споделя моята лична гледна точка и ще разгледам проблема от няколко страни.

Разлики при предстояща и текуща бременност

Стратегията е много различна ако бременността тепърва се планира и когато вече е факт. Защо? Поради два фактора – време и хормонални промени.

Предстояща бременност

Когато жената иска да има дете, но страда от тревожно или депресивно разстройство, е изправена пред различни проблеми и страхове.

Проблеми и страхове

Често срещани са опасенията, че в това състояние няма да е способна да се грижи за бебето, което е напълно оправдан страх. Човек в това състояние често не може да се грижи дори и за себе си. Също така, че за бебето няма да е добре да се роди в тяло, което в момента има толкова разнообразни проблеми – често срещани са висок пулс, екстрасистоли, обикаляне по лекари за какво ли не, хормонален дисбаланс, понякога нарушен или много болезнен цикъл, лош сън, често уриниране, стомашни проблеми, треперещи и студени крайници или изтръпвания в тях, промяна в теглото, силни страхове, чувство за провал, неадекватност, дереализация и/или деперсонализация, несигурност в собствените способности и като цяло липса на усещане за стабилност и предвидимост, нетрудоспособност, зависимост от партньора.

Следващото опасение е, че часовникът тиктака и времето минава, а с напредване на възрастта бременността става все по-рискова. Казано по друг начин – няма безкрайно много време “за оправяне”, а прозорецът, през който може да има бебе, се затваря все повече и повече.

Нерядко следва опасението, че партньорът накрая ще се откаже и ще потърси друга жена. Това е много силен страх. Жената е отчаяна, защото не се чувства адекватна в ролята си на жена и не се чувства уверена, че може да даде на партньора си това, което се очаква от нея.

Разбира се, ако жената в момента е на медикаментозна терапия, е много силен страхът, че ако тя се прекъсне поради вярването, че ще навреди на плода, състоянието ѝ може рязко да се влоши.

Стратегия

Правилната стратегия в този случай е ключова. Тя трябва да е баланс между изпробване на различни методи за възстановяване и тяхната продължителност във времето.

На първо място препоръчвам да се изчете целия сайт, глава по глава. От физиологични изследвания, през хранене, спорт, медитация, видове психотерапия, преработка на мисловни модели, добър сън. Изчитате всичко.

След това трябва да се прецени колко време има. Каква е възрастта (при по-ниска има повече време), доколко партньорът е разбиращ и подкрепящ и дали изобщо той е правилният човек или бебето е фикс идея, както и още много фактори, за които не мога да се сетя.

След това започва да се експериментира с метод след метод, като на всеки се дава някакво крайно време и се следи дали дава резултат или не. Ако не дава резултат, се минава към следващия или най-добре се прави комбинация от възможно повече наведнъж. Ако трябва, се напуска стресираща работа, започват се активни физически упражнения, взимат се хранителни добавки, променя се хранителният режим, ходи се на психотерапия (КПТ, EMDR), практикуват се всекидневни медитации, релаксации, прогресивни мускулни релаксации, йога. Да не пропускаме поведенчески експерименти за обезстрашаване ако е необходимо. Прави се всичко нужно. Седенето на едно място и мрънкането не работят.

От личен опит знам колко е трудно човек в депресия да намери мотивация. Нямаш сили, като че ли светът свършва, нищо няма смисъл. Понякога е нужна медикаментозна терапия, за да даде първоначалния импулс, след което човек да стъпи на крака и да започне да прави всичко изброено. При всеки е различно.

Ключово е да се знае, че трябва да се положат всички възможни усилия за възстановяване преди започване на бременност. Най-добре за бебето ще бъде ако жената не страда нито от депресия, нито от тревожност при забременяване. Разбира се, това е пожелателно. В реалния свят не винаги това е възможно.

Ако времето го позволява, съветвам жената да изчака минимум 1 година, през която е била 100% стабилна, преди да направи опит за забременяване. Независимо дали това означава с или без медикаменти. Ако това не е възможно, следващото най-добро решение е започване на бременност без медикаменти, ако стабилността е сравнително добра.

Ако все пак е опитано всичко друго и нищо не работи, стабилност не е възможна без медикаменти и чакането не е опция, бременността с медикаменти е напълно валидна стратегия.

Медикаменти и предстояща бременност

Ако жената вече взима медикаменти и е стабилна, може да е изкушена да спре приема преди забременяване. Това е много деликатен момент и следва да се обсъди внимателно с лекуващия психиатър.

