Често получавам въпроси, които имат едно конкретно общо нещо по между си. Започват с „да опитам ли …“, „според теб как ще ми се отрази …“, „дали не е по-добра идея да направя …“!

Много често общото е, че човекът се чуди дали да направи нещо и толкова много го мисли и толкова много го премисля, че понякога се чуди от месеци или години и… не прави нищо по въпроса.

Риск

Най-често става въпрос за риск. Конкретно за поемането на риск. Дали да не опита лекарства (ама много го е страх)? Дали да не смени терапевта (май от 2 години няма напредък)? Дали да не си спре лекарствата да види какво ще стане (само под лекарско наблюдение)? Дали да даде пари (о, ужас) за някоя процедура, при положение, че и без това не живее нормален живот? Като цяло дали да не опита нещо, от което може да спечели, но може и да загуби. Казано по друг начин – пише ми с надеждата аз да преценя кое би било по-голямо от неговата хипотетична постъпка – ползата или вредата.

И тук стигаме до заблудата, наречена loss aversion bias (не ми се проверява как се казва на Български). Какво е това? Казано по най-простия начин – заблудата, че поемането на даден риск може да доведе до повече негативи, отколкото позитиви. Казано по друг начин – някои хора мразят повече да губят, отколкото обичат да печелят. Ако например рискована постъпка в работата може да доведе до намаляване на заплатата с 10%, но и повишаване с 10%, чисто статистически повечето хора ще предпочетат да не поемат риска. Вероятно има еволюционна причина за това. Обаче ще ви издам една тайна – обартният подход в общи линии води до по-висока удовлетвореност от живота и като цяло до по-големи постижения и висок стандарт.

Поради тази (и много други) причина много хора хора губят на фондовата борса, играейки предречената игра, наречена трейдинг (покупко-продажба на акции за къси периоди от време). Темата е дълбока и заслужава цял сайт, а причините за това са поне още 100, но в контекста на дискусията човешката психология работи така: Ако дадена отворена позиция в момента е печелеща дори с малко, човекът е склонен да я затвори и да реализира печалбата, вместо да поеме риск да изчака и да получи повече. Но ако е губеща, предпочита да изчака още малко, само още малко за да види дали няма пък да се оправят нещата, излизайки все повече на червено ден след ден. Има асиметрия в отношението към евентуална загуба спрямо евентуална печалба.

Животът, обаче, обича смелите. Тези, които знаят, че ще направят много грешки, че ще загубят 10 пъти по 10% и пак ще продължат да действат. Не безразсъдно смелите, разбира се, но смелите. No pain, no gain. Свръхчувствителните хора конкретно са пословично известни с това, че страдат често от анализа-парализа и живеят прекалено много в главата си, вместо със сърцето си. Вечно се премисля, обмисля, сравнява, анализира, претегля. Хората са казали 3 пъти мери, 1 път режи. Но някои хора мерят по 20 пъти. И това ги съсипва! Това не им позволява да печелят в живота, защото вечно са фиксирани в това, което може да загубят. Вместо да помислят за това, което може да спечелят.

Решението

Дали да не попитам автора на този сайт какво да направя? Аз го мисля от няколко месеца, може пък той да ми даде решението!

Ето моя отговор – не ме питайте, а опитвайте. Опитвайте всичко, което не сте опитвали досега. Зарежете го този пуст страх и пробвайте неща, които не сте опитвали досега. Опитвайте, опитвайте, опитвайте! Само този съвет мога да дам и никой друг. Разбира се, под лекарско наблюдение или под това на психотерапевта си. Но раздробете на пух и прах своята анализа-парализа!

С мислене, анализи, четене в Интернет, висене в безмислени Facebook групи и форуми и още един куп безполезни неща просто няма да стане. С психиатричен тест с резултата от който да нацелите перфектното хапче от първия път определено няма да стане.

Проба-грешка

Да се греши е изключително хубаво нещо. Не, наистина. Защо? Защото веднъж на 5 грешки, печелите по нещо. След 50 грешки, имате спечелени 5 или 10 победи! Не е малко! Иначе биха били 0!

Опитвайте! Направете си подробни психологически и физиологични изследвания, отидете на йога, организирайте си 10 тренировки с фитнес треньор или потичайте след работа, отидете на психотерапевт, психиатър или на хипноза, започнете медикаментозна терапия, спрете да се страхувате от лекарствата (винаги може да ги спрете ако не работят за вас), опитайте EMDR и/или биофийдбек, прочетете няколко книги за вашия проблем и приложете методите в тях, променете храненето, опитайте с хранителни добавки, спрете порното, слушайте вечер утвърждения и/или йога нидра, опитайте поне веднъж прогресивна мускулна релаксация или водена медитация, десензитизирайте се, престрашете се най-после да направите различни поведенчески експерименти, медитирайте, смирете се, започнете да работите над проблемите си (вместо да мислите над тях).

Как мислите? Дали пък няма да уцелите нещо, което не сте предполагали, но работи? Защото за мен почти всичко изброено работеше в някаква степен! 10% от този метод, 5% от онзи, 25% от третия, 15% от четвъртия, 10% от петия и така се трупат и наближават 100%. Не е до това да разчиташ на хапчето сутрин с малко вода или 1 час с терапевта от 168-те в седмицата. Всичко оказва значение.

И в следващия момент като получа въпрос как човекът пие това и това и това и защо не се оправя, ама имал стресова работа, нямал пари, живеел под наем, жената го напуснала, бил качил 20 кила, пушел, не спортувал, спането било зле, не медитирал, имал много проблеми, йогата била за глупаци, психиатрите били некадърници, пари за психотерапия не давал, не искал да го бодат да си види витамин Д/Б12, вечно се оплаквал и не приема това, което е, а нямал желание да го промени, пийвал си вечер и фитнесът е за младите и… какво да отговоря?

Тревожните и депресивни разстройства са многокомпонентни. Ако искате да сте добре, се налага понякога коренно да си промените и навиците и нагласата към живота, да преодолеете мързела, нежеланието и вечното оплакване. Аз успях, можете и вие. Имате моя пример. Стоя тук, от другата страна на екрана и ви казвам – начин има, стига да стигнете до там да го пожелаете. И сега недейте просто да прочетете тази статия, да си кажете „да, много хубаво, ама с мен е друго“ и да затворите таб-а, защото се обзалагам, че не подозирате колкото много от това, което не сте опитали, всъщност работи.

Задавайте си въпроса „което е най-лошото, което може да се случи“ и разглеждайте надълго и нашироко отговора. Вижте го под лупа. Обсъдете го с приятелите си, със семейството си, с терапевта си, с психиатъра си. Със себе си.

Страхът, че може да се окажете в долния ляв квадрант на картинката може да ви попречи с изненада да установите, че изведнъж сте се оказали в горния десен!