Какви са рисковете? Влошаване, разбира се. Много е важно да се отчете и фактът, че при започване на бременност настъпват множество хормонални промени в женския организъм. Това е възможно (не задължително) да доведе до резки промени и в мозъчната биохимия, които иначе не биха се случили.

Аз лично не мога да давам съвети, защото не съм компетентен. Точно в този случай, обаче, следва да се направи най-точно оценката за ползите и рисковете и това да стане от психиатър, който има достатъчно опит и е запознат добре със случая на човека.

Рискът се определя по множество фактори – възраст, общо психическо състояние, брой и продължителност на досегашните епизоди, вид и дози на медикаментите в момента, продължителност на прием, повлияване, други заболявания.

Текуща бременност

Доста по-различен е случаят, когато жената е вече бременна. Тук отново ключовите фактори са времето и хормоналните промени, но в друг аспект.

При бременност времето е много ключово. Ако жената е в сериозно състояние, просто няма време за много и за различни експерименти. Няма го комфортът на това да се пробва един или друг подход по няколко месеца и да се наблюдава резултатът. Ако всеки ден бебето се развива в организъм, измъчван от паник атаки, безсъние, липса на апетит, високи нива на кортизол и адреналин и какво ли още не, е време да обърнем пак внимание на основния принцип в медицината:

Взимането на даден медикамент е оправдано когато ползата е повече от вредата.

В случая може да се окаже, че ползата е много по-голяма от вредата (ако приемам, че има такава). Все пак десетки милиони (ако не и стотици) майки са родили здрави дечица докато са взимали медикаменти и това е било за предпочитане пред изредените симптоми по време на бременност по-горе.

Разбира се, ако приемем, че жената се повлиява добре от медикаментозна терапия, което далеч не винаги е така.

Видове медикаменти

Ако се налага прием на медикаменти по време на бременност, има допустими и недопустими такива. Все пак, това е напълно условно. Според случая е възможно да се правят изключения.

Прието е, че sertraline (Zoloft, Симулотон, Асентра) е с най-подходящ профил и най-добре толериран от жената и бебето по време на бременност. По възможност това е антидепресантът, който следва да бъде изписан.

От всички SSRI единствено paroxetine (Paxil, Сероксат, Ксетанор) е класифициран в по-рискова група и следва да не се приема по време на бременност.

Всички останали антидепресанти са в “сивата зона”. Не съм проучвал обстойно всеки по отделно в този аспект.

Това, което със сигурност следва да се избягва, са бензодиазепини по време на бременност. Това са например diazepam (диазепам), lorazepam (лорапам), clonazepam (ривотрил, клонопин), alprazolam (ксанакс).

Заключение

Разбирам колко трудно може да бъде да си жена, да страдаш от тревожно разстройство и да искаш да забременееш. В същия момент да те притискат страховете, неувереността, годините, медицинското състояние, обществото, очакванията, партньорът или всичко това накуп.

Много е важно да се направи правилна оценка на възможно повече фактори. Ако е нужно и възможно, бременността да се отложи за по-късен етап, когато състоянието е стабилно. Ако е възможно, да се изпробват всякакви други методи за повлияване и да се пристъпи към бременност само след като жената е била стабилна продължително време.

Ако и това не е възможно, да се пристъпи към бременност в комбинация с правилните медикаменти в случай, че повлияването от тях е добро.

Ако бременността вече е факт, е нужно отново да се вземат предвид ползите и вредите. Дори на пръв поглед медикаментите да имат вреди, възможно е ползите от тях да компенсират изцяло възможните вреди и да подобрят средата, в която се развива бебето.

Разбира се, цялата статия е просто много общи разсъждения на едно място. Не съветвам никоя жена да прави промени в назначената ѝ терапия самоволно. Надявам се да съм дал нова перспектива и най-вече да мотивирам хората да опитват различни методи за справяне и да не стоят сковани в клопката на депресията и тревожността.

Животът е, за да се живее и колкото по-скоро човек се възстанови и върне към нормален ритъм на живот, толкова по-добре и за него и за другите около него.

Моля, ако информацията е полезна за вас, да обмислите дарение в произволен размер. Това ме мотивира да развивам сайта и да продължавам да помагам на всички нуждаещи се.

Ако желаете да разбирате за нови статии и страници, въведете своя email и натиснете бутона. Вашите данни никога няма да бъдат споделени с трети лица.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *